Решение № 986 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Юлия С. Д.а А.ова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20211100113648 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. С. Г. срещу ЗАД „ДЗИО.З.“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от телесни, настъпили при ПТП от 12.07.2021г. в гр.София, бул.“Петър Дертлиев“, при което е блъснат при пресичане на пешеходна пътека от л. а.

„Шевролет“, модел „Орландо“, рег.№ *******.

В исковата молба се релевира, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на автомобила, който нарушил правилата за движение по пътищата и не проявил достатъчно внимание и предпазлИ.ст, за да избегне удара на ищеца, при пресичане на пешеходна пътека, в резултат от който същият паднал на пътното платно и получил описани в исковата молба телесни повреди. Собственикът на лек автомобил „Шевролет“, модел „Орландо“, рег. № ******* имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество към датата на процесното ПТП.

Ответникът ЗАД „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е представил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на иска. Признава съществуването на застрахователен договор по отношение на лек автомобил “Шевролет“, модел „Орландо“, рег. № *******, към датата на ПТП. Оспорва същото да е настъпило по вина на застрахованото при него лице. Направено е възражение за съпричиняване с твърдение, че ищецът е нарушил чл.113 от ЗДвП като не е пресякъл пътното платно на пешеходна пътека. Счита претендираното обезщетение за прекомерно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I - 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим като в тази връзка следва да изложи следните съображения: в разпоредбата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се съдържа абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател. В тази връзка увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В случая е безспорно установено обстоятелството, че ищецът е депозирал молба с вх. № 97-В-197/03.09.2021г. /л. 56/, с която е отправил писмена застрахователна претенция към ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска „гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, протИ.правност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и протИ.правното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

При анализа на елементите от фактическия състав на предявените искове следва да се посочи следното: с изготвения по делото доклад от 21.03.2023г. /л. 86 и сл./ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: настъпването на ПТП на 12.07.2021г., при което е пострадал ищецът; наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. „Шевролет“, модел „Орландо“, рег. № *******, валиден към датата на ПТП, сключен с ответника.

От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № К321/12.07.2021г., изготвен от Т.Д., мл. инсп. при СДВР /л. 7 и сл./, се установява, че на посочената дата – 12.07.2021г., около 14:00 часа е настъпило пътно транспортно произшествие, при което делинквентът К. А. А. се е движела по бул. „Д-р Петър Дертлиев“ с посока от ул. „Кап. И. Златев“ към бул. „Добринова скала“, на 20 м. след кръстовището с ул. „Пор. Григорий Загорски“, поради недостатъчно внимание към 2 уязвимите участници в движението /пешеходците/, става причина и реализира ПТП с пресичащия платното за движение на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила участник № 2.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното в него обстоятелство, пряко възприето от съставителя му – настъпилото ПТП. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение на съставителя му, поради което и съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът е елемент от предмета на доказване в производството.

От представените по делото удостоверение /л. 101/; наказателно постановление /л. 102/; АУАН /л. 103/ се установява, че срещу делинквента К. А. А. са били съставени АУАН и наказателно постановление за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП като наказателното постановление е влязло в законна сила на 24.08.2021г.

От приетата по делото първоначална САТЕ /л. 162 и сл./ се установява следното: от една страна причина за настъпване на процесното ПТП е несвоевременното възприемане на пешеходеца и движението му на пътното платно от страна на водача на л. а. „Шевролет“, модел „Орландо“ – К. А., доколкото при управлението на лекия автомобил в района на и след кръстовището на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ с ул. „Пор. Григорий Загорски“ е била длъжна да бъде достатъчно бдителна и внимателна към уязвимите участници в движението /пешеходците/; от друга страна, причина за възникване на процесното ПТП е навлизането на пешеходеца на платното за движение на автомобили на място, което не е предназначено за пресичане и не е обозначено като такова, без да се убеди, че няма други участници в движението по платното за движение като същият, предприемайки пресичане на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ е следвало да се убеди, че с поведението си не се поставя в опасност. При разпита на вещото лице в проведеното на 15.12.2022г. открито съдебно заседание /л.

184/ същото заявява, че причина за настъпване на процесното ПТП е несвоевременното възприемане на пешеходеца. Експертът заявява ако е била налице своевременна реакция на шофьора и ако той е избрал скорост, с която да се движи, съобразявайки се с другите участници в движението, то процесното ПТП не би настъпило.

Същевременно експертът сочи, че и ищецът е предприел пресичане на необозначено за целта място. Изводът на вещото лице е, че причина за процесното ПТП са несвоевременна реакция на делинквента и липсата на дължимата предпазлИ.ст от ищеца при пресичането.

От приетата по делото допълнителна САТЕ /л. 195 и сл./ се установява следното: при движение на автомобила с определената скорост от 30 км/ч и при бавен, спокоен и бърз ход на пешеходеца, водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП чрез аварийно спиране, тъй като в тези случаи опасната зона е с по-малка дължина от отстоянието на автомобила до мястото на удара; при спокойно или бързо бягане на пешеходеца, водачът на лекия автомобил не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП чрез аварийно спиране, тъй като опасната зона е с по-голяма дължина от отстоянието на автомобила до мястото на удара. При разпита на вещото лице в проведеното на 20.04.2023г. открито съдебно заседание /л. 204/ същото заявява, че с оглед височината на ищеца /с протоколно определение на л. 208 е отделено за безспорно обстоятелството, че ищецът е висок 173 см/ принципно би било възможно да бъде забелязан ищеца, защото реално е по-висок от самата кофа. При изслушването на експерта същият заявява, че е 3 изготвил заключението, без да вземе предвид двигателните увреждания на ищеца.

По делото е приета тройна САТЕ /л. 232 и сл./, от която се установява следното: водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме опасността „контейнер за отпадъци на пътното платно“, както и всички съпътстващи детайли и опасности като пешеходеца, на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране; при отстояние 13.46 м. и скорост 30 кв/ч-8.33 м/сек. И о. з. 12.93 м ако водачът е предприел аварийно спиране, поради възприетата опасност от „контейнер за отпадъци на пътното платно“ и е възприел пешеходеца, предвид ръста му, е имал техническа възможност да спре автомобила преди да удари пешеходеца и да предотврати процесното ПТП.

От разпита на вещото лице по приетата СМЕ, проведен в откритото съдебно заседание на 15.12.2022г. /л. 186/ се установява, че ищецът през 1982г. е опериран и е елиминирана една голяма част от лявата мозъчна половина , като от там ищецът получава една обездвиженост на дясна ръка и силна обездвиженост на десен крак като същевременно ищецът получава инвалидна пенсия от ТЕЛК /инвалид 99% без чужда помощ/ и това обуславя една променена симетрия на тялото при походка и има връзка с настъпилия инцидент.

Във връзка с оспорения механизъм на процесното ПТП, по делото са събрани и гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ответника – делинквентът К. А. А. /л. 145 и сл./, от които се установява, че свидетелят е нямало как да предотврати процесното ПТП. Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля А., доколкото същите са изолирани и протИ.речат на събраните по делото доказателства, както следва: приети по делото три САТЕ; удостоверение /л. 101/; наказателно постановление /л. 102/; АУАН /л. 103/.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване, че механизмът на процесното ПТП напълно съответства на описания в ИМ – виновен за настъпване на ПТП е водачът на автомобила, който нарушил правилата за движение по пътищата и не проявил достатъчно внимание и предпазлИ.ст, за да избегне удара на ищеца, при пресичане на пешеходна пътека, в резултат от който същият паднал на пътното платно и получил описани в исковата молба телесни повреди.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно, поради следните съображения: Съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС, решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение №99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването му или го е улеснил. В случая от приетите по делото три САТЕ, кредитирани от съда като обективни и професионално изготвени се установява категорично, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме опасността „контейнер за отпадъци на пътното платно“, както и всички съпътстващи детайли и опасности като пешеходеца и е имал техническа възможност да спре автомобила преди да удари пешеходеца и да предотврати процесното ПТП. В тази връзка следва да се акцентира върху обстоятелството, че с оглед разпита на вещото лице по приетата СМЕ следва да се застъпи тезата, че силната обездвиженост на десния крак на ищеца и сериозните 4 двигателни проблеми са възпрепятствали същият да тича или да се движи бързо, поради което съдът намира за доказано, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е несвоевременното възприемане на пешеходеца от страна на делинквента.