Решение № 1404 от 11.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1404 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100505037 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „Електрохолд продажби“ЕАД (предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“АД) срещу Решение 1915 от 09.02.2023г., постановено по гр. д. № 27275/2022г. по описа на Софийски районен съд, 36 с-в, с което са уважени предявените В. К. С. отрицателни установителни искове по чл. 124 ГПК за недължимост на сумите от 238,00 лева и 0,68 лева по фактури ***/17.06.2021г. и **********/25.06.2021г. за ползвана ел. енергия на адрес в гр. София, ул. „Кайлъка“33.

Изложени са оплаквания за неправилност на решението. Излагат се доводи срещу изводи на СРС, че не е доказано доставеното количество ел. енергия и неговата стойност. Ищецът не бил оспорил фактурите и те доказвали вземанията. Нямало спор за техническата годност на СТИ и СРС необосновано приел, че тя не е доказана. Съдът излязъл извън спорните факти между страните. С доклада по чл. 140 СРС не е давал указания да се доказва правилно остойностяване на енергията и редовност на счетоводството, а едва с решение приел тези обстоятелства за недоказани.

Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за 1 валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за основателна по следните фактически и правни съображения:

Оплакванията за процесуални нарушения досежно доклада на съда са неоснователни. Както е посочено и в определението на въззивния състав по насрочване на делото Указанията на СРС, дадени с определението по чл. 140 ГПК са конкретни. СРС е указал, че жалбоподателя ответник носи тежестта да докаже, както количеството енергия, така и че тя е на стойността посочена във фактурите, а това означава да се докаже, че количеството е остойностено по цената валидна за периода и утвърдена от регулаторния орган. Указания за наличие или липса на доказателства за вземането СРС не е дължал, тъй като е имало представени писмени доказателства (фактурите), а при наличие на представени доказателства съдът не следва да дава указания да се ангажират други доказателствени средства тъй като така предварително би се произнесъл по доказателствената стойност на вече представените такива, което е недопустимо да става освен с решението.

Отделно специално във връзка с въпроса за техническата годност на СТИ на ответника с определението по чл. 140 ГПК изрично е указано да представи справка за извършените проверки на СТИ, а не за отчетените показания (каквато той е представил). Друг е въпросът, че исковете са уважени не защото не е доказвана годността на СТИ, а заради липса на доказателства за количеството на ползвана за фактурирания период ел. енергия. СРС изобщо не се е произнасял по въпроса дали електромера (СТИ) е бил в изправност.

СГС обаче не споделя крайните изводи на СРС, че не е доказано сумата по фактурата ***/17.06.2021г. да е стойност на действително потребена ел. енергия за посочения във фактурата период.

Няма спор по делото и се доказва от писмените доказателства (писмо от жалбоподателя до ищеца от 31.05.2021г. на л. 12 от делото), че електромера е бил свален и са били прекъснати изходящите проводници. От съдържанието на писмото става ясно, че към 31.05.2021г. са били предприети действия от ответника за монтаж на електромер и възстановяване на проводниците и електрозахранването в процесния имот, което означава, че преди това те са били прекъснати. От протоколи за демонтаж на 02.04.2021г. и монтаж на 07.05.2021г. на електромер се установява, че ел. захранването е възстановено на 07.05.2021г., а е било преустановено на 02.04.2021г..

Посочения във фактурата период е до 01.04.2021г., а не до 17.04.2021г. както се сочи от ищеца.

Няма никакви доказателства за твърденията на ищеца, че трети лица 2 неправомерно са ползвали енергия в имота ( в който случай може да се разсъждава кой дължи цената на енергията –собственика на имота към който незаконно са „закачени“ кабели или лицето, което е извършило незаконното присъединяване и ползвало енергията фактически-макар, че и по този въпрос има съдебна практика, която не е в полза на ищеца).

В писмото на л. 48 и на л. 93 изходящо от ответника се посочва, че е имало незаконно присъединяване по съседни улици и поради това са предприети действия по реконструкция на мрежата и по процесната улица и е демонтиран електромера на процесния имот. Това не сочи на незаконно присъединяване в имота на ищеца.

Свидетеля на ищеца сочи, че е имало оставени кабели, които „водят надолу към махалата..“, но тези кабели са били в съседния имот, а не в този на ищеца („..видели в земята в съседния имот…“).

Ищецът изобщо не е оспорвал техническата годност на електромера, която се установява и от представения сертификат (приет в превод на български пред въззивния съд) и с оглед на установения срок на периодична проверка с публично известните заповеди на председателя на ДАМТН( ЗАПОВЕД № А-616 от 11 септември 2018 г./ДВ бр.82/2018г.) от 6 г. се налага извод за годност на процесното СТИ.

От неоспорените от ищеца справки за датите на отчет на показанията на СТИ и протокола за демонтаж се установява показанията на СТИ към 18.03.2021г. и 02.04.2021г. Цените на ел.енергията са публично известни и отговарят на посоченото в процесните фактури, които са представени по искане на ищеца и не са оспорени.

При това положение крайните изводи на СРС за уважаване на иска поради недоказване на количеството и стойността на ел. енергията за посочения във фактурите периоди са неправилни.

Решението следва да се отмени, а исковете да се отхвърлят.

При този изход на делото само жалбоподателя ответник има право на разноски за две инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева и за държавна такса за въззивна жалба в размер на 50,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение 1915 от 09.02.2023г., постановено по гр. д. № 27275/2022г. по описа на Софийски районен съд, 36 с-в, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. С. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к.

„******* СРЕЩУ „Електрохолд продажби“ЕАД с ЕИК 175133827 (предходно 3 наименование „ЧЕЗ Електро България“АД) искове за признаване за установено между страните, че В. К. С. не дължи на „Електрохолд продажби“ЕАД сумите от 238,00 лева и 0,68 лева по фактури ***/17.06.2021г. и **********/25.06.2021г. за ползвана ел. енергия на адрес в гр. София, ул. „Кайлъка“33.

Осъжда В. К. С. да заплати на „Електрохолд продажби“ЕАД разноски за две инстанции общо в размер на 250,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4