Решение № 689 от 03.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100111145 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на И. Н. С., с която е предявен срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 80 000, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди претърпени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.07.2023 г. по вина на лице, застраховано при ответника. Ищцата претендира законната лихва от 04.07.2023 г. и разноските по делото.

Ищцата твърди, че на 03.07.2023 г. е пострадала при пътнотранспортно произшествие, осъществило се при следния механизъм: при движение на лек автомобил марка „Пежо“, модел „208“, с peг. № ******* по ул. „Киприян Киприянов“, с посока на движение от ул. „Малкия принц“ към бул. „Филип Аврамов“, гр. София, в района на кръстовището с бул. „Александър Малинов“ при предприемане на маневра завой наляво удря пресичащата на разрешен сигнал на светофара от дясно наляво пешеходка И. Н. С., след което напуска местопроишествието без да уведоми органите на реда. Ищцата е откарана в „Iва клиника по ортопедия и травматология“ на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ АД, установени са счупване на пубиса (срамна кост)-закрито; фрактура на долното рамо на дясната срамна кост парасигитално; фрактура на предния ръб на артикулиращата повърхност на крилото на сакрума в дясно; кръвонасядания в областта на дясната предмишница и лакътна става; травма на гръдния кош. Ищцата е приета в болничното заведение, изписана е след тридневен престой за продължаващо домашно лечение и провеждане на рехабилитационна програма и прием на лекарствени средства. Твърди, че травмите са й причинили болки и страдания със значителен интензитет през 1 възстановителния й период, който продължава и до днес, нуждае се от чужди грижи за самообслужването си. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от 04.07.2023 г. и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва механизма на настъпване на произшествието, описан в исковата молба както и наличието на виновно извършено противоправно деяние от застрахован при дружеството водач. Оспорва реализирането на покрит риск по застрахователния договор и причиняването на вреди на ищцата в резултат на ПТП, настъпило с участието на застрахован при дружеството водач. Твърди, че ищцата не е потърсила медицинска помощ в деня на увреждането, а едва на следващия ден, поради което не е изключено травмите на пострадалата да са причинени по различно време, място и начин. При условията на евентуалност и в случай че се приеме, че произшествието е по вина на водача, прави възражение за съпричиняване – че ищцата не е спазила правилата за движение по пътищата, пресякла е на неразрешен сигнал на светофарната уредба и се е поставила в превишен риск, като не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия я лек автомобил, който е бил видима опасност, на която пешеходеца е можел да реагира, но не го е сторила. Поддържа, че получените травми от ищцата не са причинени в резултат на ПТП. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като счита, че същото не е съобразено с критериите по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика. Оспорва и началния момент, от който се претендира лихвата за забава. Претендира разноски.

Третото лице помагач оспорва иска. Поддържа, че пострадалата е излязла в последния момент пред автомобила му, както и че след произшествието е отказала да бъде откарана в болница и си е тръгнала сама от местопроизшествието.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол за ПТП) и първоначалната и повторната авто-технически експертизи, че на 03.07.2023 г. около 08.05 ч. в гр. София на бул. „Александър Малинов“ в района на кръстовището с ул. „Св. Киприян” е настъпило ПТП между лек автомобил, марка „Пежо”, модел „208” с ДК№ ******* с водач Т. Р.

У. и пешеходец И. Н. С. при следния механизъм: автомобилът „Пежо” се е движел в лявата пътна лента на ул. „Св. Киприян“, с посока от ул. „Слънчево зайче“ към бул. „Александър Малинов“, със скорост от порядъка на 26-30 км/ч и е предприел изпълнение на маневра ляв завой в кръстовището образувано с 2 бул. „Александър Малинов“. В същото време пешеходката е пресичала пътното платно в посока към „Цариградско шосе” и със скорост от порядъка на 3,2 км/ч. Реализирало се е ПТП, като автомобилът с предната си част челно е ударил пешеходката от дясната й страна, тя е била качена върху предния капак на автомобила, била отхвърлена напред и се е установила върху платното за движение. За автомобила, който е извършвал ляв завой е светел зелен сигнал на светофара, съвпадащ с разрешителен зелен сигнал за пешеходците, които се движат по тази пешеходна пътека. Зеленият сигнал за автомобилите е и за направо, и за наляво, т. е. водачът е следвало да пропусне насрещно движещите се направо автомобили и пресичащите пешеходци.

Вещите лица сочат при изслушването си, че към момента на предприемане на маневрата от страна на водача на автомобила, пешеходката се е намирала върху платното за движение и е представлявала опасност за него, като няма данни видимостта му към пешеходката да е била ограничена, нито от насрещно движение, нито от знаци, поставени на острова, разделящ двете пътни платна. Ето защо съдът приема, че причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил „Пежо“, който не е задействал спирачната система на автомобила своевременно, при наличие на пешеходец върху платното за движение, от което е последвал удара с пешеходката. Действията на водача на автомобила са били в нарушение на чл.5, ал.2, т.1, вр. чл.37 ЗДвП, като при завИ.е наляво водачът не е изпълнил задължението си да пропусне пешеходец, движещ се на зелен сигнал на светофара.

От представените медицински документи и заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила следните увреждания: счупване на горно и долно рамо на дясна срамна кост; счупване на дясната част на кръстната кост; контузия и подкожно кръвонасядане на дясната лакътна става и дясната предмишница. Описаните травматични увреждания на ищцата биха могли да бъдат получени при процесното ПТП – всички увреждания са от дясната страна са причинени при падане на земята след удара от автомобила.

Медицинска помощ ищцата е получила в болница „Пирогов“, където е приета за болнично лечение в деня след произшествието - на 04.07.2023 г. Проведено е консервативно лечение – с медикаменти и е изписана на 07.07.2024 г. с подобрение. Счупването на двете рамена на дясната срамна кост и дясната кръстна кост са довели до трайно ограничение на движенията на снагата за около 3-4 месеца. Травматичната вреда на дясната лакътна става и дясната предмишница са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено е болнично лечение от 04.07.2023 г. до 07.07.2023 г. и домашно-амбулаторно - от 07.07.2023 г. до около 3 месеца. По време на домашно - амбулаторното лечение ищцата е провеждала раздвижване.

Болките са били с голям интензитет за около 14-15 дни непосредствено след ПТП, с умерен интензитет за около 2 месеца и с по-малък интензитет след втория месец от ПТП до около 4 месеца. Счупванията на двете рамена на 3 дясната срамна кост и на дясното крило на кръстната кост са зараснали напълно. При прегледа на ищцата вещото лице е установила намален обем на движенията в поясния отдел на гръбначния стълб с 35 %, движенията на дясната тазобедрена става се извършват в обем по-малък от нормата с 33 %, движенията на лявата тазобедрена става се извършват в обем по-малък от нормата с 28 %. В експертизата обаче вещото лице сочи, че ограничението на движенията на поясните прешлени и на дясната тазобедрена става се причинява от дегенеративното заболяване на гръбначния стълб и на двете тазобедрени стави /артрозна болест/, като получените при процесното ПТП травми са влошили развитието на това заболяване. Състоянието на десния горен крайник е възстановено.

Неоснователни са възраженията на ответника и третото лице помагач, че липсва причинно-следствена връзка между процесното произшествие и описаните увреждания, обосновани с твърдението, че ищцата сама е напуснала местопроизшествието и е постъпила в болница на следващия ден.

Вещото лице д-р Д. в разясненията си при изслушване на експертизата сочи, че обикновено в първите минути след увреждането (15-20 мин до половин час) е възможно болките да бъдат умерени и пострадалият да може да седи и да не е ориентиран, но впоследствие болката се проявява и е силна. По делото не са събрани доказателства, установяващи, че ищцата се е придвижила сама, на собствено ход до дома си – изявленията в този смисъл, направени от третото лице помагач, имат характер единствено на фактически твърдения.

Ето защо не се опровергава извода, че вида и местоположението на уврежданията отговарят на начина на настъпване на произшествието.

От показанията на свидетеля Б. Н. Б.-К., сестра на ищцата, се установява, че след инцидента пострадалата е заведена у дома си, но свидетелката описва състоянието й „неадекватно“ от силните болки.

Свидетелката е прекарала нощта при ищцата и рано сутринта на другия ден я е завела с такси до болница „Пирогов“ Тя беше на легло до октомври месец, аз я водех до тоалетната, не можеше да стъпва, с проходилка първо, сега с бастунче. До м. октомври месец ищщцата е била обездвижена на легло, а свидетелката и съседи са помагали за обслужването й. След това е използвала с проходилка, а след това с бастунче. Преди инцидента е била подвижна, не е ползвала бастун, водела е активен живот, ходела е по екскурзии, пазарувала си е сама. След произшествието не се е възстановила психически, страхува се да излиза от вкъщи, продължава да изпитва болки.

От изложеното съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

Установи се деянието на водача на лекия автомобил марка „Пежо”, с ДК№ ******* което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.5, ал.2, т.1, вр. чл.37 ЗДвП. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Т. У. при управление на лек автомобил „Пежо”, с ДК№ *******.

4

Не е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на действието на която е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображения в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на болката; период на възстановяване; характера на последиците от полученото увреждане за здравето на пострадалия; нуждата от допълнителна помощ както и допълнително лечение; психологическите аспекти на страданията; средните обезщетения, определени от други съдебни състави при сходни увреждания и обстоятелства. По делото се установи, че пострадалата е получила счупвания на срамна и кръстна кост и контузия. Възстановяването е продължило 4 месеца. Болките са били най-интензивни непосредствено след злополуката през първите 2 седмици от лечението. Пострадалата е изпитвала и съществени психически страдания и силен стрес. Лечението е преминало консервативно – без оперативни интервенции и с тридневен болничен престой. В продължителен период след изписването й от болница пострадалата е била обездвижена на легло и се е наложило да ползва чужда помощ в ежедневието си. Не е настъпило пълно възстановяване, но намаленият обем на движенията в поясния отдел на гръбначния стълб и тазобедрените стави се причинява от дегенеративното заболяване на гръбначния стълб и на двете тазобедрени стави /артрозна болест/, като получените при процесното ПТП травми са влошили развитието на това заболяване – т.е. за липсата на възстановяване способстват и други фактори, извън травматичното увреждане. Като взе предвид изложеното и съобрази критериите за определяне на размера на обезщетението, както и съдебната практика за сходни увреждания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 50 000 лева.