Решение № 4517 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4517 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330115498 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к.***, бл**, вх.*, ет.*, ап. №**, чрез адв. Й. А., със съдебен адрес: гр. В., ул.*** № **, ет.*, офис ** против „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, с която е предявен иск с правно основание чл. 405 от КЗ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева, предявена като частичен иск от общо 2730,42 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, таван, рамка врати леви, калник преден ляв, рамка врати десни и врата на багажник, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № ****** от ****** г. за застраховка „Каско“, клауза „Каско Стандарт“ на лек автомобил марка „******“, с peг. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 05.09.2024 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

С протоколно определение от 01.10.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявения иск от 100 лв. на 1230,95 лв.

В исковата молба е посочено, че на ****** г. ищцата сключила застраховка „Каско“, клауза „Каско Стандарт“ на собствения си лек автомобил марка „******“, с peг. № ******, с ответното дружество, със срок на действие – от *** до *** г. Автомобилът бил застрахован за 7000 лева, а застрахователната премия, съгласно застрахователна полица № ****** от ****** г., възлизала на сумата от 291,72 лева, разсрочена на четири вноски, като към 1 настоящия момент всички вноски били платени.

Твърди се, че на ****** г. ищцата предоставила автомобила си на трето лице, което около ****** ч. паркирало автомобила в общ. ******, с. ****** на улицата зад читалище „******“, а около ****** ч. установило, че автомобилът е увреден от природно явление градушка.

Твърди се, че на ****** г. ищцата уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие, след което представител на същия направил оглед, изготвил снимков материал и съставил опис на претенция № ******/****** г., като описаните от него увредени части били преден капак, таван, рамка врати леви, калник преден ляв, рамка врати десни и врата на багажник.

Посочва се, че за претърпените вреди ищцата получила застрахователно обезщетение в размер на 269,58 лева, която не била достатъчна да покрие ремонта на автомобила. След направено проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, установила, че необходимата за това сума е в размер на 3000 лева, от която следвало да бъде приспадната заплатената до момента сума в размер на 269,58 лева.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на размера на действителното претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Моли се, да бъдат призовани на съд и да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 100 лева, предявена като частичен иск от общо 2730,42 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, таван, рамка врати леви, калник преден ляв, рамка врати десни и врата на багажник, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № ****** от ****** г. за застраховка „Каско“, клауза „Каско Стандарт“ на лек автомобил марка „******“, с peг. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 05.09.2024 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, който не оспорва механизма на настъпване на твърдяното от ищцата застрахователното събитие, вследствие на което е бил увреден лек автомобил „******“, с рег. № ******, както и, че е била заведена застрахователна претенция и регистрирана щета № ****** (референтен № ******).

Посочва се, че след извършен оглед на МПС и опис – заключение от експерти на застрахователното дружество, било определено застрахователно обезщетение в размер на 812,01 лева, като от тази сума била приспадната и намалена дължимата от ищцата застрахователна премия за 3 и 4 вноска от разсрочената премия в размер на 145,86 лева, при което на ищцата било изплатено застрахователно обезщетение за нанесените имуществени вреди в размер на 666,15 лева. В тази връзка се оспорва твърдението в исковата молба, че заплатеното застрахователно обезщетение било в размер на 269,58 лева.

2

Оспорва се заявената с исковата молба стойност на причинените вреди на лек автомобил „******“, с рег. № ******, в размер на допълнителната сума от 2730,42 лева, като се твърди, че претендираното от ищцата обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди.

Възразява се, че в настоящия случай е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ по отношение на лек автомобил „******“, с рег. № ******, при което застрахователното обезщетение следвало да се определи в посочения от законодателя процент от действителната стойност на превозното средство, което било направено от застрахователя.

Оспорва се твърдяната действителна стойност на автомобила, като се посочва, че на ищеца следва да бъде заплатено застрахователно обезщетение, представляващо разлика между действителната стойност на лекия автомобил и остатъчната стойност на запазените части от превозното средство, с оглед недопускане собственикът на увредения автомобил да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, като се цитира съдебна практика в тази насока.

Посочва се, че в исковата молба се съдържат твърдения, но не се представят доказателства, че ремонтът на лек автомобил „******“, с рег. № ******, е заплатен и извършен от ищеца, което от своя страна било абсолютна предпоставка за уважаване на исковата претенция, поради което същата била неоснователна. Моли се за отхвърляне на иска. Възразява се за прекомерност на претендираното от ищеца адв. възнаграждение.

Не се оспорва, че към датата на застрахователното събитие е била налице сключена застраховка „Каско“ за процесното МПС; механизма на настъпване на застрахователното събитие, вследствие на което е бил увреден лек автомобил „******“, с рег. № ******, както и, че е била заведена застрахователна претенция и регистрирана щета с референтен № ******, при което от страна на застрахователя е било заплатено застрахователно обезщетение в размер не по-малък от сумата от 269,58 лева.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и от приетото като писмено доказателство свидетелство за регистрация на МПС се установява, че лек автомобил марка „******“, с peг. № ****** е собственост на ищцата М.

Т. В..

Не се спори между страните по делото и от приетите писмени доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка, съгласно Застрахователна полица № ******.

На ****** г. между ищеца в качеството на застрахован и ответника в качеството на застраховател е сключен Договор за застраховка Каско на МПС с обект на застраховката лек автомобил марка „******“, с peг. № ****** и срок на покритие от *** до *** г. В договора е отразена застрахователна сума 7000 лв. и застрахователна премия в размер на 291,72 лв., 3 платима на 4 вноски от по 72,93 лв. с падеж на последната вноска ****** г.

Представени са и са приети действащите общи условия, видно от които сред покритите рискове е и градушката – т.2 – Покрити рискове.

На ****** г. ищцата е депозирала пред ответното дружество – застраховател заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди. В заявлението е отразена, че на ****** г. около ****** часа ищцата паркирала автомобила си в с. ******, община ******, близо до Народното читалище „******“. Около ****** часа установила, че е увредено от природно явление – градушка, валяла по – рано през деня. Описани са следните видими щети – преден капак, таван, багажник, заден десен калник. Посочена е банкова сметка, по която да се преведе застрахователното обезщетение.

Видно от приетия като писмено доказателство протокол №****** от дата ****** г. са констатирани следните щети на застрахования автомобил – преден капак за тежък ремонт и боля, таван за среден ремонт и боя, а останалите щети – рамка врати- лява, калник преден ляв, рамка врати – дясна и врата багажник горна часта – за лек ремонт и боя.

Изготвено е опис – заключение по претенцията, с което е прието, че общата стойност на разходите за труд, боя и допълнителни материали за отстраняване на щетите е 812,01 лв.

Изготвен е доклад по щета, като е определено обезщетение в размер от 812,01 лв., от което са приспаднати две вноски, като сумата за изплащане е в размер от 666,15 лв. Така определенето обезщетение от 666,15 лв. след приспадане на вноските е наредено по сметка на ищцата на ****** г.

Представени са по делото и направените от застрахователя снимки по време на извършения оглед, находящи се в преписката по образуваната щета.

Към застрахователната полица е подписан добавък от ****** г., с който е посочено че следва да се дозастрахова поради заплащане на 2 щети в размер на 1050,87 лв., за което се дължи допълнителна премия в размер от 32,88 лв.

От приетото по делото заключение на съдебноавтотехническата експертиза се установява, че механизмът на настъпване на застрахователното събитие е следният, а именно: на ****** г. в интервала от ****** часа до ****** часа, паркираният зад читалище „******“ в с. ******, общ. ****** лек автомобил „******“ с рег. № ****** е увреден, вследствие на природно явление – градушка. В резултат на природното явление настъпват материални щети по автомобила: преден капак- тежка степен на увреда и за боядисван, таван – средна степен на увреда и за боядисване, рамка врати леви-лека степен на увреда и за боядисване, калник преден ляв – лека степен на увреда и за боядисване, рамка врати десни – лека степен на увреда и за боядисване и врата багажник – лека степен на увреда и за боядисване. Вещото лице С. посочва, че от техническа гледна точка еднозначно и категорично може да се определи, че установената повреда по лекия автомобил е причинена при механизъм на удар от твърди предмети. Същата добре отговаря да е вследствие на природно явление – градушка. Вещото лице посочва, че общата стойност за части, материали и труд,

4 необходима за правилното и безопасно възстановяване на автомобила от увреди в причинно – следствена връзка с изследваното събитие по пазарни цени възлиза на 2042,96 лв. с ДДС.

Посочва, че това е и действителната стойност на вредите, като при възстановяване на автомобила няма необходимост от вграждане на нови авточасти. Сочи, че през първата половина на 2024 г. сервизен нормочас в Република България варира от 42 лв. до 264 лв. в представителството на марка. Средната пазарна стойност е определена от вещото лице на 30 лв.

Установено е с приетото заключение, че при осъществяване на механизма на настъпване на увредата установените степени за ремонт на увредени авточасти са технически възможни.

Прави извод, че има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочената автомобилна част. Вещото лице С. установява, че действителната пазарна стойност на изследваното МПС – лек автомобил, марка „******“, с peг. № ****** към датата на застрахователното събитие възлиза на 3400 лв., от което следва, че не е налице „тотална щета“, доколкото установената стойност за възстановяване на увредения автомобил е под 70 % от себестойността на изследваното МПС.