Разпореждане № 32818 от 12.04.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 32818 гр. София, 12.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.С.Д. като разгледа докладваното от М.С.Д. Частно гражданско дело № 20221110116691 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по подадено Заявление вх. № 62229/30.03.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ООД срещу СЛ. П. Г. . Претендира се вземане в размер на 600,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ...... от 25.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 30.03.2022 г. до изплащането на вземането, 130,40 лева – договорна лихва за периода от 10.09.2017 г. до 10.0 7.2018 г., 660,50 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, 30 лева – такса разходи за извънсъдебно събиране, 9,05 лева – обезщетение за забава за периода от 11.09.2017 г. до 10.07.2018 г. и 498,52 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 29.03.2022 г.

Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорена такса допълнителни услуги е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в 1 резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет допълнително услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

На следващо място съдът счита, че задължението за заплащане на такса за събиране на просрочени задължения се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Т.е. на практика е уговорена неустойка за забавено изпълнение. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на която се позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.

Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи възнаграждение за допълнително услуги и че при забава кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни законови норми, които ограничават отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 62229/30.03.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ООД срещу СЛ. П. Г. ПО ОТНОШЕНИЕ НА сумата 660,50 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № ...... от 25.07.2017 г. и сумата 30 лева – такса разходи за извънсъдебно събиране.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3