Определение № 1730 от 04.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1730 гр. Бургас, 04.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500240 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, подадена чрез адв.Стоичков, против определение № 1079 от 21.10.2024 г., постановено по гр.д.

№ 1047/2023 г. по описа на РС-Несебър, с което по молба на дружеството по чл.248, ал.1 ГПК е допълнено постановеното по същото дело прекратително определение № 364/15.04.2024 г. и ищцата Е. О. С., БУЛСТАТ *********, гражданка на ***, е осъдена на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, сумата от 720 лв. за съдебно-деловодни разноски по делото, като молбата е оставена без уважение в останалата част.

С частната жалбата постановеното определение се обжалва в отхвърлителната му част, с която молбата по чл.248, ал.1 ГПК е отхвърлена за разликата над 720 лв. до претендираните разноски от 14 524.80 лв. с ДДС, като в тази част определението се счита за неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, съдът неправилно е намалил размера на претендираните от дружеството съдебни разноски до сумата от 720 лв. с ДДС, приемайки, че възнаграждението се дължало съобразно обема на осъщественото представителство във връзка с прекратяване на делото по отношение на исковата претенция по т.2 от исковата молба. В тази връзка се счита, че съдът не може да обосновава прилагането на чл.78, ал.5 ГПК с обстоятелството, че адвокатът на ответника не е могъл да предостави възложената му защита в пълен обем, поради прекратяване на делото, като се сочи, че преценката на съда зависи не от фазата, на която е приключило производството и предоставянето по тази причина на ограничен 1 обем на защита, а от това дали заплатеното възнаграждение съответства на законовите критерии да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“.

Цитира се практика на ВКС по приложението на чл.78, ал.5 ГПК и се сочи, че в обжалваното определение не е изследвана задължителната предпоставка за прилагане на тази норма и на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Оспорва се като неоснователен и отказът на НРС да присъди възнаграждение за прекратеното производство по претенцията по т.3 от исковата молба, като се счита за неправилен извода на съда, че в случая не се касаело до самостоятелен иск, а до евентуални правни последици от съдебното произнасяне по искането по т.2, за което са изложени съображения. Моли въззивния съд да отмени определението на НРС в обжалваната му отхвърлителна част и да постанови ново, с което да се присъдят на ответното дружество направените разноски в пълния им размер от 14 524.80 лв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Е. О.

С.. След изтичане на срока е постъпила молба от ищцата, чрез адв.С., в която са изложени съображения за неоснователност на жалбата и се поддържа заявеното пред НРС възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от НРС определение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 1047/2023 г. по описа на РС-Несебър е образувано по исковата молба на Е. О. С. против „ГМ Капитал“ ЕООД /в несъстоятелност/, С. Й.

Й. и „Инвестбанк“ АД, с която се иска от съда: 1/. Да се приеме по отношение на всички ответници, че ищцата е собственик на описания в исковата молба недвижим имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, считано от 12.05.2008 г., 2/. При условията на евентуалност в случай, че бъде уважен иска по т.1 да се приеме за установено в отношенията между ищцата, втория и третия ответник, че вземането на „Инвестбанк“ АД спрямо ответника С. Й., в размер на 1000 лв. – частично от общо вземане в размер на 100 000 лв. (съобразно уточнението с допълнителна молба от 11.03.2024 г.), за събирането на което е образувано изп.дело № 252/2015 г. на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801, е погасено по давност към 06.01.2021г., поради което банката не е била кредитор на ответника Й. към момента на възлагане на процесния имот с Постановление за възлагане от 25.08.2021г. по същото изпълнително дело, 3/.

При условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен иска по т.1, да бъде прието за недопустимо и недействително вписването по партидата на процесния имот в 2

Службата по вписванията Бургас на Постановление за възлагане от 25.08.2021г., издадено по изп.дело № 252/2015 г. на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Инвестбанк“ АД, чрез адв.Тасев и адв.Хайк, с който исковата молба е оспорена като нередовна, а предявените искове като недопустими, като по същество претенциите са оспорени като неоснователни, за което са изложени аргументи и възражения по твърденията в исковата молба. Представени са писмени доказателства и са направени искания за изискване на изпълнителното дело и за разпит на свидетели.

Постъпил е отговор и от ответника „ГМ Капитал“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез синдика В.Банков. Ответникът С. Й. не е подал отговор.

След размяната на книжата, районният съд е оставил без движение исковата молба за отстраняване на констатирани по нея нередовности.

С определение № 364/15.04.2024 г. на НРС исковата молба е върната като нередовна и производството по делото е прекратено, на основание чл.129, ал.3 ГПК. С определение № 2005/05.08.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 1040/2024 г. по описа на БОС, е отменено прекратителното определение № 364/15.04.2024 г. на НРС в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения иск по т.1 от исковата молба, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск. С въззивното определение е потвърдено прекратяването на делото по отношение на претенциите по т.2 и т.3 от исковата молба и в тази част определение № 364/15.04.2024 г. е влязло в законна сила.

Междувременно, с молба от 21.05.2024 г., изправена с молба от 10.09.2024 г., ответникът „Инвестбанк“ АД е поискал от съда на основание чл.248 ГПК да допълни определението за прекратяване на делото, в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.4 ГПК на дружеството се присъди сумата от 14 524.80 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие, извлечение от банкова сметка и фактура, удостоверяващи уговореното адвокатско възнаграждение и заплащането му по банков път.

В предоставения срок за отговор, ищцата е депозирала молба-становище, в която е оспорила искането по чл.248 ГПК като неоснователно, за което са изложени съображения. Направила е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане за намаляването му до размер от 400 лв.

С обжалваното определение № 1079/21.101.2024 г. НРС е приел, че молбата на ответника „Инвестбанк“ АД по чл.248, ал.1 ГПК е частично основателна. Прието е, че на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника се дължат разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно доказателствата за извършването им и обема на осъщественото представителство, във връзка с прекратяването на делото единствено по отношение на ищцовата претенция по т.2 от исковата молба, тъй като 3 същата представлява самостоятелен иск, а формулировката по т.3 от исковата молба касае евентуални правни последици от съдебното произнасяне по искането по т.2. В тази връзка, съдът е преценил за основателно възражението на ищцата за прекомерност на адвокатския хонорар, като съобразявайки Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22г. и след преценка за фактическата и правна сложност на спора и действително положения от адвокатите труд, съдът е приел, че полагаемото възнаграждение за подадения отговор от „Инвестбанк“ АД по повод исковата претенция по т.2 възлиза на сумата от 600 лв. без ДДС или 720 лв. с ДДС. По тези съображения, НРС е допълнил определението за прекратяване на делото в частта за разноските и е присъдил на „Инвестбанк“ АД съдебни разноски в размер на 720 лв. с ДДС, като е отхвърлил молбата в останалата част, т.е. за горницата над тази сума до претендираните разноски от 14 524.80 лв.

Бургаският окръжен съд намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно в обжалваната му част, като споделя изводите на първоинстанционния съд за прекомерност на претендираното от молителя адвокатско възнаграждение и частична основателност на молбата по чл.248, ал.1 ГПК.

Между страните няма спор, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото на основание чл.78, ал.4 ГПК и такива му се дължат. Спорен е въпросът налице ли са основания за намаляване на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение, с оглед направеното в този смисъл от ищците възражение за прекомерност. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК урежда правомощието на съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на възнаграждението за адвокат, ако то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В тази връзка, настоящият съд съобрази разясненията, дадени в т.3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да вземе предвид подлежащите на доказване факти и доказателствата, които ги обективират, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, като в съответствие с това се прецени съотношението между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото и след тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. При това, преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, произтича преди всичко от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, а така също и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, 4 с оглед характера на претенция по т.2 от исковата молба и наличието на съдебна практика по спора, въззивният съд намира, че преценката на посочените по-горе обстоятелства налага извод, че в конкретния случай делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност.

Процесуалният представител на ответника „Инвестбанк“ АД е изготвил писмен отговор на исковата молба, в който са изложени възражения за нередовност на исковата молба, недопустимост на претенциите и такива по твърденията на ищцата, като са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания за разпит на свидетели, но същите не касаят претенцията по т.2 от исковата молба, по отношение на която е прекратено производството, а се искат за опровергаване на твърдяното от ищцата давностно владение на процесния недвижим имот, т.е. същите касаят иска по т.1 от исковата молба, по отношение на който делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Видно от приложените към молбата по чл.248 ГПК пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 27.11.2023 г., ответникът „Инвестбанк“ АД е упълномощил адв.Тасев и адв.Хайк от Адвокатско дружество „Тасев и Хайк“ за процесуално представителство по делото, като съгласно т.3.1 от договора уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1086 лв. без ДДС за претенцията по т.1 от исковата молба, 11 104 лв. без ДДС за претенцията по т.2 от исковата молба и 1000 лв. за претенцията по т.3 от исковата молба, което е платено по банков път, съгласно представените за това доказателства.