Решение № 1516 от 22.10.2025, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1516

Шумен, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА БОРИСОВА административно дело № 20257270700268 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 268, ал. 1 и ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по жалба от „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ “ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя С. Ч. срещу Решение №108 от 20.05.2025 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№55-27-1342/09.05.2025 г. на дружеството срещу Разпореждане с изх. № С 250027-125-0151880/09.05.2025 г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Шумен.

В жалбата се релевират доводи за нищожност, а в условията на алтернативност - за незаконосъобразност на обжалваното решение.

На първо място се сочи, че обжалваното решение е нищожно, тъй като е налице произнасяне от страна на органа по законосъобразността на акт на публичен изпълнител, който не е бил предмет на обжалване с посочената жалба.

На следващо място се излагат подробни съображения досежно незаконосъобразност на обжалвания административен акт, с аргумента, че обжалваното действие на публичния изпълнител е било насочено към несеквестируеми вземания, каквото представлява вземането на дружеството - жалбоподател в качеството му на земеделски производител на субсидия, преведена от ДФ „Земеделие“, с оглед на което действието на публичния изпълнител се явява незаконосъобразно. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на Разпореждане№ С 250027-125-0151880/09.05.2025 г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Шумен поради това,че с него е разпределена несеквестируема сума и се претендират разноски.

В съдебно заседание оспорващото дружество не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, Директор на ТД на НАП-Варна,не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.Представлява се от ст. юрисконсулт Цв.С. която счита жалбата за неоснователна. В представено по делото писмено становище с рег. №ДА-01-2530/01.10.2025 г. по описа на ШАдмС излага подробни съображения по съществото на спора, обосноваващи искането за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваният административен акт както правилен и законосъобразен, издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия и при наличие на всички материалноправни предпоставки, при спазване на процесуалните правила.Претендира присъждане на разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в обичайния размер за такива административни дела.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

От данните по административната преписка се установява, че в ТД на НАП-Варна,офис Шумен е образувано изпълнително дело№*********/2025 г. за установени и изискуеми публични вземания срещу „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ “ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя С. Ч.. По горепосоченото изпълнително дело няма извършени плащания,нито други погасяващи задълженията действия.

С Постановление изх.№С 250027-022-0041470/15.04.2025 г. на ст.публичен изпълнител е наложен запор по банкови сметки на длъжника в У. Б. в размер на 5251,45лева,въз основа на което е изпратено Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до банката.

На 08.05.2025 г.,в изпълнение на разпореждането за изпълнение на запорно съобщение в ТД на НАП-Варна,офис Шумен от банката е постъпила сума в размер на 2436,75лв., впоследствие разпределена от ст.публичния изпълнител с Разпореждане за разпределение Изх.№ С 250027-125-0151880/09.05.2025 г.,връчено на дружеството на 09.05.2025 г.

На 09.05.2025 г. „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ “ЕООД е депозирало жалба до Директора на ТД на НАП-Варна,офис Шумен срещу наложения запор на банковата сметка на дружеството в У. Б. до размера на получена от ДФ“Земеделие“ целева субсидия в размер на 244,75лв.,с искане за връщането й на длъжника,тъй като същата представлява несеквестирумо вземане.

На 14.05.2025 г. дружеството е подало жалба до Директора на ТД на НАП-Варна против Разпореждане изх.№ 250027-125-0151880/09.05.2025 г. на ст.публичен изпълнител за разпределение на сума в размер на 2436,75лв. за погасяване на публични вземания,съдържащо искане за отмяна на разпореждането и указване до публичния изпълнител за връщане на сумата по банковата сметка на дружеството,тъй като същата съставлява несеквестируемо вземане и не подлежи на принудително изпълнение.

По така постъпилата жалба на дружеството срещу разпореждането за разпределение на суми от 09.05.2025 г. Директорът на ТД на НАП – Варна е постановил Решение № 108/20.05.2025 г., с кеято е потвърдил обжалваното Разпореждане изх.№ 250027-125-0151880/09.05.2025 г. на ст.публичен изпълнител за разпределение на сума и оставил без уважение жалбата като неоснователна.В решението като мотиви е посочено, че вземането на дружеството не попада в предвидените изключения по чл. 213 от ДОПК и че публичният изпълнител е съобразил материалноправния закон и по-специално разпоредбата на чл.213,ал.1 от ДОПК, прогласяващ принципа на пълна секвестируемост на длъжниковото имущество и не предвиждащ изключения от тези разпоредби. Изложена е теза, че преценката за секвестируемост на паричните средства,постъпващи по сметки,администрирани от банката е в нейна служебна компетентност,респективно нейно е задължението за установяване на това обстоятелство, както и че публичният изпълнител нямал задължение да установява тез факти предварително при изпълнение на действията си по събиране на публични вземания.

Решение № 108/20.05.2025 г. на Директора на Тд на НАП-Варна е връчено на дружеството по електронен път на 21.05.2025 г. Жалбата на дружеството срещу посоченото решение е подадена до Административен съд –Шумен на 29.05.2025 г., чрез органа, издал оспорения акт .

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното, съдът намира жалбата за допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискването за проведено административно обжалване, като задължителна положителна процесуална предпоставка.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане за разпределение на суми са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта.

Досежно твърдяната от оспорващия нищожност следва за прецизност да се отбележи,че действително,в съдържанието и в диспозитивната част на обжалваното решение органът погрешно е посочил номера и датата на жалбата, с която е бил сезиран /погрешно е посочена предходната жалба с вх.№55027-1342/09.05.2025 г. с предмет обжалване на наложения запор вместо жалба с вх.№Ж -27-3/14.05.2025 г. против Разпореждане изх.№ 250027-125-0151880/09.05.2025 г. на ст.публичен изпълнител за разпределение на сума, но от обстоятелствената и диспозитивната част на обжалвания ИАА несъмнено става ясно, че предмет на административно обжалване в производството по реда на чл.266 и сл. от ДОПК е именно жалбата от 14.05.2025 г. срещу разпореждането за разпределение на сума от 09.09.2025 г. и че именно то е било потвърдено с обжалваното решение на горестоящия административен орган.В случая е налице произнасяне на органа по жалба от 14.05.2025 г., с която същият е бил надлежно сезиран и по предвидения процесуален ред по чл.266 и сл. от ДОПК срещу акт на публичния изпълнител по смисъла на чл.226,ал.1 от ДОПК-Разпореждане за разпределение на суми по изп.дело.С оглед на гореизложеното,съдът в настоящия съдебен състав не споделя релевирания от жалбоподателя довод за нищожност на обжалваното решение.

По отношение на съответствието на акта с материалния закон в оспорената им част, съдът приема следното:

Страните не спорят и съдът приема за установена по делото горепосочената фактическа обстановка, при която по изпълнително дело на данъчните органи срещу жалбоподателя за събиране на негови публични задължения, е разпределена за погасяването им сумата от 2436,75 лв. , получена от жалбоподателя на 02.05.2025 г. по запорираната му банкова сметка в Уникредит Булбанк, субсидия от Държавен фонд „Земеделие“, като земеделски производител във връзка с искане от 02.07.2024 г. за подпомагане до ДФ“Земеделие“ като малък земеделски производител. Спорът е дали субсидията на земеделския производител може да бъде обект на принудително изпълнение за погасяване на публични вземания или не.

Субсидиите от ДФЗ не са посочени конкретно като несеквестируеми в чл. 213 от ДОПК. Противно на възприетото от органа становище в обжалваното решение, настоящият състав счита, че нормата на чл.213 от ДОПК не урежда изчерпателно случаите на несеквестируемост при принудителното събиране на публични вземани, респективно че субсидията на земеделските производители не е изключена от несеквестируемостта. В чл. 1 от ЗПЗП са уредени различни форми на финансово подпомагане на земеделските стопани, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз и по своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, също са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране. Според предвиденото в чл. 11а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие", действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика (ОСП). Според изложеното в преамбюлната част на Регламент (ЕС) № 1306/2013 уреждащ финансирането, управлението и мониторинга на ОСП бюджетът на Съюза следва да финансира разходите по ОСП, включително разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете. Съгласно чл. 3 от същия регламент с оглед на постигането на предвидените в ДФЕС цели на Общата стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са включени в общия бюджет на Европейския съюз. Предвид изложеното, получаваните от длъжника като земеделски производител субсидии по различните схеми и мерки за подпомагане от европейските фондове, чрез Държавен фонд "Земеделие", в частта, която не е целево предоставена от държавния бюджет на България, представляват публично финансиране от бюджета на Европейския съюз, което също е целево. С. Р. (ЕС) № 1306/2013 г., бенефициери на тези плащания - в пълния им размер, съгласно чл. 11 от Регламента са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на така посочената уредба е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че финансирането е и целево. Поради това, единствения овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициерът – земеделски производител. Аналогични разпоредби се съдържат и в чл.28 и чл.13,т.13,б.б от на Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013, въз основа на който е извършено изплащането на субсидията от ДФ“Земеделие“, според които малките земеделски производители имат право на еднократна помощ, като същността на субсидията-еднократната помощ е да достигне до бенефициера и да се използва за развитие на земеделието,а единствен бенефициер на плащането може да е само предприятието, което получава помощта.Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.