Решение № 11 от 07.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Перник, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20251720201068 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от А. И. Л., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №34-0000598/22.04.2025г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, Перник, с което на основание чл.177, ал.5, предл.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер 2000 /две хиляди/ лева, за това, че на 28.03.2025 г., около 14.56 часа, на АМ Струма, разклона за с. Боснек, като водач на ППС с четири оси, с две управляеми оси, марка „Ивеко АД 410 Т“ с рег. № *****, категория N3G, извърша обществен превоз на товари /фракция 0/63/ по маршрут с. Студена - гр. София, като управляваното пътно превозно средство е с обща маса 51580 кг., надвишаваща допустимата норма от 32000 кг., като нарушението е повторно извършено – нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.6, ал.1, т.6, б.в от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди, че нарушението не е извършено, че изложената фактическа обстановка не съответства на действителната, както и че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Алтернативно, при отхвърляне на направените възражения, моли за изменение на наказателното постановление като наложеното административно наказание бъде намалено до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.

1

Пълномощникът му – адв. К. С. поддържа молбата за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като излага и допълнителни доводи за незаконосъобразност. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган

- началник Областен отдел

„Автомобилна администрация“, Перник в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, излагайки обстойно съображенията си. В съдебно заседание не е участвал, не е представляван и от пълномощник.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намери за установено следното:

На 28.03.2025г., 14.56 часа, по АМ Струма, в посока към гр. София, А.

И. Л. управлявал ППС – товарен автомобил марка „Ивеко АД 410 Т“ с рег. № *****. На разклона за с. Боснек, на територията на Община Перник, бил спрян за проверка от инспектори в ОО „Автомобилна администрация“ – Перник – свидетелят А. Х. А. и Д. С. Д.. При визуален оглед на превозното средство инспекторите установили, че ППС е с четири оси, с две управляеми оси, категория N3G. След преглед на представените от водача документи кантарна бележка с №112181, пътен лист с № 637710 и товарителница с № 551703, издадени на същата дата, установили, че се извършва обществен превоз на товари (фракция 0/63мм) по маршрут с. Студена - град София, като общата маса на ППС е 51580 кг., установена въз основа кантарната бележка, при максимално допустима маса 32 000 кг, съгласно чл.6, ал.1, т.6, б.в от Наредба №11/2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Водачът не представил разрешение /разрешително/ за превоз на товар при превишение на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (А“ПИ“) по заявление от превозвача.

Въз основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №00538/28.03.2025г., като актосъставителят – инспектор Д. Д. приел, че е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.6, ал.1, т.6, б.в от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

При съставяне на акта соченият като нарушител не вписал обяснения и възражения, подписал акта и приел връчения срещу разписка препис.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения.

На 22.04.2025г. след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН. Установил също, че А. Л. вече е наказван за същото по вид нарушение с НП № 340000563/21.03.2024г., влязло в сила на 24.03.2025г. Ето защо на основание 2 чл.177, ал.5, предл.2 от ЗДвП издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на А. Л. за повторно извършено нарушение.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А. А., както и от горепосочените документи, приети като писмени доказателства.

Основавайки се на доказателствата по делото съдът приема жалбата за основателна, тъй като вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по несъмнен начин.

Съображенията са следните:

Събраните доказателства - писмени и гласни, са еднопосочни и установяват, че нарушението, изразяващо се в превишаване на допустимата норма за маса на ППС, е установено изцяло въз основа представената от водача кантарна бележка, издадена на 28.03.2025г. от кариера Студена, в която било удостоверено, че общата маса на ППС с товара възлиза на 51580 кг. По делото не е спорно, че измерване с технически средства не е извършвано.

Не спорно, предвид позицията на АНО, изразена в съпроводителното писмо, че отразените в акта, а в впоследствие и в наказателното постановление технически параметри на ППС /брой оси и брой управляеми оси/ са установени въз основа визуален оглед на товарния автомобил.

Жалбоподателят твърди, че свидетелство за регистрация на ППС не е изисквано от него при проверката и не е представял такова на контролните органи, което твърдение не е в противоречие с показанията на свид. А. А..

Доказателства в потвърждение на направените от контролните органи констатации относно характеристиките на процесното ППС АНО не е ангажирал в процеса.

В този аспект съдът приема, че изводът на актосъставителя и АНО, че процесното ППС попада в обхвата на чл.6, ал.1, т.6, б.в от Наредбата, т.е., че допустимата максимална маса на същото е 32000кг. не е доказан по несъмнен начин.

Наред с изложеното, в чл.6, ал.2 и ал.4 от Наредба №11/2001 г. МРРБ са установени допълнителни условия за приложимост на стойността на максимално допустимата маса на моторните превозни средства в чл.6, ал. 1, т.

6, б. “в”, фактическа и доказателствена обоснованост на които също липсва.

Недоказана е и по-тежката квалификация на нарушението като повторно извършено, мотивирало АНО да приложи административнонаказателната разпоредба на чл.177, ал.5, предл. 2 от ЗДвП .

Съгласно §5, т.33 от ДР на ЗДвП п овторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

За доказване на признака „повторност“, квалифициращ нарушението като повторно извършено и обуславящ по-тежко наказване, АНО, носещ доказателствената тежест в процеса, се е позовал на по-рано издадено срещу жалбоподателя наказателно постановление НП № 34-0000563/21.03.2024г., 3 като е отбелязал, че този акт е влязъл в сила на 24.03.2025г. Подкрепил е това твърдение с разпечатка от системата „АНД“ за нарушения по лице /за А. И.

Л./, издадена за период 28.02.2024г. - 28.03.2025г. Видно от съдържанието й обаче, наказателно постановление с този номер е издадено срещу жалбоподателя, но на 21.03.2025г. /въз основа на АУАН от 28.02.2025г./, а като дата на връчване и дата на влизане в сила този административнонаказателен акт е означена 24.03.2025г.

Препис на акта, обосноваващ повторността, не е представен, нито са представени доказателства за връчването му.

Съгласно чл.58, ал.1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление.

Такива доказателства АНО не е ангажирал в производството, поради което не може да се приеме, че НП, обосноваващо повторността, е връчено на наказания и то на означената в приетата по делото разпечатка дата /24.03.2025г./, а оттук - че е влязъл в сила.

Следователно, твърдяното в процесното наказателно постановление поранно наказване на А. Л. за същото по вид нарушение не е доказано и признакът повторност, квалифициращ обективната страна на нарушението, отсъства.

Касае се за обстоятелства, включени в предмета на доказване и доказателствената тежест относно тях лежи върху АНО.

Не на последно място, основателно е и възражението, че в нарушение на процесуалните правила посочената административнонаказателна разпоредба на чл.177, ал.5 от ЗДвП не е обвързана със санкционната разпоредба, приложима за нарушението, осъществено в условията на повторност, а именно чл.177, ал.3 от с.з.

Изложените съображения мотивират отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който е направил такива в производството за заплащане на възнаграждение на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие, сключен на 01.09.2025г. между А. Л. и адв. К.

С., се установява, че страните са договорили възнаграждение 500 лева /255.65 евро/ за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело, като е отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора. Тези разноски подлежат на възстановяване от бюджета на ИА „Автомобилна администрация“,

София, чийто орган е издал отменения административнонаказателен акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН.

Адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №1 от 4

9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възражение за прекомерност не е направено и няма основание за намаляването му. Нормата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН обвързва възможността съдът да присъди по-нисък размер на разноските от претендирания само ако е надлежно сезиран с искане на насрещната страна, заявено до приключване на съдебните прения, каквото в случая отсъства.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1 и 2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №34-0000598/22.04.2025г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, Перник, с което на основание чл.177, ал.5, предл.2 от Закона за движението по пътищата на А. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр. *****, е наложено административно наказание глоба в размер 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.6, ал.1, т.6, б.в от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, установено на 28.03.2025г. в Община Перник.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.

София, с адрес гр. София, ул. Ген. Й. В. Гурко №5, да заплати на А. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр. *****, сума от 255.65 евро, представляваща направени от него разноски в производството по а.н.д. №01068/2025г. по описа на РС – Перник за заплатено възнаграждение на адвокат.