Определение № 335 от 27.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. София, 27.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело № 20241001000385 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№ 34610/25.03.2024год. на „ Г. Инвест“ АД срещу Определение № 926/06.03.2024год., постановено по т.д.№ 1593/2023год. на СГС, с което е прекратено производството по делото в частта ,с която „ Г. Инвест“ АД е предявил искове против „ Крамекс“ АД с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.71 от ТЗ за установяване нищожността на решения на Съвета на директорите на „ Крамекс“ АД, с които е прието ,че дружеството ще се представлява и управлява от „ А. и сие“ ООД и за определяне на П. С. А. за изпълнителен директор на дружеството .

В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение. Счита се , че неправилно първоинстанционния съд бил счел че предявения иск е недопустим , приемайки че с него се атакува решение на съвета на директорите за разпределение на функциите между членовете на съвета на директорите .Поддържа се ,че в случая няма решение ,взето от законен състав на съвета , а еднолично решение на единствения член да се самоизбере за изпълнителен директор, а това било в явно противоречие с изразената воля на общото събрание на акционерите, чието правомощие е да избира членове на съвета на директорите.Решението било нищожно,тъй като не е взето от орган на управление на „ Крамекс“ АД, тоест става дума за по същество невзето решение.Излагат се доводи ,че с едноличното решение на „ А. и сие“ ООД да се избере за изпълнителен директор на „ Крамекс“ АД се нарушавали членствените права и интереси на „ Г. инвест“ АД, а именно правото му на глас и участие в избора на представляващ дружеството чрез участието му в избора на членове на съвета на директорите.Твърди се ,че всеки акционер има правен интерес от управлението на акционерното дружество от законно избран съвет на директорите ,какъвто в случая не бил налице.Също така всеки акционер имал правен интерес от прогласяване нищожността на изявления на трети лица, когато тези изявления са насочени към пораждане за трети лица на представителна власт спрямо акционерното дружество чрез представянето на изявленията като акт на орган на управление на дружеството .

По наведените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение .

Апелативен съд- София, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

За да се произнесе по нейната основателност съобрази следното :

1

Пред СГС е депозирана искова молба от „ Г. Инвест“ АД срещу „ Крамекс“ АД с искане за прогласяване за нищожни на решения на съвета на директорите на „ Крамекс“ АД , взети от единствения член на съвета- „ А. и сие“ ООД, с които е прието , че „ Крамекс“ АД ще се представлява и управлява от „ А. и сие“ ООД и за изпълнителен директор е определено лицето П.

С. А.. При условията на евентуалност – в случай че се установи валидността на така взетите решения се прави искане тези решения да бъдат отменени като незаконосъобразни. В исковата молба са изложени доводи и съображения, обосноваващи твърденията на ищеца за нищожност и незаконосъобразност на атакуваните решения на съвета на акционерите на „ Крамек „ АД.

В исковата молба се твърди , че ищецът- „ Г. инвест“ АД е мажоритарен акционер в „ Крамекс „ Ад, притежаващ 120103бр. акции или 50.57% от капитала на дружеството и че като такъв разполага с правен интерес да иска прогласяване нищожността на решението , взето от еднолично от „ А. и сие“ ООД.

В молба от 17.11.2023год. ищецът уточнява ,че правният му интерес за предявяване на иска произтича от качеството му на акционер в „ Кламекс“ АД, даващо му право да иска обявяване за нищожно на всяко решение ,взето от лице,което не представлява дружеството и няма право да обвързва същото с действията си,както и от вече заявената за вписване в ТР промяна в обстоятелствата въз основа на нищожни решения.Акционерът имал право да участва в решенията на ОСА,както и да избере членове на СД, които да взимат решения, а в противоречие с правата на акционера било лице без представителна власт спрямо „ Крамекс“ АД да взема решения от името на дружеството.

С атакуваното в настоящото производство определение първоинстанционен съд е прекратил производството по делото по така предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.71 от ТЗ ,приемайки че за ищеца липсва правен интерес от предявяването му. За да приеме иска за недопустим сезираният съд е приел ,че решенията на СД за овластяване на негов член за представител на дружеството не засягат правата на ищеца в качеството му на акционер, защото членствените му права не се отричат и не се засягат.Приел е също така , че тези решения не въздействат върху членственото правоотношение на ищеца, тоест не е налице спор относно съществуването на членствените му права, респ. не е налице спор за възстановяване на накърненото членствено право на ищеца като акционер. Допълнил е , че признаването на решенията за нищожни не би рефлектирало върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца акционерни права, а искът по чл.71 от ТЗ служи за защита само на правото на членство и на отделните членствени права.

Обжалваното определение е правилно по изложените в него мотиви , които напълно се споделят на настоящия състав на въззивната инстанция, която препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

В т.2 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС е прието, че нищожност на решение на общото събрание на търговско дружество може да се установи по съдебен ред чрез самостоятелен иск, предявен от член на дружеството или от трето лице, когато ищецът имат правен интерес от търсената с иска защита. Ако нищожното решение е взето от орган, различен от общото събрание, и засяга права на съдружник или акционер, последният е легитимиран да предяви иск по чл.71 от ТЗ във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, съотв. чл.124, ал.1 от ГПК, за да се защити срещу нарушението, но в негова тежест е да обоснове правния си интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и за надлежното му упражняване.В съдебната практика е прието ,че за акционер е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. чл.124 , ал.1 от ГПК когато органите на дружеството с действията си нарушават законово регламентирани членствени права на акционера или изобщо отричат правото му на членство.Прието е също така ,че правният интерес за ищеца-акционер е основан на преценка дали ако се признае за нищожно взетото от СД решение, силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще породи правни последици за ищеца и дали ще рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от него акционерни права . Признат е правен интерес за ищеца - акционер от предявяване на иска по чл.124, ал.1 от ГПК , в случай , когато органите на дружеството нарушават членствените права на ищеца или отричат правото му на членство , както и на качеството му на акционер.

В конкретния случай тв ърденията, с които ищец а аргументира правния си интерес от водене на иска по чл.71 от ТЗ, се свеждат до това, че качеството му на акционер в „ Крамекс“ АД му дава право да иска обявяване за нищожно на всяко решение ,взето от лице, което не представлява 2 дружеството и няма право да обвързва същото с действията си,както и от вече заявената за вписване в ТР промяна в обстоятелствата въз основа на нищожни решения. Според ищеца като акционер имал право да участва в решенията на ОСА, както и да избере членове на СД, които да взимат решения, а в противоречие с правата на акционера било избрано лице без представителна власт спрямо „ Крамекс“ АД , което да взема решения от името на дружеството.

Тези твърдения не могат да обосноват извод за наличие на правен интерес за ищеца за предявяване на иска по чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.71 от ТЗ предвид естеството на атакуваното решение на СД. Решението на СД относно представителството на акционерното дружество нито оспорва качеството акционер на ищеца в ответното дружество, нито засяга членствените му права.

Същевременно , дори и да бъде уважен иска по чл.124, ал.1 от ГПК и да бъде обявено атакуваното решение на СД за нищожно,това по никакъв начин не би рефлектирало върху членственото правоотношение на ищеца с ответното дружество.

С предявения иск се цели прогласяване нищожността на решение на съвета на директорите на ответното дружество , а не на решение на ОСА. Твърденията на ищеца ,че е нарушено правото му на акционер за участие в ОС и оттук- че е лишен от възможността да избира членове на съвета на директорите би обосновало правен интерес за атакуване на взети решения на ОСА, но настоящия случай не е такъв, което правилно е преценено от първоинстанционния съд. Заявената за вписване в ТР промяна в обстоятелствата относно представителството на ответното дружество въз основа на соченото за нищожно решение на СД също не може да обоснове извод за наличие на правен интерес от предявяване на иска по чл.124, ал.1 от ГПК предвид изложените по-горе обстоятелства ,въз основа на които се извършва преценката за наличие на правен интерес за предявяване на иска.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е разсъждавал върху хипотеза ,при която акционер би имал правен интерес да иска прогласяване нищожността на решение на СД касаещо представителството на акционерното дружество, но е приел ,че тази хипотеза не е налице в конкретния случай. Следва да се има предвид ,че ищецът не е сочил и поддържал в исковата молба че има качеството на член на СД на ответното дружество ,нито е обосновал правния си интерес с това си качество. С оглед на това се явяват несъстоятелни оплакванията в частната жалба ,че първоинстанционния съд бил приел погрешно че в случая се касае за решение на съвета на директорите за разпределение на функциите между членовете на съвета ,като мотивите на първоинстанционния съд във връзка с горната хипотеза се приемат като допълващи обосновката на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес за ищеца от неговото предявяване и не съставляват порок на атакуваното определение ,който да води до неговата неправилност.

Предвид на гореизложеното настоящият съдебен състав намира ,че първоинстанционният съд е бил сезиран с недопустим иск по чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.71 от ТЗ , до който извод е достигнал и първоинстанционния съд .С оглед на това обжалваното определение за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска се явява правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, в настоящия си състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 926/06.03.2024год., постановено по тд. № 1593/2023год. на СГС, ТО VI-4 състав , с което е прекратено производството по делото в частта , с която „ Г. Инвест“ АД е предявил искове против „ Крамекс“ АД с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.71 от ТЗ за установяване нищожността на решения на Съвета на директорите на „ Крамекс“ АД, с които е прието ,че дружеството ще се представлява и управлява от „ А. и сие“ ООД и за определяне на П. С. А. за изпълнителен директор.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС ,при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4