Решение № 93 от 07.07.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. В., 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря И. СТ. К. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20261300500230 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение Рег.№ 99 / 20.02.2026 на Районен съд-В. по Гражданско дело №20251320101470 по описа за 2025 година е осъдена Районна прокуратураМ.,Булстат ******* ,с адрес: гр.М.,***** ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Н. от гр.М.****,ЕГН ********** сумата в общ размер от 2175.24 евро / равностойност в лева - 4254,40 лева/ -неизплатени допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер за ОНС „Доктор" за периода от месец септември 2021 г. до месец декември 2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба 24.07.2024 г. до окончателното издължаване.

Осъдена е

Районна прокуратура-М.,Булстат ******* „с адрес: гр.М.,*****, ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Н. от гр.М.****,ЕГН ********** сумата в общ размер от 579.70 евро / равностойност в лева- 1133,79 лева/ представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава, считано от деня следващ датата на падежа на всяко неизплатено допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.10.2021 г. до 23.07.2024 г.

1

Оставено е без уважение искането на И. Д. Н. от гр.М.****,ЕГН ********** за присъждане на сумата от 29.82 евро /равностойност в лева 58.33 лева/ , представляваща транспортни разходи.

Осъдена е Районна прокуратура-М.,Булстат ******* „с адрес: гр.М.,***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на ВдРС следните суми:държавна такса в размер на 110.20 евро/равностойност в лева 215.53 лева/, сумата в общ размер на 178.95 евро/равностойност в лева-350.00 лева/ .

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано изцяло от РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - М., Булстат *******, със седалище и адрес: гр. М., ул. „Марин Дринов“ № 2, представлявана от П. Г. Х. - прокурор в РП М. ,като се поддържа ,че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон,че по същество съдебното решение се явява и нищожно поради наличие на противоречие между изложеното в мотивите и диспозитива на съдебното решение. Иска се да се отмени решението и да отхвърлят предявените искове поради следните съображения:

На първо място следвало да се изтъкне обстоятелството, че съдът е мотивирал отсъствието на злоупотреба с правото при упражняване компетенциите на работодателя. Това оплакване било в основата на твърденията на ищеца в неговата искова молба. За да инициира този граждански процес И. Н. твърдял наличието на именно такава злоупотреба с права като порок, който препятства изплащането на допълнително трудово възнаграждение за образователна и научна степен (ОНС) „Доктор“ за периода от септември 2021 г. до декември 2022 г. В рамките на тези фактически твърдения следвало да се развие първоинстанционното производство и да се прецени изпълнението на задължението на ищеца за пълно и главно доказване. Въпреки , че съдът бил констатирал липса на каквато и да е злоупотреба с право, която констатация налагала отхвърляне на исковете, той бил отсъдил в обратния смисъл, което изцяло опорочавало неговия съдебен акт до степен на нищожност поради противоречие между мотивите и диспозитива.

Сочат се нарушение на материалния закон и вътрешните правила на ПРБ.

2

Съдът неправилно бил приел, че допълнителното възнаграждение за ОНС „Доктор“ следва да се изплаща автоматично поради неговия „постоянен характер“. Макар чл. 15 от НСОРЗ да определя това възнаграждение като такова с постоянен характер, неговото изплащане било под условие. Съгласно т. 12.4 от Решение на ВСС (Протокол № 45/19.12.2007 г.) и чл. 21 от Правилата за организация на работната заплата в ПРБ, добавката се изплащала само при условие, че темата на доктората съответства на характера на работата и изискванията на длъжностната характеристика. С отпадането на техническите функции в новата длъжностна характеристика от 14.09.2021 г., това законово условие вече не било изпълнено.

Сочат се неправилна преценка на фактическата обстановка и длъжностните функции.

Поддържа се ,че Съдът неоснователно бил приел, че темата „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи“ е относима към длъжността „Съдебен администратор“ на управленско ниво. Видно от мотивите на съдебно решение , неоснователно били подценени изтъкнатите от въззивника аргументи, че функциите на съдебния администратор по чл. 51 от ПАПРБ са предимно организационни и административни. Към процесния период в РП - М. вече бил назначен „Системен администратор“ (от 01.01.2021 г.), чиято длъжностна характеристика включвала именно преките технически дейности по информационна сигурност, още повече , че заеманата от ищеца длъжност не изисквала специфичните научни познания, придобити с неговия докторат, за да планира или ръководи администрацията.

Твърди се необоснованост на изводите, базирани на съдебноадминистративната експертиза .

Оспорва се кредитирането на заключението на вещото лице по съдебноадминистративната експертиза. Самото вещо лице било изразило съмнение в своята компетентност да анализира връзката между научната степен и трудовите функции, като градило изводите си предимно върху твърденията на ищеца. Съдът бил игнорирал факта, че възложените на ищеца задачи (като СЮРЯ и вътрешни правила) са общи административни задължения, които не изискват ОНС „Доктор“. Така представено, експертното заключение не можело да служи за формиране на фактически и правни изводи. Цялостното му кредитиране от съда опорочавало аргументацията на атакувания съдебен 3 акт до степен да способства за изграждане на неправилни и необосновани изводи за основателност на ищцовата претенция и нейното уважаване. По отношение на така допусната, изготвена, приета и обсъдена експертиза се съдържали и конкретните оплаквания за процесуалната неправилност на съдебното решение. При обективирано съмнение за компетентност от самото вещо лице и представянето на правни изводи в своето становище, които са ползвани пряко от съда, очевидно било допуснато съществено процесуално нарушение, което рефлектирало на съдебния акт и го било опорочило.

Относно липсата на едностранно изменение на трудовото правоотношение не се споделя извода на съда за нарушение на чл. 118 от КТ.

Прекратяването на изплащането било резултат от упражнена дискреционна власт на административния ръководител да прецени наличието на съответствие между научната степен и работата. Това бил въпрос на работодателска целесъобразност, а не на незаконна промяна на трудовия договор. Освен това, Заповед № 188/14.09.2021 г. не била обжалвана от ищеца и била влязла в законна сила.

При така възведените оплаквания се иска да се направи въззивна проверка на атакувания съдебен акт ,да се отмени Решение № 99 от 20.02.2026г. г., постановено по гр. дело № 1470/2025 г. по описа на Районен съд - В. и да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Алтернативно се иска на основание чл.271,ал.1 от ГПК решението да бъде отменено , а вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло претенциите на ищеца.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор ,в който оспорва основателността на жалбата .

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по исковата молба на И. Д. Н. от гр.М.****,ЕГН ********** против Районна прокуратура-М.,Булстат ******* „с адрес: гр.М.,*****, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ вр.чл.11 от Наредба за структурата и организацията на трудовото възнаграждение и чл.86 ЗЗД.

4

Подържа се от ищеца,че е сключил с ответника Районна прокуратура – М. Трудов договор № 1 от 02.08.2010 г., съгласно който ищецът е изпълнявал длъжността "Съдебен администратор",както и че договорът е прекратен на 04.01.2023 г. със Заповед № 4 от 04.01.2023 г. на основание чл. 340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт.

Сочи се,че за времето от месец септември 2021 г. до месец декември 2022 г., докато е заемал длъжността „Съдебен администратор", ответникът е злоупотребил с правото, като чрез незаконни действия го е лишил от полагаемото му се трудово възнаграждение - с Протокол от 17.09.2021 г. му е връчил едностранно, при липса на съгласие от негова страна, в противоречие със закона, Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. към трудов договор № 1/02.08.2010 г., с което е намалил трудовото възнаграждение на ищеца, спрямо постигнатото предходно споразумение с № 44/26.05.2021 г. за получаване на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за придобитата от ищеца ОНС /образователна и научна степен/ „Доктор".

Сочи, че едностранното изменение на трудовото правоотношение в частта „трудово възнаграждение" е в нарушение с разпоредбата на чл. 118, ал.

1 от Кодекса на труда и е недействително по смисъла на закона.

Излага се следното:

На 15.09.2014 г. ищецът бил получил съгласие от ответника, Районна прокуратура -М., да се обучава в докторантура към катедра „Комуникационна техника и технологии" на Технически университет гр. Г. - Адм-482/2014 г. от 15.09.2014 г. по описа на РП М..

В периода от 21.04.2015 г. до 21.04.2019 г. бил зачислен за задочен докторант към катедра „Комуникационна техника и технологии" на Технически университет -Г., видно от Удостоверение вх. Адм-482/2014 г. от 26.10.2015 г. по описа на РП М..

Ответникът, освен че е дал съгласие да се обучава, му разрешавал отпуск за обучение в докторантура, съгласно приложените в трудовото досие заповеди -Заповед №63/05.04.2017 г. , Заповед № 12/18.01.2018 г., както и отпуск за защита на дисертация за придобиване на ОНС „Доктор" съгласно Заповед № 81/02.05.2018 г. по описа на РП -М. .

На 11 май 2018 г. ищецът бил защитил дисертация на тема „Управление на информационната сигурност в компютърни мрежи", в резултат на което му 5 била присъдена образователна и научна степен „Доктор".

Със Заповед № 49/05.04.2019 г. на Районна прокуратура - М. ответника е утвърдил изплащането на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер в размер на десет процента върху определената му индивидуална основна работна заплата във връзка с присъдената ОНС „Доктор" и било разпоредил изготвянето на допълнително споразумение за отразяване на промяната предвид постоянния характер на допълнителното възнаграждение.

В мотивите на заповедта надлежно били посочени всички правни и фактически основания за издаването й -решенията на ВСС в тази връзка и Правила за организацията на работната заплата на магистратите и съдебните служители в ПРБ - Решение по т. 12 от Протокол № 42 от заседание на ВСС, проведено на 05.12.2007 г., изм. с Решение на ВСС по т. 33 от Протокол № 45/19.12.2007 г. на ВСС, както и на основание т. 21 от Правилата за организацията на работната заплата на магистратите и съдебните служители в ПРБ, утвърдени със Заповед № РД-02-15/28.04.2015 г. на главния прокурор.

На 08.04.2019 г. с ответника сключили Допълнително споразумение № 13/08.04.2019 г. с което се споразумели ищецът да получава допълнително възнаграждение в размер на 10 % върху индивидуалното месечно трудово възнаграждение. Същото е намерило отражение в поименните длъжностни/щатни разписания на Районна прокуратура - М., което доказвало постоянния характер на възнаграждението в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ /, издадена от Министерски съвет на основание чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда,като тази уговорка била налице и в Допълнително споразумение №44/26.05.2021 г.

На 14.09.2021 г. ответникът утвърдил нова длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „Съдебен администратор" и на същата дата издал Заповед № 188/14.09.2021 г. с която е разпоредил едностранно да бъде прекратено изплащането на допълнителното трудово възнаграждение в размер на десет процента върху основната заплата за ОНС, тъй като темата на защитения докторат вече не отговаряла на характера на извършваната от ищеца работа в резултат на утвърдената от него на същата дата длъжностна характеристика за длъжността, която е заемал. На 17.09.2021 г. с протокол му било връчено Допълнително споразумение № 80/15.09.2021 г. по описа на 6