Решение № 318 от 11.09.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Пазарджик, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200303 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж. Т., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, срещу Наказателно постановление № ... г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, с еврова равностойност 51,13 евро, за нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва се приетият от административнонаказващия орган механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие и се поддържа, че поведението на жалбоподателя не е било причина за него. Сочи се, че управляваният от него автомобил е бил паркиран в обособеното за това място, а към момента на произшествието Т. вече се е намирал извън автомобила пред отворената задна лява врата. Поддържа се, че водачът на преминаващия лек автомобил не е съобразил положението си върху платното за движение и не е предприел своевременно необходимите действия за 1 безопасното заобикаляне на препятствието.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. В хода по същество и в представените писмени бележки процесуалният представител развива подробни съображения за липса на доказана вина и причинна връзка между поведението на Т. и настъпилото ПТП. Поддържа, че отворената задна врата и намиращият се пред нея жалбоподател са били възприемаеми за водача на преминаващия автомобил достатъчно рано, за да бъде предприето безопасното им заобикаляне. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В представено писмено становище чрез процесуален представител се иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. около ... часа жалбоподателят Ж. Т. бил паркирал лек автомобил марка „Б.“, модел „...“, с френски регистрационен номер ..., в обособено за паркиране място – „джоб“, на бул. „А. С.“ пред № 37 в гр. Пазарджик.

Жалбоподателят слязъл от автомобила през предната лява врата, след което я затворил. Отворил задната лява врата, за да вземе намиращ се на задната седалка багаж, като застанал между отворената врата и купето на автомобила, с лице към вътрешността му. По същото време по бул. „А. С.“ в същата посока се движел лек автомобил „Т. Я.“ с рег. № ..., управляван от свидетелката Р. И.

Б.. При преминаването на автомобила „Т.“ покрай паркирания автомобил настъпил контакт между задната лява врата на Б. и дясната страна на „Т.“-та, при който били причинени материални щети. След подаден сигнал на място пристигнали полицейски служители. Актосъставителят П. Б. не бил очевидец на произшествието. Механизмът на настъпването му бил възприет от него въз основа на обясненията на участниците и извършения след произшествието 2 оглед. За случая бил съставен АУАН серия GA № ... от ... г., а впоследствие и издадено обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното следствие актосъставителят Б. заяви, че лично не е присъствал на произшествието и актът е съставен въз основа на казаното от двамата участници. Същият посочи още, че по неговото възприятие другата водачка късно е възприела отворената врата и не е успяла да реагира.

Свидетелят К. Д. не е непосредствен очевидец на произшествието. Той пристигнал след настъпването му и установил автомобила на жалбоподателя правилно паркиран в обособеното място, със следи от удар по задната лява врата.

Свидетелката Р. Б. заяви, че се е движела със скорост около 25 км/ч. По думите й жалбоподателят се намирал зад отворената задна лява врата и бил наведен към автомобила. Свидетелката първоначално посочи, че вратата била открехната, а след това, че била отворена около 80 см. Тя заяви още, че е видяла автомобила, отворената врата и намиращия се до нея жалбоподател, като конкретизира, че ги е възприела около два метра преди да достигне до тях. Според показанията й непосредствено при изравняването на автомобила с Б. вратата се отворила допълнително.

Свидетелят П. М. също не е очевидец на произшествието. Той изложи извод за механизма на ПТП въз основа на разположението на щетите по автомобилите, като прие, че вратата е била допълнително отворена в момента на преминаване на „Т.“-та. Наред с това свидетелят заяви, че при широко отворена врата теоретично е било възможно „Т. Я.“ да премине покрай автомобила, без да навлиза в насрещната лента. Свидетелят уточни, че широчината на платното не е била измервана.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На първо място, при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което само по себе си е достатъчно основание за неговата отмяна.

3

Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Цитираната разпоредба урежда няколко самостоятелни хипотези на поведение – отваряне на врата, оставяне на врата отворена, качване и слизане от превозното средство. Макар всяка от тях да е подчинена на общото изискване да не се създава опасност за останалите участници в движението, фактическият състав на отделните хипотези е различен и административнонаказващият орган е длъжен ясно и недвусмислено да посочи кое конкретно поведение вменява на нарушителя.

В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена и в наказателното постановление, е посочено, че жалбоподателят паркирал автомобила, слязъл от предната лява врата, след което отворил задната лява врата, за да свали багаж, без да изпълни задължението си да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Така описаното изпълнително деяние е действие – отваряне на задната лява врата. Противно на това, в частта от наказателното постановление, в която административнонаказващият орган формулира самото нарушение, изрично е записано: „Пътник се качва или слиза от ППС, оставяйки вратата отворена, с което създава опасност за движението. ПТП.“ Следователно от една страна фактически се твърди, че Т., след като вече е слязъл от автомобила като негов водач, е отворил задната врата, а от друга е санкциониран за това, че като пътник се качва или слиза от ППС, оставяйки вратата отворена. Касае се не за незначително словесно несъответствие, а за смесване на различни изпълнителни деяния. Отварянето на врата представлява действие.

Оставянето на вече отворена врата е различно по естеството си поведение, проявяващо се в бездействие по нейното затваряне. Качването и слизането са други самостоятелни форми на поведение, изрично посочени в същата разпоредба. В конкретния случай освен това жалбоподателят изобщо не е описан във фактическата част като „пътник“, който се качва или слиза.

Напротив – посочено е, че като водач е паркирал автомобила, слязъл е от него, затворил е предната врата и впоследствие е отворил задната врата за сваляне на багаж. При това положение за наказаното лице остава неясно за кое точно деяние му е ангажирана административнонаказателната отговорност – за самото отваряне на задната врата; за оставянето й отворена; за слизането от 4 автомобила; или за съчетание от тези действия.

Това противоречие съставлява нарушение на изискванията на чл. 57, ал.

1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН наказателното постановление да съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, нарушени виновно. Точната фактическа формулировка на административното обвинение има непосредствено отношение към правото на защита. Нарушителят следва още от наказателното постановление да знае кое конкретно негово действие или бездействие се приема за противоправно, а съдът не може в производството по обжалване сам да избира измежду няколко различни фактически хипотези коя от тях административнонаказващият орган всъщност е имал предвид. Допуснатото нарушение не може да бъде санирано в съдебната фаза чрез доказване на един или друг възможен механизъм на произшествието. Това би означавало съдът да допълни или преформулира административното обвинение, което е недопустимо.

Ето защо още на това основание наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Независимо че констатираното съществено процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяната, съдът намира, че следва да изложи съображения и по съществото на спора. Събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин приетия от административнонаказващия орган механизъм на настъпване на произшествието и виновно поведение на жалбоподателя по чл. 95, ал. 1 от ЗДвП.

По делото може да се приеме за установено, че жалбоподателят е паркирал автомобила в обособено за целта място, слязъл е през предната лява врата, затворил я е, след което е отворил задната лява врата, за да вземе багаж, и е застанал между нея и купето на автомобила.

Не се установява обаче в момента на първоначалното отваряне на задната врата непосредствено да е приближавал автомобилът на Б. и именно с това действие Т. да е създал опасност за него. Напротив, дори от показанията на самата Б. се установява, че преди достигането до мястото тя е възприела както паркирания автомобил, така и жалбоподателя, намиращ се пред вече отворената врата. Свидетелката изрично заявява: „Аз шофирам, видях Б.-то.

Задната врата беше отворена. Той седеше отвътре на вратата и си бърничкаше 5 вътре“, като определя отварянето й на около 80 см. Тези показания са от особено значение, защото установяват, че преди контакта на автомобилите вратата вече е била отворена, а жалбоподателят е бил видим до нея.

Твърдението, че едва непосредствено при изравняването вратата била допълнително отворена, не се подкрепя от други непосредствени доказателства. Актосъставителят Б. не е очевидец на произшествието.

Свидетелят М. също не е присъствал на удара. Неговото становище относно допълнително отваряне на вратата се основава на последващ оглед на щетите и представлява извод за механизма на ПТП, а не непосредствено възприет факт. Самият свидетел М. признава, че широчината на пътното платно не е измервана. Наред с това заявява, че при широко отворена врата теоретично е било възможно автомобилът на Б. да премине, без да навлиза в насрещната пътна лента. Не може административнонаказателната отговорност да се основава на предположение, че вратата „явно“ е била бутната в последния момент. В административнонаказателното производство фактите, обуславящи отговорността, следва да бъдат установени по несъмнен начин, а не да бъдат извеждани чрез избор между няколко възможни механизма на произшествието.

Съдът не споделя и разбирането, че при установените обстоятелства цялата причинност за настъпилото ПТП може да бъде възложена на поведението на Т.. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни непрекъснато да контролират управляваните от тях превозни средства.