Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 22.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1914/2021
Вид
Решение № 44
Подписан
22.02.2022
В сила
22.02.2022
Състав
Иван Бонев Бонев, Михаела Атанасова Добрева, Станислава Балинова Бозева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. П., 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Михаела Ат. Добрева

Станислава Б. Бозева при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова в присъствието на прокурора Г. П. Г. като разгледа докладваното от Иван Б. Бонев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601914 по описа за 2021 година С Присъда № 260125/30.06.2021г., постановено по НОХД № 6748/2020г. ПРС, 14 нак. състав е ПРИЗНАЛ подсъдимият Р.Г. АПАРХАМЯН от гр. П.за ВИНОВЕН в това, че на че в периода от неустановена дата през 2014 г. – до 15.05.2015 г. в гр.С.и в гр.Пл., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у лицата ЕМ. Г. ХР., И.И. М.и Г.З.Х., като с това им е причинил имотна вреда общо в размер на 19 100 лв., както следва: в периода от неустановена дата през 2014 г. до 24.01.2015 в гр.С.е възбудил и поддържал заблуждение у ЕМ. Г. ХР. от гр.С.– че ще му продаде два апартамента, находящи се в гр.П., ул. „С.М.“ №** и №** и парцел от 298 кв.м. на ул. „К..Г.Ц.“, и с това му е причинил имотна вреда в размер на сумата от 14 100 лв. на неустановена дата в началото на м.май 2015г. е възбудил и до 15.05.2015 г. в гр.П.е поддържал заблуждение у И.И. М.от гр.П. – че ще й продаде апартамент, находящ се в гр.П., ул. „С.М.“, и с това й е причинил имотна вреда в размер на сумата от 2 500 лв.

1 на неустановена дата в началото на м.май 2015г. е възбудил и до 15.05.2015 г. в гр.П.е поддържал заблуждение у Г.З.Х.от гр.П.– че ще му продаде апартамент, находящ се в гр.П., ул. „С.М.“, и с това му е причинил имотна вреда в размер на сумата от 2 500 лв., поради което и на основание чл. 209, ал1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на Присъдата в сила.

Със същата Присъда ПРС е ОСЪДИЛ подсъдимият Р.А. да заплати сумата от 2 500 лева на И.И. М.– А., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2015г. до окончателното й изплащане, както е ОСЪДИЛ подсъдимият да заплати сумата от 14 100 лева на ЕМ. Г.

ХР., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2015г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия А..

Недоволен от така постановената Присъда е останал подсъдимият А., който лично и чрез защитника си адвокат Б.У. моли да бъде отменена, както и бъдат отхвърлени уважените граждански искове.

Гражданският ищец И.М., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, за да вземе становище по въззивната жалба.

Гражданският ищец и частен обвинител Е.Х., редовно призован, не се явява, но чрез повереника си адвокат Е.К. моли присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура – П. даде становище, че жалбата е неоснователна.

П.ски окръжен съд, след като провери обжалваната Присъда служебно съгласно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК във връзка с изложеното в жалбата и становищата на страните, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ПРС е приел, че подсъдимият Р. Г. АПР. **** се намирал в затруднено финансово положение, тъй като бил трайно безработен, 2 а и не разполагал с източници на регулярни доходи. Въпреки това при срещите си с различни лица охотно развивал тезата, че разполага с възможности и обмисля различни бизнес начинания, за които обаче му е нужен финансов ресурс.

От своя страна свидетелят Е.Х., живущ в гр.С.и развиващ бизнес там, се запознал случайно с подс.А. в края на 2013 г. Това станало на бензиностанция в гр.П.. В хода на завързалия се разговор, подс.А. се представил пред свидетеля като голям инвеститор в различни туристически обекти по морето и в планинските курорти, като обаче имал нужда от съдружие за свежи парични средства. След края на срещата, свид.Х. и подс.А. си разменили телефонните номера, като у свид.Х. се оформила представата, че подсъдимия е сериозен бизнесмен. В последствие се осъществила втора среща между тях, този път в гр.С.. На нея подс.А. започнал да развива пред свид.Х. други свои идеи, за които обаче не разполагал самостоятелно със средства.Все пак по този начин подс А. спечелил доверието на свид. Х., който решил , че подсъдимия е човек с възможности и икономически размах. Така на неустановена дата през 2014г. свид.Х. пристигнал в гр.П., за да се срещне с подсъдимият, който този път му разказал, че продава два апартамента – в гр.П. на ул.“П.“ № ***и в гр.П.на ул.“П.“ № **, както и парцел за строеж, ситуиран също в гр.П., с административен адрес ул. „К.“. За въпросните имоти подс.А. посочил, че били общинска собственост, но той имал „негови хора“ в общински съвет и чрез тях щяла да се реализира тази сделка, в която предложил на свид.Х. да участва. Това участие следвало да стане срещу сумата от 12 500 лв. за всеки един от двамата- свидетеля и подсъдимия, а след финализиране на сделката двамата щели да доплатят по още 12 500 лв. Иначе казано, двата недвижими имота и парцела стрували 50 000 лв., които след получаването, свид.Х. и подс.А. щели да продадат с печалба. Това допаднало на свид.Х. и той решил да участва със сумата от 12 500 лв. За да увери свид.Х. в коректността си и своята добронамереност, подс.А., който в действителност нямал нищо общо с посочените две жилища и парцел, му предложил да подпишат договор за поръчка и в него саморъчно обвиняемият да впише получената сума от 12 500 лв. Всички тези преговори се развили в гр.П., а по – късно, на 21.07.2014 г., свид. Х. се срещнал отново с подс. А. в гр.С.. На тази среща, подсъдимият представил на свид. Х. типова бланка на обещания договор и действително в него /л.44-45/ подс.А. вписал 3 собственоръчно, че на 21.07.2014г. дата е получил сумата от 12 500 лв., съставляваща негово възнаграждение , макар за място на сключване на договора да бил посочен гр.П.. Реквизитите по договора, подс. А. попълнил саморъчно пред свид. Х. на състоялата се среща. В договора се споменавало също, че подс.А. поема задължение да осигури закупуването на два апартамента, находящи се на ул.“П.“ в гр.П.№ **, както и парцел от 298 кв.м. на ул.“К.Г.Ц.“ – всички общинска собственост срещу обща сума от 52 000 лв. и в срок до 01.09.2014 г. Макар в договора да била посочена сумата от 52 000 лв., преговорите между подс.А. и свид.Х. били водени за сума от 50 000 лв.

Така, воден от своята неправилна представа за личността на подс.А., като успешен бизнесмен, обезпечен финансово, с развиващ се бизнес в областта на недвижимите имоти, на 21.07.2014 г. в гр. С., свид.Х. предал на обв.А. сумата от 12 500 лв. и започнал да чака резултатите от съответната сесия на общинския съвет в гр.П., на който да се внесе за одобрение сделката, свързана с покупката на двата недвижими имота и парцела. На няколко пъти след посочената дата, свид.Х. правил опити да се свърже по телефона с предоставените му от подсъдимият телефонни номера, но в рамките на провежданите разговори той бивал уверяван от него, че все още не е приключила сесията на общинския съвет, както и различни други възникнали пречки. Така свид.Х., бил убеден от подсъдимия, че следвало да предостави и сумата от 600 лв. на последния. Убеден, че въпреки всичко един ден сделката щяла да приключи, свид.Х. платил исканата сума от 600 лв. на 24.09.2014 г.

/л.46/ която превел в полза на съпругата на подсъдимия – А.М.. По-късно, отново възникнал „проблем“ в сделката и този път на свид.Х. било обяснено, че следва да даде още 1000 лв., които били необходими за отпадане на пречката. Поради тази причина, на 24.01.2015 г. свид.Х. отново превел исканата сума от 1000 лв. в полза на съпругата на подсъдимия А.М./л.47/.

Предвид обстоятелството, че изтекъл значителен времеви период от първата му среща с обвиняемия, а същевременно уговорената между тях сделка не търпяла развитие, свид.Х. започнал да се усъмнява в редовността на уговорките, направени между него и подъсдимия. Ето защо след като вече бил дал парите започнал редовно да проследява събитията в сайта на Общински съвет гр.П.. На посоченото място никога не се появила за гласуване точка, свързана по някакъв начин с обещанията на подс.А. за недвижимите имоти. Поради тази причина свид.Х. още няколко пъти провел 4 разговори с подсъдимия, в рамките на които последният продължавал да иска време за приключване на сделките. В един момент след януари 2015 год. подс.А. внезапно прекъснал връзката и свид.Х. не успял да го открие. Така подсъдимия напрактика се обогатил със сумата от 14100лева предоставени му от свид.Х., в резултат от неверни представи формирани у последния от страна на подсъдимия относно покупката на изгодна цена на недвижимите имоти в град П. посочени по – горе.

По неустановен начин подс. А. се запознал със свид. Е.Т.от гр. С.. Пред него подсъдимия също се представял като успешен бизнесмен, който развива дейност в страната и чужбина. Свид. Т.и компания приятели се събирали често в квартално кафене в гр. С.., където именно срещнал за първи път подсъдимия. И пред този свидтетел подс. А. развил версията за наличието на изгодни недвижими имоти в гр.П.. Заявил на свид.Т., че същите били предоставени от Общината на политическа партия, която обаче сега искала да продаде на безценица тези имоти. Освен това развил тезата и за възможност да се направи заведение в Люксембург. При едно от посещенията си в кафето, подс. А. споделил със свид. Т.за предлагания парцел и два апартамента в гр.

П.– тези на ул.“С.М.“ № ***и парцел от 298 кв.м. на ул.“К.“. Офертата се сторила примамлива на свид. Т., но той не разполагал с нужните финанси, поради което предложил на свой приятел – свид. Г.Х.да се свърже с подсъдимия. На свой ред, свид. Х.се срещнал два пъти с подс. А. през 2015 год., като тези срещи се състояли в офиса на свид. Х.в гр. П., където пристигнал подсъдимия. Пред свид. Х., подс. А. разказал за предлагания парцел и два апратамента в гр. П.– тези на ул.“С.М.“ № **и парцел от 298 кв.м. на ул.“К.“. Подсъдимият успял да възбуди интереса на свид.

Х.обяснявайки му как инвестицията в недвижимите имоти са заслужавала, тъй като обещавала добра възвръщаемост на средствата. Свид. Х.изявил желание да види имотите, но подсъдимият отклонил интереса му, под предлог, че имотите били собственост на политическа партия, дадени й от Общината и съответно отдадени под наем на трети лица. Въпреки тази спънка, у свид. Х.вече било създадено нужното заблуждение, а за да го затвърди, подсъдимият го уверил, че ще набави всички необходими документи за сделката. Целта на подс. А. била да набави за себе си имотна облага, която той представил пред свид. Х.като необходимото „капаро“ за покупко – продажбата в размер на 2 500 лв. за апартамент. Св. Х.бил уверен, 5 че сделката си струва и приготвил паричната сума от 2 500 лв. за обвиняемия, която обаче му била предадена от св. И.М.– позната на св. Х., чийто юридически познания той потърсил във връзка с офертата на подс. А.. Освен това предложил на същата да се включи в тази сделка също с 2500лева.

По този начин свид. И.М.се запознала с подс.А. през м.май 2015 г. чрез св.Г.Х.. Последният й телефонирал, за да й съобщи, че двамата следва да обсъдят някаква сделка. Свидетелката М.работела като адвокат и свид.Х.потърсил услугите й именно по този повод, като й разказал, че подс.А. предлагал за продажба два недвижима имота, които се намирали в кооперация в гр.П. и които се предлагали на изгодна цена. Свидетелката М. се заинтригувала от офертата на подсъдимияи се срещнала с него, а на тази среща последният й обяснил, че за успешното осъществяване на бъдещата сделка, той следвало да получи по 2500 лв. за всеки един от апартаментите, за да не бъдат отчуждени същите в полза на трети лица. За тези жилища, подс.А. обяснил на свид.И.М., че се намират на ул.“С.М.“ в гр.П.и съответно свидетелката пожелала да ги види. Първоначално тя не се усъмнила в коректността на подс.А., за когото решила, че единствено ще посредничи при сделките, поради което пожелала той да й осигури необходимите документи за жилищата, особено тези, които били свързани с тежести за имотите. Подс.