Решение № 20 от 17.01.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Плевен, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20224430201516 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Х.К.О., чрез пълномощника адв. А. С. от *** против НП № 15-2200103/27.05.2022г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.402, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ и във вр. с чл.415, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди, че са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице, като моли за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание ж-лят редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на делото.

Ответникът по жалбата – *** на Дирекция „Инспекция по труда“Плевен, редовно призован, представлява се лично от *** Р.И., която моли за 1 потвърждаване на НП, като излага подробни аргументи.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и Закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,

ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА

ОСНОВАТЕЛНА.

ПО

СЪЩЕСТВО

СЪЩАТА

СЕ

ЯВЯВА

„***“ ЕООД, с ЕИК *** е със седалище и адрес на управление: ***, и се представлява от управителя Х.К.О. /род. ***г./ и за това не се спори.

Видно от съставения АУАН при залепено на 24.02.2022г. на портала на известните на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, съобщение с изх. № 22009982/24.02.2022г. до „***“ ЕООД *** за получаване на Призовка с изх. № 22009809 от 23.02.2022г. за извършване на проверка на 14.03.2022г. – работодателят „***“ ЕООД *** не изпраща представител да се яви в едноседмичен срок в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Плевен за получаване на призовката. Съгласно чл.18а, ал.9 от АПК, видно отново от акта, с изтичането на срока за получаване на призовката, същата се смята за връчена.

Прието е още, че работодателят „***“ ЕООД *** не се явява на посочената в призовката дата за извършване проверка по спазване на трудовото законодателство и не е изпратил упълномощено по надлежния ред длъжностно лице, което да го представлява във връзка с извършваната проверка.

С това си действие, е счетено, че работодателят „***“ ЕООД *** противозаконно е попречил на контролен орган по спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения.

Изпратена е по пощата до „***“ ЕООД *** на известните на Д „ИТ“ със седалище Плевен, адрес на седалище и адрес на управление ***, ул.

„Сливница" № 42, покана с изх. № 22013640/14.03.2022г. за съставяне на 28.03.2022г. в 10:30 часа на акт за установяване на административно 2 нарушение, същата на 21.04.2022г. е върната с отметка на обратната разписка „работник, М.К.“.

Работодателят „***“ ЕООД *** не е изпратил представител на посочената в поканата дата за съставяне на АУАН чрез изпращане на упълномощено по надлежния ред длъжностно лице, което да го представлява във връзка с подписването на акта за установяване на административно нарушение.

До момента на съставяне на акта, се сочи още в същия, работодателят „***“ ЕООД *** не е представил в Д „ИТ със седалище Плевен документи, сочещи основателни причини за неявяванията му на 14.03.2022г. и на 28.03.2022г.

В резултат на горните констатации актосъставителят Б. А. Н. в присъствието на свидетеля Д. И. Й. съставил АУАН № 152200103/26.04.2022г., като актът е съставен в отсъствие на нарушителя, с който му е вменено нарушение на чл.402, ал.2 от КТ. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – изцяло кредитираните като обективни, логични и последователни показания на свидетелите Б. А. Н. и Д. И. Й., приложените към делото писмени доказателства – АУАН № 152200103/26.04.2022г. на л.8 от делото; известие за доставяне от 16.06.2022г. на л.10, призовка /по чл.47, ал.1 АПК/ пълномощно на л.11; съобщение /осн. чл.18а, ал.9 от АПК/ на л.12; Покана Приложение №5 изх.№ 22013640/14.03.2022г. на л.13, ведно с известие за доставяне на л.14 от делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съдът извърши проверка за законосъобразност на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона, в конкретност в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. В наказателното постановление са посочени имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, вида и размера на наказанието, 3 дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателното постановление. Съдът счита, че Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен е оправомощен да издава наказателни постановления с оглед разпоредбите на чл.416, ал.5 от КТ, чл.47, ал.2 от ЗАНН и съгласно Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”. Съдът счита, че при издаване на наказателното постановление не е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН за произнасяне на наказващия орган в едномесечен срок от получаване на административнонаказателната преписка, тъй като този срок е инструктивен.

По отношение на съставения АУАН, същият съдържа реквизитите посочени съответно в чл.42, ал.1 от ЗАНН, като той също е издаден от оправомощено лице – свидетелят Б. А. Н., работещ на длъжност „Главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, който е оправомощен да съставя АУАН за нарушения по КТ на основание чл.416, ал.1 от КТ, във вр. с чл.20, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”.

На следващо място - налице е съответствие между отразеното в АУАН и в НП, както досежно описание на нарушението, така и на неговата цифрова квалификация до степен, че описаното в акта е пренесено като фактология, констатации е правна квалификация без никакво различие в издаденото въз основа на него НП.

Налице е обаче несъответствие и то е съществено, между посоченото като нарушено правило за поведение – разпоредбата на чл. 402, ал.2 от КТ и съдържанието на описаното правило за поведение, конкретизирано в АУАН и съответно НП, като това е довело и до приложение на несъответна санкционна разпоредба.

Така съгласно разпоредбата на чл. 402, ал.2 от КТ:“ Работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.“

Видно от текстовата част на НП, пренесена при издаването му от 4 акта:“Работодателят „***“ ЕООД *** не се явява на описаната в призовката дата за извършване проверка по спазване на трудовото законодателство и не изпраща упълномощено по надлежния ред длъжностно лице, което да го представлява във връзка с извършваната проверка.“ Непосредствено след този абзац, очевидно формулиращ процесното нарушение е посочено, че: “С това си действие работодателят „***“ ЕООД ***не противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения.“

Очевидно както АНО, така преди това и актосъставителят незаконосъобразно са приравнили действието по неоказване на съдействие на контролните органи, на противозаконното пречене на тези органи да изпълнят задълженията си. И ако АНО е имал намерение да санкционира ж-ля за това, че противозаконно пречи на контролния орган, така както е посочено в текстовата част, то е следвало да приложи не разпоредбата на чл.402, ал.2 от КТ като съдържаща нарушеното правило за поведение и съответно чл.415, ал.3 от с.н.а. като санкционна, а да приложи санкционната разпоредба на чл.

415, ал.4 от КТ, съгласно която:“ Работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв. ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.“В конкретния случай тази санкционна разпоредба съдържа и правилото за поведение. Т.е. приложена е недопустима компилация между различни административни нарушения, за всяко от които при индивидуализиране следва да се приложи различна санкционна разпоредба.

На следващо място - основателно е възражението на повереника, че е нарушена процедурата по съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение.

Така по делото съдът не констатира наличието на доказателства, че дружеството е било надлежно уведомено, че при неявяване на посочената дата и час, актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя. В съставения акт, липсват отбелязване че съставянето му става в отсъствие на нарушителя и не е вписана изрично поканата до дружеството. Разпоредбата на чл. 40 от 5

ЗАНН въвежда по задължителен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал. 2 - съставянето му в негово отсъствие /когато е известен, но не може да се намери или след покана на се яви за съставяне на акта/. В случая, на актосъставителя е било известно лицето - нарушител, предвид наличната документация по проверката. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без същия да е бил надлежно поканен. За пълнота следва да се посочи, че от известието за доставяне (л. 10) по делото на РС Плевен), удостоверяващо връчването на поканата, се установява, че същата не е надлежно връчена. За получател има положен подпис от М.К. и посочена дата-21.04.2022 г. Съдът намира, че поканата за съставяне на АУАН е връчена в нарушение на правилата за връчване на съобщения на юридически лица, с оглед изискването на чл. 180, ал. 5 и ал. 7 от НПК, предписващо, че връчването на учреждение или юридическо лице, каквото представлява санкционираното дружество, става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема книжата, като се отбелязва неговото името и адреса. По делото липсват доказателства лицето получило поканата да има качеството на длъжностно лице, натоварено да поема книжа. В тази връзка настоящият състав намира, че оформеното по този начин съобщение за връчена покана за съставяне на АУАН не може да породи правните последици на надлежно поканване. С оглед изложеното, и предвид, че АУАН е съставен в отсъствие на представляващия или представител на дружеството, съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН . Последната предписва изрично възможността за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, само при надлежно поканване и неявяване на лицето, което в процесния случай, по изложените по-горе съображения, липсва

Императивността на изискването за лично предявяване АУАН на нарушителя намира израз в разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН и спиране на производството ако нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които навеждат на извод за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Едва при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН . Налице е специален процесуален ред, гарантиращ 6 законосъобразно развитие на правоотношението между страните и нарушаване на който е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт при отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Тези действия са пряко свързани с осъществяване правото на защита. Защитата се осъществява в пълен обем в две фази - при осъществяване правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП. Смисълът е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя, а в негово отсъствие само ако е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В тази връзка съдът констатира, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е приложена, без да са налице законовите предпоставки за това.

Разпечатката съдържа 41 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a508f598-64d9-43a7-b7d4-ffb6006a234c