Решение № 3065 от 03.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3065 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330111757 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. Х. В., с ЕГН: **********, с адрес:******** против „СТИК – КРЕДИТ“ АД, с ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, с която е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ***** от ****** г. и кумулативно съединен с него осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 660 лева, представляваща недължимо платена по Договор за потребителски кредит № ***** от ******** г., поради неговата недействителност, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ******** г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № ****** от ****** г. ответното дружество предоставило на ищеца сумата в размер на 600 лева, при годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %. Кредитът следвало да бъде върнат на четири вноски, с краен падеж – 03.12.2021 г. Твърди, че сключеният между страните договор е потребителски по смисъла на ЗПК, като последният не е изготвен в изискуемата за това форма по чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като шрифтът е под предвидения в закона минимум – 12. Поддържа, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, тъй като не е посочен коректно общият размер на 1 кредита и общата дължима сума, ведно с включената неустойка, значително надвишава заемната, като твърди, че при уточняване параметрите на заема е коментирана само исканата сума и месечната вноска, но не и посочената клауза. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, защото в договора не е посочено по какъв начин се определя и изчислява лихвения процент. Поддържа, че е допуснато нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на реалния, като посочва, че по договора е заплатил сумата в размер общо на 1260 лева. Счита предвидената в договора неустойка за уговорена в противоречие с добрите нрави и за прекомерна. Посочва, че същата противоречи и на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД. Твърди, че е допуснато нарушение и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и 22 ЗПК в договора да е посочено правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и да бъде посочен редът за осъществяване на предсрочно погасяване на кредита. В тази връзка счита договорът за недействителен наоснование чл. 22 ЗПК, като поддържа, че същият е нищожен и поради липса на предписаната от закона форма, както и поради противоречие с добрите нрави. Въз основа на изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Стик – Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството предоставило на ищеца сумата в размер на 600 лева, която следвало да бъде върната заедно с договорено възнаграждение, съгласно погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Посочва, че в чл. 17 и сл. от договора е предвидена неустойка при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя. Твърди, че договорът е съобразен и с изискванията на ЗПК. Посочва, че в чл. 1, т. 3 от договора страните договорили лихвен процент по кредита в размер на 36 %, а в чл. 1, т. 4 бил посочен ГПР в размер на 42,58 %. В чл. 1, т. 8 от договора било предвидено, че при просрочени плащания ще се прилага лихвен процент от 10 % за просроченото плащане, а в чл. 1, т. 9 било договорено, че отпуснатият кредит следва да бъде обезпечен чрез поръчителство или банкова гаранция, което съгласно чл. 17, ал. 1 следвало да бъде сторено в срок от три дни от сключване на договора. В чл.

27 от договора била предвидена неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави договореното обезпечение. Твърди, че такава неустойка не е начислявана и събирана, като поддържа, че въпреки това клаузата е валидна и отговаря на всички законови изисквания, като по отношение на нейната действителност счита, че не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите правила на ЗЗД. Посочва, че първото плащане по кредита е постъпило на ****** г., а съгласно погасителен план ищецът следвало да започне погасяване на задълженията си на ******* г., поради което в този период били начислени и допълнителни разходи по 2 кредита – договорените в чл. 1, т. 8 начисления при просрочения плащания, както и допълнителните разходи, визирани в чл. 10 и чл. 11 от договора.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото , че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

В исковата молба основното възражение за недействителност на договора за потребителски кредит е свързано с предвидената неустойка, която се начислява при непредставяне на обезпечение (поръчителство или банкова гаранция). Това непредставяне обаче самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това.

Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която се активира в кратък срок (тридневен) от сключване на договора за кредит, без да може да компенсира повишения риск.

По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение. Така и ГПР от 42, 58 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка, а с включването на неустойката кредитът ще се оскъпи допълнително. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по -нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.

10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.

3

22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.

В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Обсъдената по- горе неустойка е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер от почти двукратната стойност на кредита, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни. Оттук и целият договор се явява такъв, като съдържащ клауза за неустойка, предвидена в противоречие със специалния закон, която е нищожна.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи- такси, неустойки и т.н. В този смисъл установителният иск се явява основателен и следва да се уважи.

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество по процесната клауза за неустойка, която е нищожна. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.

Доколкото се установи, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № **** от ********г. е недействителен, то цялата 4 заплатена сума по него сума до размера на главницата, се явява недължимо платена. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил на ответника по договора сумата от общо 1260 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Уговорената между страните главница по договора е в размер на 600 лева, ето защо претендираната сума от 660 лева се явява недължимо платена от страна на ищеца.

Предвид изложеното и предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. първо ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал. 1 ГПК има ищецът. Доказателство за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 100 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 600 лева и за двете предявени искови претенции. Същите следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.