Протоколно определение № 3547 от 02.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 3547 гр. София, 01.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА и прокурора С. Н. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Частно наказателно дело № 20231110202839 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ В. А. Т. се явява лично, доведен от ареста на „Г.М.Димитров”.

В залата се явява а. Д. от САК - служебен защитник на обвиняемия.

За СРП се явява прокурор С. Р.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ след като изслуша становищата страните и съобрази характера на производството, намира, че процесуални пречки за даване ход на делото в настоящото съдебно заседание не са налице, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОВЕРЯВА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по представена справка БДС:

В. А. Т., роден на 19.12.1992 г., в гр. Лом, българин, български гражданин, неженен, осъждан, средно образование, работи като арматурист, 1 адрес по лична карта: с. *********и настоящ адрес гр. София, **********“ № 8, ЕГН: **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството по смисъла на чл.55 от НПК и по чл.274 НПК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на съда, прокурора и съдебния секретар

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 от НПК и на основание чл. 276 НПК, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Делото се докладва с прочитане от прокурора на искането на СРП за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия. ПРОЧЕТЕ СЕ.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам съдържанието на искането. Да се приемат доказателствата по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат доказателствата по делото. Няма да соча други доказателства.

ЗАЩИТАТА: Да се приемат доказателствата по делото. Няма да соча нови доказателства.

На основание чл.283 НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по ДП 308/2023 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. №. 3519/23 г. по описа на СРП.

СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

2

ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите така направеното искане, като основателно и да постановите спрямо обвиняемия да бъде взета МНО „Задържане под стража“, необходима за нуждите на ДП.

Считам, че са налице процесуалните предпоставки, а именно на първо място от събраните към момента доказателства- разпита на пострадалото лице и нейните родители и другите разпитани свидетели, както и заключението на изготвената СМЕ, може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия Т. е съпричастен към престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност – по чл.149, ал.2, т.1 вр.ал.1 от НК, което е тежко умишлено и за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“.

Налице е и втората предпоставка, а именно опасност от извършване на друго престъпление, което е видно от свидетелство за съдимост на обвиняемия, който е осъждан. На следващо място следва да се вземат предвид начина и механизма на извършване на деянието, личността на пострадалата, проявената агресия и сила, посочени в диспозитава на обвинението, които считам, че разкриват едно лице с изключително висока степен на обществена опасност. Моля по изложените съображения да уважите така направеното искане.

ЗАЩИТАТА: Моля да оставите без уважение искането направено от СРП, спрямо Т. да се вземе МНО „Задържане под стража“. Считам, че на този етап не може да се направят изводи, че са налице всички предвидени в закона предпоставки спрямо В. Т. да бъде взета най - тежката мярка за неотклонение. На първо място, обвинението почива основно на свидетелските показания от Траяна Та, която се явява лице пострадало от деянието, като считам, че на този етап не могат да се правят преценки относно тяхната достоверност. С оглед на обстоятелството, че става дума за лице, което е малолетно, а характерно за тези лица е, че същите са лесно внушаеми и склонни да пресъздават чужда преценка или мнение, и да не изразяват своя реална такава, може да се поставят под съмнение показанията на пострадалото лице. В тази връзка считам, че липсват и категорични доказателства относно механизма на извършване на деянието, като и разпитаните по делото свидетели не са непосредствени очевидци и не могат да изнесат конкретни данни и обстоятелства относно повдигнатото 3 обвинение. Следва да се има предвид обстоятелството, че по делото няма изготвена СППЕ, която да прецени свидетелската годност на пострадалото по делото лице и дали същото може да дава с оглед на възрастта си свидетелски показания, който да бъдат ползвани за нуждите на НП.

На следващо място моля да вземете в предвид и обстоятелството, че както и в днешното съдебно заседание, така и пред органите ДП подзащитния ми посочи адреса, на който живее и работи в строителна фирма като кофражист. Същият е с установена самоличност от органите на полицията и не може да извърши други престъпления, както и да се укрие, ако на същия бъде взета по- лека мярка.

ОБВИНЯЕМИЯТ: поддържам казаното от моя защитник

На основание чл. 297 НПК съдът дава ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия.

ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: искам да кажа пред вас да бъда освободен , няма защо да се укрива, защото от закона никой не бяга. Аз искам само справедливост.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.64 и сл. НПК. Същото е инициирано по повод искане на СРП за вземане на МН ”Задържане под стража” по отношение на обв. В. А. Т..

Според прокурора са налице законовите предпоставки по смисъла на чл.63, ал. 1 от НПК за вземане на МН “Задържане под стража“, а именно наличие на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното деяние и опасност от извършване на престъпление, с оглед обремененото съдебно минало на обвиняемия и предвид обстоятелството, че деянието е с висока степен на обществена опасност.

Защитата изразява становище, че от доказателствения материал по делото не може да се направи обосновано предположение относно авторството на деянието, като акцентира на обстоятелството, че с оглед малолетната възраст на пострадалото лице и липсата на съдебно 4 психиатрична експертиза, не може да направи извод относно свидетелската годност на пострадалата Траяна Та.

В настоящото производство съдът следва да обсъди и прецени налице ли са законовите предпоставки по смисъла на чл.63, ал.1 НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража”.

В конкретния случай обв. В. А. Т. е привлечен в това процесуално качество с постановление от 27.02.2023 г. за извършено на 26.02.2023 г. в гр.

София, престъпление по чл.149, ал.2, т.1 вр.ал.1 от НК. За същото се предвижда наказание „лишаване от свобода” от две до осем години, с което е изпълнена и първата законова предпоставка, обуславяща вземане на найтежката мярка за неотклонение.

На следващо място, според настоящият съдебен състав е налице и обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното деяние. Същото е изводимо от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. В тази връзка на първо място следва да се вземат предвид показанията на пострадалата св. Траяна Санкова Та и нейните родители. В показанията си пострадалата, въпреки малолетната си възраст, подробно и последователно пресъздава както собствените си действия на инкриминираната дата, така и тези извършени от обвиняемия спрямо нея. От същите се извлича информация за времето, мястото и начина на извършване на деянието, упражнените спрямо нея сила –стискане за врата, нанасяне на удари в областта на лицето, запушване на устата й с ръка; и заплашване отправените й заплахи на обвиняемия, че ще я убие.

Изложеното от пострадалата в показанията й се потвърждава от показанията на майка й – св. Санкова Та, която също непосредствено е възприела част от случилото се, а именно, че обвиняемият стискал дъщеря й за врата, като панталоните му били свалени и същият бил възбуден. Св.Та забелязала, че й дъщеричката й е със свалени дрехи от кръста надолу. Когато св. Симеон Георгиев –баща на пострадалата се обърнал към обвиняемия с думите: „Бързо ми пускай детето“, последният си отдръпна ръцете от детето, обул си панталона и побягнал.

В подкрепа на изводите за наличие на обосновано предположение са и 5 изготвените протоколи за освидетелстване на лице и оглед на местопроизшествие, показанията на свидетелите С. Б. и Фидан Фиданов - приятели на св. Симеон Георгиев, с когото са били заедно на инкриминираната дата и съвместно са тръгнали към дома на Симеон Георгиев; на свидетелите Ю. П. и Йордан Георгиев –полицейски служители от 03 РУ – СДВР, които са посетили местопроизшествието и впоследствие задържали обв. Т.; както и заключението на изготвената СМЕ.

От цитираното експертно заключение се установява, че пострадалата е получила кръвонасядания на лицето в областта на лявата скула; охлузване на лявата малка срамна устна, което й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По –нататък, според настоящия съдебен състав е налице и следващата изискуема от закона предпоставка за вземане на МН ”Задържане под стража” по отношение на обв. Т., а именно реална опасност от извършване на престъпление. От приложената към материалите на делото справка – съдимост се установява, че обвиняемият е осъждан общо седем пъти за престъпления против собствеността и телесната неприкосновеност, като е търпял и ефективно наказание „лишаване от свобода“. Изложеното мотивира извода за това, че предходните му осъждания не са изиграли своята превантивна и превъзпитателна роля. Освен това, в конкретиката на казуса не следва да се пренебрегва и начина на извършване на деянието – в светлата част на денонощието, по отношение на малолетното дете на човек, когото познава и който му е дал ключа за дома си; както и поведението на обвиняемия –упражнената сила и заплашване, за да извърши действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, както и опита му да избяга от мястото, което определя една по – висока степен на обществена опасност както на самото деяние, така и на дееца.

Предвид изложеното, съдът счита, че е налице реална опасност обв. Т. да извърши престъпление, ако по отношение на него бъде изпълнявана мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража”.

Относно предвидената в условията на алтернативност опасност от укриване, съдът счита, че такава не е налична, предвид обстоятелството, че обвиняемият е с установена по делото самоличност и известен адрес.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че 6 искането на СРП следва да бъде уважено и по отношение на обв. Т. да бъде взета МН»Задържане под стража». Същата в най-пълна степен ще обезпечи законосъобразното провеждане на наказателното производство, като едновременно с това е съобразена, както с данните за личността на обвиняемия, така и с целите по чл. 57 НПК и ЕКЗПЧ.

Така мотивиран и на основание чл.64, ал.4 от НПК