Решение № 106 от 30.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора А. М. А. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600159 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Е. Н. М. и по искане на И. Ф. Главния прокурор на РБългария за възобновяване на наказателното производство по нохд № 111/2022 г. на РС Разлог, по което М. е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

В мотивираното искане, изготвено от осъденото лице, се поддържа, че страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на кокаин и алкохол, синдром на зависимост, личностова промяна, но въпреки това, вещите лица, изготвили КСППЕ погрешно са потвърдили, че към момента на деянието той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Аргументира, че при лечението си е приемал халоперидол, акинетон, невротоп ретард и сетинин, които според него биха могли да дадат грешен резултат при извършване на проба с техническо средство за употреба на наркотици. Ето защо и експертите неправилно са посочили, че обсъжданите лекарства не биха довели до погрешно/фалшиво положителен резултат при изследването с техническо средство. С оглед на изложеното и предвид немалкото случаи на негодни технически средства, които дават фалшив положителен резултат, отправя искане за възобновяване на наказателното производство. В допълнение излага аргументи за това, че полицаите не са ползвали ръкавици по време на тестването, както и че при предходна употреба на наркотични вещества е възможно те да са се натрупали в организма му за изключително продължителен период от време. С тези аргументи приема, че като го е признал за виновен, районният съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон и е наложил явно несправедливо наказание, несъобразено със семейното му и здравословно състояние. Сочи още, че в решението по ВНОХД №674/2025г. на Окръжен съд гр.Благоевград не се съдържа собствен анализ на 1 доказателствената съвкупност, което квалифицира като грубо нарушение на процесуалния закон. Отправя искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на присъдата, постановена по НОХД №111/2022г. на Районен съд гр.Разлог, потвърдена с Решение по ВНОХД №674/2025г. на Окръжен съд гр.Благоевград и оправдаването му в това да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

В искането си И. Ф. Главния прокурор на РБългария твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон в частта на определения първоначален режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Аргументира тезата си с изводимите от справката за съдимост на М. данни за предходни осъждания за престъпления по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 НК и факта, че наложеното му за последното от тях наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година е изтърпяно на 23.01.2019 година. Считано от тази дата до 23.02.2022 година, когато е извършил престъплението, за което е осъден по НОХД № 111/2022 година на Районен съд - Разлог са изтекли по-малко от 5 /пет/ години, което налага на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, наложеното на осъдения наказание да бъде изтърпяно при „строг“ първоначален режим. В допълнение приема, че множеството предходни осъждания за престъпления по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 НК характеризират осъденото лице като личност с висока обществена опасност, което прави неприложимо изключението по чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС. Иска се възобновяване на ВНОХД № 674/2025 г. на Окръжен съд - Благоевград и НОХД № 111/2022 г. на Районен съд - Разлог, отмяна на Решение peг. № 358 от 13.11.2025 г. по делото на въззивния съд и присъдата от 01.04.2025 г. по делото на първоинстанционния съд в частите относно определения първоначален режим за изтърпяване на наложеното на осъдения М. наказание 1 /една/ година „лишаване от свобода“ и връщане на делото на Районен съд - Разлог за ново разглеждане по реда на. 306, ал. 1, т. 2 НПК в тази му част, от друг състав на същия съд.

В съдебно заседание упълномощеният от осъденото лице защитник – А. Н., иска възобновяване на наказателното производство поради изложените в искането съображения.

Поддържа и алтернативно искане за определяне на наказанието на основание чл. 55, ал. 1, т.

1 НК.

Представителят на САП изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения за възобновяване на наказателното производство. Счита, че от събраните пред първата инстанция доказателства по безспорен начин се установява както съставомерността, така и авторството на деянието и не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в мотивите си съдът подробно е обсъдил и анализирал доказателствената съвкупност.

Счита, че искането на И.Ф. Главен прокурор е основателно, тъй като законосъобразния режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода би следвало да бъде следващия по тежест.

Осъденият М. подържа изложеното от защитника си. А в последната си дума отправя искане за възобновяване на наказателното производство.

Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

С присъда рег. № 6 от 01.04.2025 г. постановена по НОХД № 111/2022 г. на РС Разлог подс. Е. Н. М. е признат за виновен в това, че на 23.02.2022 г. около 23,20 часа в гр.

Банско, по път „II 19“ в района на бензиностанция „Газпром“, в посока на движението от гр.

Банско към гр. Разлог, управлявал моторно превозно средство марка и модел „Мерцедес Е 270 ЦДИ“, с регистрационен № Е 2142 НА, след употреба на наркотични вещества - кокаин, установено по надлежен ред /съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/, а именно с техническо средство „DRUG TEST 5000” с фабр. № ARKJ 0050, проба № 132 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На основание чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл. 54 2 от НК, вр. чл. 303, ал. 2 от НПК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 /две/ години. На основание чл. 301, ал. 1, т. 6 от НПК, вр. чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС съдът е определил наложеното наказание „лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, като е зачел и приспаднал на основание чл. 59, ал.1 и ал. 2 от НК от наложеното наказание „лишаване от свобода“, времето, през което подсъдимият е бил фактически задържан по реда на ЗМВР и на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС – Разлог, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, сумата 1932.40 лева /хиляда деветстотин тридесет и два лева и четиридесет стотинки/, направени разноски за вещо лице и сумата 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на РРС.

С решение рег. № 358 от 13.11.2025 г. по ВНОХД № 674/2025 г. на ОС Благоевград присъдата е изцяло потвърдена.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие с правомощията си в настоящото производство, прие следното:

Исканията (на осъдения Е. М. и И. Ф. Главен прокурор) са допустими - подадени са от процесуално легитимирани страни по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл.

421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

І. Във връзка с искането за въззобновяване на осъденото лице.

Разгледано по същество, искането му е неоснователно, поради следните съображения.

На първо място не могат да бъдат споделени доводите на осъденото лице за допуснато съществено процесуално нарушение, свеждащо се до пропуск на съда да обсъди всестранно и пълно доказателствата по делото. Няма спор, че такива са били събрани във възможния обем, включително и с уважаване на направени искания от страна на защитата, като при приобщаването им са спазени изискванията на процесуалния закон. За изясняване на значимите за предмета на делото факти тези доказателства са били предмет на необходимото обсъждане без да са игнорирани едни за сметка на други, а анализът им сочи, че и двете съдебни инстанции са изяснили точния им смисъл, без да е допуснато превратното им тълкуване. В мотивите на съдебните актове изрично и коректно са посочени конкретните доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е счетена за изяснена фактологията, касаеща съставомерността на деянието- самоличността на осъдения в качеството му на водач на МПС, проверявано от полицейските служители на РУ - Банско, в изпълнение на служебните им задължения, извършената проверка за употреба на наркотични вещества с последователността на предприетите в тази насока действия от конкретни служители, отчетеният в рамките на същата положителен резултат, показан на лицето, включително с издаването на талон за медицинско изследване на кръвта и отвеждането му в Център за спешна медицинска помощ, гр. Банско, както и отказът му да предостави кръв за проба. Изводите на първата инстанция са били подложени на проверка от страна на въззивния съд, който е изпълнил задължението си в тази насока, като е извършил цялостен и самостоятелен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е приета за обоснована оценката да се кредитират показанията на полицейските служители, извършили проверка и отчели по съответния ред резултатите от нея. Изрично е изяснено, че обективността им и добросъвестно дадените от тях показания са ценени с оглед подкрепеността им от писмените доказателства, приобщени по делото. Следва да се отбележи, че между обсъдените свидетелски показания и съставените документи в хода на извършената проверка не се наблюдава съществено несъответствие, а по-скоро кореспонденция, позволяваща извеждането на сигурни изводи, без да е било необходимо 3 извършването на други действия в хода на съдебното следствие за тяхната проверка. При обсъждане въпросите по чл. 301 от НПК съдът също не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, при което на свой ред въззивният такъв се е съгласил с изводите относно доказаността на деянието и неговата съставомерност, без да пропусне да даде изчерпателен отговор на всички доводи на защитата, посочени в депозираната жалба, които са били и идентични с направените пред първата инстанция. В тази връзка напълно несподеляемо е оплакването в депозираното искане за съществен пропуск както в доказателствената, така и в аналитичната дейност на съдилищата. Всъщност основното възражение на защитата касае не приетата за установена по делото фактология, която не е и спорна, а по-скоро направените въз основа на нея изводи за доказано реализиране на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и конкретно за надлежното установяване употребата на наркотично вещество от осъдения М. посредством извършената проверка с посоченото техническо средство - DRUG TEST 5000, с фабр. № ARKJ 0050. Доказателствената стойност на последното, обаче е надеждно изведена, тъй като по несъмнен начин се установява извършеното изследване на осъдения на мястото на проверката, точната последователност на реализираните в тази насока действия от полицейските служители и тяхната самоличност, както и резултатът от теста, с който лицето е било запознато и е дал основание за изготвянето на приложените по делото документи, сред които освен протокол за извършване на проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози от 24.02.2022 г. с приложен фиш с показания от проверката, но и на талон за изследване № 0040993/24.02.2022г. и акт за установяване на административно нарушение от същата дата. Именно въз основа на посочените писмени доказателства, част от които подписани без възражения от страна на проверяваното лице, и съпоставянето им с гласните доказателства, при чието обсъждане са спазени процесуалните изисквания, съдилищата са формирали вътрешното си убеждение по фактите и поради това то следва да се приеме за правилно без да е допустима неговата промяна.