Определение № 5180 от 15.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5180 гр. Варна, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100502252 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 67545/26.08.2026г. от Я. И. Я. и Д.

И. Я., срещу Решение № 3245 / 10.08.2026г., постановено по гр. д. № 20253110109991 по описа за 2025г. на ВРС - 40 с-в, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. И. Я., ЕГН ********** и Д. И. Я., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, ***** против Н. И. Г., ЕГН **********, Е. В. Д., ЕГН **********, И. В. Г., ЕГН ********** и М. В. Г., ЕГН **********, всички с адрес: ***** искове да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част с квадратура от 229.49 кв. м. от ПИ с идентификатор *** , с площ 2774 кв. м, находящ се в гр. Варна, С.О. „Боровец Юг“, при граници на имота: ПИ ****;

ПИ 1***; ПИ ****; ПИ *****; ПИ ****; ПИ ***; ПИ *****; ПИ

***; ПИ ****; ПИ **** и ПИ **** по КККР, намираща се западно от притежавания от четиримата ответници имот ПИ с идентификатор ****, както и да бъдат осъдени ответниците, които са я оградили и приобщили към площта на собствения си имот, да предадат на ищците нейното владение.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът е 1 допуснал процесуално нарушение като не е допуснал поисканата от страната СТЕ за установяване на идентичността на местностите ** и с това осуетил доказването на иска. ВРС е приел, че процесният имот се притежава от наследниците на К. Г., който е бил възстановен по силата на реституционно решение. Въззивниците оспорват, че К. Г. е имала заявена реституционна претенция именно върху този имот в тази местност. Отделно считат, че ВРС не се е съобразил с произнасянето на ВКС по друго дело, водено от ищците срещу други ответници за друга реална част от същия имот /в производството по г.д. № 7300/2022г. на ВРС, 9 състав/. Сочат, че ответниците не могат да се позоват на чужди права – тези на наследниците на К. Г.. Считат още, че е приложима презумпцията на чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ, въз основа на която Общината е придобила собствеността върху процесния имот, в последствие прехвърлена в тяхна полза чрез договор за покупко-продажба.

Въззивниците молят съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да бъде уважена исковата им претенция.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни Н. И. Г., И. В. Г. и М. В. Г., в който се сочи, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно. Описват отново фактическата обстановка и правят свои правни изводи. Считат, въпреки влязлото сила решение на съда, че на датата 16.04.2013г. Г.и са придобили по давност процесната реална част – развиват доводи за това, че е допустимо извод за придобиване на имота по давност от тях да бъде направен и в настоящото производство. Считат, че наследниците на К. Г. са изгубили правото си на собственост поради факта, че са пропуснали два преклузивни срока: за подаване от тях на молба за оценка на подобренията, извършени от ползвателите и за издаване на заповед по пар. 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ. Счита, че Община Варна не е владяла имота, нито е извършила оценка на подобренията и не ги е заплатила, поради което няма право да придобие имота. Не е налице и Заповед по пар. 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ в полза на Общината и тя не е била въведена във владение. След продажбата на имота от Община Варна на ищците Я.и, те също не са били въведени във владение на процесната реална част и също не са заплатили подобренията на ползвателите. Ищецът Я. е извършил самоуправни действия и със съдействието на съда е било възстановено владението на ответниците. Считат, че не може да бъде 2 приложена презумпцията на чл. 25 от ЗСПЗЗ, тъй като земята не е остатъчен фонд, останала без собственик след приключване на реституцията по ЗСПЗЗ.

Сочат още и, че са изпълнени изискванията на чл. 200 от ЗУТ, доколкото с присъединяването на реалната част към имота на ответнците, и двата имота на двете страни в производството са с допустими размери и лица. Посочват, че въззивниците недопустимо се позовават на решение за съседен имот, постановено без участие на въззиваемата страна.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Въпреки това навежда доводи за допуснати процесуални нарушения от страна на ВРС.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Е. В. Д., в който се сочи, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и законосъобразно, както и подробно обосновано. Счита, че въззивниците за първи път с въззивната жалба се позовават на разпоредбата на чл. 25 от ЗСПЗЗ. Реституционното решение на ПК е достатъчно, за да легитимира лицето по чл. 10 от ЗСПЗЗ като собственик на възстановения имот по отношение на всяко трето лице, което е външно за земеделската реституция, независимо дали е приключила или не.

Въззивниците се явяват такова трето лице, поради което е недопустимо да възразяват, че възстановеният имот не е точно индивидуализиран, че не е бил собственост на лицето по чл. 10 от ЗСПЗЗ или че възстановеният имот не съвпада със заявения. Общината може да придобие собствеността на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ, но като остатъчен фонд, едва след влизане в сила на плана за земеразделяне или ПНИ, а доказателства за това липсват.

Правилен се явява и извода, че процесния имот е бил възстановен преди съставяне на АЧОС. Правилно съдът не е съобразил решението на ВКС за друга реална част от същия имот.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно 3 заседание.

По направените доказателствени искания:

Въззивниците молят съдът да допусне изготвянето на СТЕ за установяване на идентичността на местностите **.

Съдът намира, че реституционното решение е това, което легитимира собствениците на един реституиран имот пред третите лица, поради което въззивниците не могат валидно да оспорват предпоставките за реституцията, освен ако не заявява собствени реституционни права върху същия имот /ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 9/2012 г. на ВКС, ОСГК/. Доколкото случаят не е такъв, то искането е неотносимо към предмета на доказване и исканата СТЕ не следва да се допуска.

Въззиваемата страна не прави конкретни искания по доказателствата.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№

67545/26.08.2026г. от Я. И. Я. и Д. И. Я., срещу Решение № 3245 / 10.08.2026г., постановено по гр.д. № 20253110109991 по описа за 2025г. на ВРС - 40 с-в.

НАСРОЧВА производството по делото за 11.01.2027год. от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивниците да се връчи и препис от отговорите.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивниците за допускане изготвянето на СТЕ за установяване на идентичността на местностите **.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от 4 съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5