Решение № 1402 от 29.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. *, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330203481 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. А. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. *, № *, чрез адв. З. Д. срещу Електронен фиш серия К № 10340299 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – *, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакувания електронен фиш (ЕФ) при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва авторството на вмененото му във вина деяние, като твърди към датата на нарушението да е предоставил автомобила за управление на друго лице.

Оспорва и наличието на квалифициращия признак повторност, като поддържа да не му е бил връчван описаният като по-рано влязъл в сила, предходен електронен фиш срещу него. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен. С молба с вх. № 110868/27.10.2025 г. /лист 29 от делото/ поддържа исканията и доводите по жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Златина Михова - Пенкова оспорва жалбата и поддържа електронния фиш.

Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както 1 и да е приспадната максимално допустима грешка за типа средство за измерване. Поддържа правилно да е определен субектът на отговорността, тъй като жалбоподателят да не е подавал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с твърдение, че друго лице е управлявало автомобила при извършване на деянието. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Намира обжалвания електронен фиш за съответстващ в пълнота на нормативните изисквания към съдържанието му по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Поддържа да е правилна квалификацията на деянието като извършено в условията на повторност. В тази връзка твърди, че описаният като определящ повторността друг, по-рано издаден електронен фиш не е бил обжалван и е влязъл в сила, а в едногодишен срок от този момент да е извършено и процесното деяние. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С. А. К., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 05.06.2025 г., установено от приложената по преписката справка от АИС АНД, а жалбата е подадена на 10.06.2025 г. в Районен съд – * и е изпратена за окомплектоване с административнонаказателната преписка на ОДМВР – *. Поради това срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С Електронен фиш серия К № 9731796 на жалбоподателя С. А. К. било наложено административно наказание глоба на основание чл.182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На 04.10.2024 г. в 10:10 часа в срока за доброволно изпълнение така наложената глоба била платена по електронен път и електронният фиш влязъл в сила.

Жалбоподателят К. бил собственик на лек автомобил "*" с рег. № ** *** ** На 04.09.2024 г. в качеството на продавач той сключил предварителен договор за покупко-продажба на собствения си автомобил с купувача Х.И.И..

Двамата се уговорили да сключат окончателния договор в 40-дневен срок. На същата дата жалбоподателят предал автомобила на купувача И. След изтичането на уговорения 40-дневен срок не бил сключен окончателен договор.

2

На 01.02.2025 г. в 15:29 часа в град *, по бул. "*" № * в посока запад лекият автомобил "*" с рег. № ** *** ** собственост на жалбоподателя К., бил управляван със скорост от 70 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 73 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 70 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал.

1, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя К. в качеството му на собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 10340299. С него му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Наказанието било наложено за нарушение, което е извършено повторно – в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ серия К № 9731796.

След връчването на обжалвания Електронен фиш серия К с № 10340299 С. А. К. не подал писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП пред ОДМВР – * с данни за друго лице, което да е извършило нарушението.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 1-33-24 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с идент. № 546 е преминало последваща метрологична проверка след ремонт на дата 21.02.2024 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-2645/04.02.2025 г. се установява, че на дата 01.02.2025 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични изображения с поредни номера от 61374 до 61406, с начален час на работа 14:00 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с място на контрол гр. *, бул. "*" № * в посока от изток към запад, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 61395 от радар TFR1-M с № 546 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ** *** ** стойността на измерената 3 скорост е 73 км/ч, а заснемането е извършено на 01.02.2025 г. в 15:29 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** *** **се установява, че същото е собственост на жалбоподателя С. А. К. и представлява лек автомобил с марка и модел "*".

От предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 04.09.2024 г., сключен между жалбоподателя С. А. К. като продавач и Х.И.И. като купувач, се изяснява, че страните са се задължили да сключат окончателен договор за продажбата на лекия автомобил "*" с рег. № ** *** **в срок до 40 дни, като фактическата власт върху автомобила е предадена на бъдещия купувач при сключването на предварителния договор.

От писмо с вх. № 90459/26.08.2025 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – * (лист 14 от делото) се установява, че жалбоподателят К. не е подавал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за друго лице, което да е извършило нарушението.

От Електронен фиш серия К № 9731796 се изяснява, че с него на жалбоподателя К. е наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

От разпечатка за извършено плащане се установява, че наказанието глоба, наложено на жалбоподателя К. с Електронния фиш серия К № 9731796, е заплатено изцяло по електронен път на дата 04.10.2024 г. в 10:10 часа.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР *; мястото – гр. *, бул. "*" № * в посока запад; датата – 01.02.2025 г.; точният час на извършване на нарушението – 15:29 часа; регистрационният номер на МПС – * **** **; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят С. А. К.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 70 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч в условията на повторност в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 9731796; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-M е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния 4 вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетите по делото снимки.

От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 01.02.2025 г. в 14:00 часа и е приключила в 18:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 61374, а последното - с № 61406.

Процесните снимки са от клип с № 61395 и следователно са заснети от техническо средство TFR1-M с № 546 на дата 01.02.2025 г.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 01.02.2025 г. в 15:29 часа в гр. *, по бул. "*" № * в посока запад собственият на жалбоподателя лек автомобил "*" с рег. № ** *** **е управляван по път, отворен за обществено ползване, със скорост от 70 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.

Описанието на мястото на нарушението еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на територията на страната и позволява мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност. При описанието на нарушението мястото е сведено до конкретен административен адрес и така се характеризира с елемент на уникалност, тъй като адресът не е дублиран на територията на гр.