Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 165 от 26.10.2026, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Административно наказателно дело 236/2026
Вид
Решение № 165
Подписан
26.10.2026
Състав
Атанас Василев Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.15, ал.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.59, ал.1, т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • §1, т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Бяла, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, I НАК.СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20264510200236 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Х.“ ЕООД, ЕИК 206179786, със седалище и адрес на управление в с.Ц.,обл.Р., ул.Ц.О. № ..., представлявано от управителя К. А. Г., чрез адв. Р. С. против Наказателно постановление № 891688-F875561 от 27.05.2026г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” по чл.59, ал.5, т.6 вр. с чл.59, ал.1, т.6 от ЗВЕРБ в размер на 2 600 евро, за извършено нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и се иска неговата отмяна, като бъдат присъдени сторените разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2026г., около 14:35ч., св. Ч. – главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършил проверка в магазин за хранителни стоки в с.Ц.,обл.Р., ул."Ц.О." № .., за осъществяване на контрол за спазване забраната за необосновано повишаване на цените. Проверката започнала с извършване на контролна покупка, за която бил издаден фискален касов бон. След това служителите се легитимирали и започнала същинската проверка – касова наличност, отчетност и документи. От проверката на наличните документи не 1 били установени нарушения. Във връзка с проверка по Закона за въвеждане на еврото в Република България, служителите описали цените на няколко основно предлагани стоки в магазина. От фискалното устройство извадили отчети за тези стоки, от които били видни цените им през изминалите периоди, за да бъде извършен анализ към деня на проверката. Връчили на жалбоподателката покана с изх. № 55-30-3426/28.01.2026г. за представяне на допълнителни документи в петдневен срок, както и попълване на таблица с ценови равнища на определени стоки. За извършената проверка бил съставен протокол сер.АА № 0137428/28.01.2026г., който бил връчен на жалбоподателката.

В хода на контролните действия се установило, че за продукт „Краве сирене бяло саламурено сирене Елена 1кг вакуум“, предлаган в магазина, било налице необосновано повишение на цената, като била сравнена продажната цена в минал период и към момента на проверката. Видно от ФКБ № 0021686/28.10.2025г. продажната му цена била 16,50лв/кг, а към деня на проверката, видно от ФКБ № 0026126/22.01.2026г. била 18,50лв/кг, повишение с 12,12%. Констатациите били обективирани в протокол сер.АА № 1877643/04.03.2026г. относно извършена документална проверка и анализ на представените документи, който бил връчен на жалбоподателката. Към протокола били приобщени и писмени обяснения от жалбоподателката с вх.№ 55-18-2400/04.03.2026г., в които било посочено, че дружеството е предоставило всички налични фактури по отношение на този продукт, удостоверяващи доставните цени от фирмата доставчик.

Въз основа на тези констатации, на жалбоподателката бил съставен АУАН сер.AN № F875561, който същата подписала с отбелязване, че има възражения. Такива били депозирани в законоустановения срок, с които били представени и фактури от доставчика на процесното сирене ЕТ „Д. – Д. С.“.

Жалбоподателката възразила, че доставната цена на продукта била увеличена с 30%, което безспорно представлявало икономически фактор, а тя е увеличила крайната цена на продукта с 12,12%, поради което не било налице необосновано повишаване на цената.

Въпреки това, на 27.05.2026г. АНО издал процесното НП, връчено лично на 30.06.2026г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. По делото се събраха и гласни доказателства посредством разпита на св. Ч..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване посочен в ал.2 от 8 август 2025г. до 8 август 2026г., търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

По смисъла на §1, т.6 от ДР на закона, " Oбективни икономически фактори" са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на 2 потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

В конкретния случай, отговорността на дружеството жалбоподател е ангажирана за това, че повишението с 12.12% на продажната цена на артикул „Краве сирене бяло саламурено сирене Елена 1кг вакуум“ не било обосновано от обективни икономически фактори и не са били представени доказателства за това. За да обоснове този извод, АНО се е позовал на представените в хода на проверката документи и електронна таблица с продажни цени на 7бр. стоки за дати 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 28.01.2026г.

Съдът намира, че АНО не е направил анализ на всички относими към производството доказателства, като в наказателното постановление не са намерили място и не са били обсъдени представените доказателства за повишаване на доставната цена, представени с писмените възражения вх.№ 55-30-9429/17.03.2026г. против съставения АУАН. Единствено бланкетно, в едно изречение е посочено, че АНО намира възражението за неоснователно, тъй като не опровергава фактите и обстоятелствата установени при проверката и не се представяли доказателства относно икономическата обосновка за извършеното увеличение. Именно с това възражение са представени фактура и стокови разписки, от които се установява в какъв размер е доставната цена на процесния продукт. АНО в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН не е съобразил и обсъдил представените доказателства. Вместо това, се е позовал на електронна таблица, която освен че не представлява нормативно установен способ за събиране и анализиране на събраните данни, но и липсва информация за нейния съставител, единствено със „заверка“ с електронен подпис от лице, непознато на административнонаказателното производство. Освен това, не е ясно в какво качество е извършило въпросната „заверка“, нито по отношение на каква част от документа е извършена. Във въпросната таблица не са отразени никакви обективни показатели от посочените в §1, т.6 от ДР на ЗВЕРБ, а е единствено съпоставимо цената на даден продукт към различни времеви периоди.

От представените в хода на административно наказателното производство документи, изискани от органа по приходите във връзка с извършваната проверка, се установява, че към 10.11.2025г. (съгласно фактура *** от 10.11.2025г. – л.42 от делото) доставната цена на процесния продукт е 9,37 лева без ДДС или 11,24 лева с ДДС. Същевременно, продажната цена на продукта към същия период (установено от ФКБ № 0021686/28.10.2025г. – л.31 от делото) е 16,50 лева с ДДС. Доставната цена към 28.01.2026г. на продукта е 7,46 евро с ДДС (14,59 лева), видно от стокова разписка от 15.01.2026г. и фактура *** от 28.01.2026г., а продажната цена към същата дата е 18,50 лева с ДДС, видно от ФКБ № 0026126/22.01.2026г. Тоест е налице повишаване цената на продукта, както от доставчика, така и към крайния потребител. Основателно се сочи в жалбата, че повишаването на цената от доставчика е в по-голям процент, отколкото е завишена цената от търговеца, а в съдебно заседание представителя на АНО заявява, че не е спорно повишаването на доставната цена на продукта.

Въпреки това, остава неясно, след като е налице обективен икономически фактор за повишаването на цента, защо е прието, че повишаването е необосновано.

При това положение, за да се обоснове в конкретния случай извод за повишаване на цените в нарушение на изискванията на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, органите по приходите е следвало да обосноват и докажат, че увеличението на 3 продажната цена не е причинно обусловено от увеличението на доставната цена и от останалите обективни икономически фактори, а представлява самостоятелно и необосновано увеличение на цената, което не може да бъде обяснено с промяна в разходите по придобиването и реализацията на стоката.

Такова изследване и анализ не са извършени в случая, поради което извършването на вмененото нарушение по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ не е доказано.

В този смисъл е Решение № 9455 от 17.07.2026г. на АдмС – Варна по к.а.н.д.

№ 1831/2026г.

По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатен адвокатски хонорар в производството в размер на 400 евро. По направеното възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът намира същото за неоснователно, предвид размера на наложената имуществена санкция, действителната правна и фактическа сложност на делото, както и продължителността на производството, с оглед проведените две заседания, което впрочем е по вина на АНО следствие неизпълнение задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 891688-F875561 от 27.05.2026г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Х.“ ЕООД, ЕИК 206179786, със седалище и адрес на управление в с.Ц.,обл.Р., ул.Ц.О. № ..., представлявано от управителя К. А. Г., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” по чл.59, ал.5, т.6 вр. с чл.59, ал.1, т.6 от ЗВЕРБ в размер на 2 600 евро, за извършено нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София, бул."Княз Ал.

Дондуков" № 52 да заплати на „Х.“ ЕООД, ЕИК 206179786, със седалище и адрес на управление в с.Ц.,обл.Р., ул.Ц.О. № ..., представлявано от управителя К. А. Г., сумата от 400 евро, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: _______/п/________________ 4