Решение № 756 от 03.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500186 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, ищец, срещу решение от 24.07.2024 г. по гр.д.№ 7395 по описа за 2019 г. на СГС, ГО, І-13 състав, в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ, предявени срещу С. О. Д., за отнемане на незаконно придобито имущество в общ размер 68 373, 44 лв. : два леки автомобила-първия марка: Ленд Роувър, модел:

"Дискавари" с рег. №********, рама № SALLJGM73TA185372, двигател № 19L3717A и втория марка: Мерцедес, модел: Ц 180Т, с рег. №********, рама № WDB2020781F470512, двигател № 11192010246000, както и парична равностойност на имущество в размер на 56 182.89 лв.

Излагат се доводи за неправилност за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Същото било постановено без да бъдат обсъдени множеството доказателства представени и от двете страни. В този смисъл решението било немотивирано. Счита, че претенциите му срещу този ответник са доказани – първият автомобил бил придобит с договор за покупко-продажба от 28.09.2015 г., а вторият – от 23.12.2025 г. За основателността на претенцията си се позовава на заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице Ц. В., първи вариант. В този случай несъответствието възлизало в размер 1 на 160 574,85 лв., т.е. налице била хипотезата на пар.1,т.3 от ДР на ЗОНПИ.

Счита, че сумите, които били включени в част „Имущество“ въз основа на анализа, извършен в обстоятелствената част на исковата молба, и които суми не били налични към края на проверявания период, както и по отношение на това, че не било установено преобразуването им в друго имущество, следвало да бъдат отразени като „разход“ като се аргументира с ТР № 4/2021/18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. Това било така, защото тези суми били част от живота на ответниците. Ако се приемела тезата, че имуществото, което подлежи на отнемане като незаконно придобито следва да е не само налично в края на проверявания период, но и неговата стойност като актив да е над 150 хиляди, това означавало да се обезсмисли целта на закона. Щели да бъдат накърнени основни конституционни принципи. В случая законовата презумпция от страна на ответниците не била оборена.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което претенциите му срещу ответника С. О. Д. да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника С. О. Д., в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Счита, че при постановяването му не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Противно на соченото, решението било мотивирано и доводите и възраженията на страните били обсъдени; обсъдени били и събраните по делото, доказателства. Въз основа на последните, първоинстанционният съд бил достигнал до правилния извод, че ищцовата претенция е неоснователна. Сочи, че при постановяване на решението си СГС се бил съобразил с разясненията в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че и от двата варианта на съдебно-икономическата експертиза се установява, че несъответствието е под изискуемите от пар.1,т.3 от ДР на ЗОНПИ, 150 000 лв., т.е. не било налице законовото изискване за „значително несъответствие“. Счита, че изчисленията в обстоятелствената част на исковата молба не следвало да бъдат взети предвид. Още повече, че в същата липсвал правен анализ. В хода на делото твърденията на ищеца останали недоказани. Освен това същите се опровергавали от представените от самия ищец с исковата молба, доказателства. Предмет на исковата молба били суми, представляващи пазарната стойност на отчуждените и неналични в края на проверявания период МПС, които съгласно ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, не участвали при изчисляването на размера на несъответствието в имуществото на проверяваното лице, както и не можели да бъдат предмет на отнемане. СГС макар да бил изразил резерви по отношение на приетото в това ТР, бил изпълнил задължението си по чл.130, ал.2 ЗСВ и го приложил. Обжалваното решение съответствало на съдебната практика на ВКС, така например решение № 4 от 18.05.2023 г. по т.д.№ 4/2021 г. на ВКС.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника – М. Й. Д., в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Счита, че при постановяването му не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че делото е изяснено 2 от фактическа и правна страна; изводите на СГС били изведени от събраните по делото доказателства и същите били правилни. Ищцовата претенция била недоказана по основание и размер. Правилно СГС не бил възприел заключението на съдебно-икономическата експертиза, в частта, изготвена по въпросите на ищеца- вариант Първи. Обжалваното решение било съобразено с указанията на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, както и съдебната практика. Доводите и възраженията на въззивника били в противоречие с приетото в това ТР. Не било налице „значително несъответствие“, отговарящо на изискванията на пар.1,т.3 от ДР на ЗОНПИ.

Ищецът не бил доказал и наличието на фактическо съжителство между двамата ответници по смисъла на пар.1,т.18 от ДР на ЗОНПИ. В случая приложение не намирала хипотезата на пар.1,т.19 от ДР на ЗОНПИ.

Твърденията на ищеца били оборени от събраните по делото доказателстваписмени и гласни такива. Намира, че ново въведените с въззивната жалба доводи не следва да бъдат разгледани като преклудирани. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Решението е връчено на въззивника на 15.08.2024 г.

Въззивната жалба е подадена на 26.08.2024 г. /по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че съгласно актуалното тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК, предмет на отнемане е имущество, за което не е установен законен източник на доходи, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ .

Наличието на имущество с неустановен законен произход не било достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане, тъй като преди това било необходимо да се установи наличието на значително несъответствие.

Стойността на т. нар. "значително несъответствие" според тълкуването било превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период.

Едва когато такова несъответствие било налице, на проверка подлежали това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Следвало да се подчертае, че според цитираното решение на ВКС не представлявали "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на 3

ЗПКОНПИ и не участвали при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и също не подлежали на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не били налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не било установено преобразуването им в друго имущество. В конкретния случай това означавало, че парични транзакции за и от ответниците със суми по банкови в размер на 53 809. 31 лева и преводи към трети лица в размер - 4 182. 55 лева не можели да се калкулират в разходната част на баланса и не можели да участват при изчисляване на т.н. несъответствие, доколкото в края на периода тези суми не били налични при последните. При това положение несъответствието възлизало в размер на 102 582.99 лв. Ако се възприемела защитната теза на втория ответник, че от 2003 г. не е била във фактическо съжителство с първия ответник и се изчисли само прихода, разхода и имуществото на ответника С.

Д., въпросното несъответствие възлизало в още по-малък размер- това била разликата между цялото несъответствие по експертизата от 104 816 лв. с натрупване, намалено с вноските по банкови сметки, които не били налични 50 947 лева. При това положение несъответствието възлизало в размер на 53 869 лв. Липсата на несъответствие и в двата варианта на изчисляване /с или без фактическа съжителство с втория ответник/ по-голямо от 150 000 лв. по правилата очертани в тълкувателното решение, правело безпредметно обсъждане произхода на паричните средства, а също и твърдението на ищеца за фактическо съжителство при ответниците. СГС е изложил мотиви, че не споделя приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г. , тъй като не тълкувало, а дописвало законовата разпоредба на чл. 151 ЗОНПИ, но съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателното решение било задължително и затова се е съобразил със същото. Затова и предявените искове са приети за неоснователни и като такива са отхвърлени.

Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция и като взе предвид данните по делото, приема следното:

Предявени са искове от КОНПИ с правно основание чл. 153, ал. 1 от Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество / ЗОНПИ / против С.

О. Д. и М. Й. Д. за отнемане на незаконно придобито имущество в общ размер 68 373, 44 лв., както следва - от първия ответник два леки автомобила-първия марка: Ленд Роувър, модел: "Дискавари" с рег. №********, рама № SALLJGM73TA185372, двигател № 19L3717A и втория марка: Мерцедес, модел: Ц 180Т, с рег. №********, рама № WDB2020781F470512, двигател № 11192010246000, както и парична равностойност на имущество вразмер на 56 182.89 лв. и от втория ответник парична равностойност на имуществов размер на 6690.55 лв.

В исковата молба се излагат твърдения, че на ответника С. О. Д. е 4 повдигнато обвинение по образувано досъдебно производство № 130/2017 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 588/2017 г. по описа на Специализираната прокуратура, за това, че за времето от неустановена дата през месец януари 2017 г. до 14.12.2017 г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - структурирано трайно сдружение на седем лица с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно престъпления по чл. 280 от НК, като групата б и л а създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр., ал. 2 от НК , попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ . С определение от 24.04.2018 г. по НОХД № 1050/2018 г. на СпНС, 12 състав, наказателното производство спрямо обвиняемите, вкл. ответника С. О. Д., било прекратено, като било одобрено споразумение за всеки от тях и били наложени наказания лишаване от свобода.