Определение № 3063 от 02.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3063 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20251100605574 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП, с който се протестира

Определение

№

3425 от

06.08.2025г. по

ЧНД№20241110212520/2024г. по опис на СРС, НО, 16 състав, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 1388/2022г. по опис на 09 РУ СДВР, пр.преписка № 31225/22г. по опис на СРП на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК и делото е върнато на СРП за изпълнение на дадените в мотивната част на определението указания за продължаване на процесуално-следствените действия.

В протеста на държавният обвинител се сочи, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно и се прави искане същото да бъде отменено. Прокурорът е преповторил отразената от него фактология в постановлението за прекратяване на наказателното производство като е изложил съображения защо я намира за безспорно установена. Според него причината за кредитирането от негова страна на заключението на вещото лице дадено по СТЕ е фактът, че последното е дало единственото възможно от техническа гледна точка обяснение за настъпилия инцидент, а неговите познания не могат да бъдат поставяни под съмнение. Указанието на съда резултата от СТЕ да се съпостави с гласните доказателства не отчита факта, че пострадалия няма спомен от инцидента, а придружаващите го лица са 1 останали извън трафопоста. Несъгласен е прокурорът и с извода на съда, че е игнориран извода за проявена немарливост от страна на служителите на ЕРМ Запад ЕАД, доколкото тя не се намира в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат, който е настъпил вследствие на настоятелните действия на К., който искал да проникне зад инсталираните ограждения, несъобразени с правилата на Наредба №3 и са предизвикали освобождаване на електрическо напрежение. Ако К. просто се бе намирал в трафопоста, поради липсата на врата на последния, то не е имало фактическа опасност от попадане под високо напрежение. Неясни са и указанията на съда според обвинителя за това, кои лица следва да разпита касателно липсващата врата доколкото от разпитаните до момента сочения въпрос е останал неизяснен, а и дружеството не е успяло да представи подобна информация. Неоснователно е указанието на съда да се преразпитва пострадалия тъй като вече е обективирал липса на спомен, а и понастоящем ще е имал възможност да се запознае с определението на съда. Свидетелите Г.Д. и Г.Д. вече били разпитани, а разпита на сестрата на пострадалия е ненужен, поради факта, че същата също би могла да се запознае с определението на съда. Назначаването на допълнителна СМЕ би имало значение за промяна на правната квалификация на деянието, но не би променила фактическите изводи в конкретния случай.

Твърди се от държавния обвинител, че при изготвянето на експертното техническо изследване вещото лице е използвало снимки от фотоалбум изготвен в хода на извършения оглед на местопроизшествието и това е отразено в експертизата.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим и подаден от активно легитимирано лице, в установения от закона срок.

При разглеждането му по същество, настоящият съдебен състав счита същият за неоснователен.

Съображенията на въззивния състав са следните:

ДП№ 1388/2022г. по опис на 09 РУ СДВР, пр.преписка № 31225/22г. по опис на СРП е било образувано на 24.08.22г. по реда на чл.212, ал.2 от НК за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. В хода на разследването от прокурора е констатирано, че евентуално осъщественото деяние се субсумира 2 под нормата на чл.134, ал.1, т.1 вр. чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК. В хода на производството е бил извършен оглед на местопроизшествие на 24.08.2022г.

На същата дата са били разпитани свидетелите Р.А., Г.Д., Г.Д., П.Б., В.Й., Т.И., З.Е. и Ф.Б. /последните трима малолетни/, като са били присъединени с протокол за доброволно предаване дрехите на пострадалия Р. К.. Изискана е медицинската документация от УМБАЛС „Н.И.Пирогов“ ЕАД, изготвена е била СМЕ на пострадалия. На 16.08.23г. е бил разпитан пострадалия Р. К., на 13.02.24г. е бил повторно разпитан св.В.Й., изготвена е била СТЕ, приложен е бил фотоалбум от извършения оглед на 24.08.22г., изготвени са били и са постъпили отговори през 2023г. от ЕРМ Запад ЕАД касателно изясняване на въпросите от кого се стопанисва трафопоста - ТП „Връх Манчо“, бл.10, с дисп.

№22-063 находящ се в кв.Модерно предградие и извършвани ли са обходи на същия, преразпитан е бил на 18.04.24г. св.П.Б. и е разпитан като свидетел Н.А. на 07.08.24г. С постановление от 21.08.24г. от прокурор при СРП наказателното производство по ДП№ 1388/2022г. по опис на 09 РУ СДВР, пр.преписка № 31225/22г. по опис на СРП водено за престъпление по чл.134, ал.1 вр. чл.128, ал.2 от НК е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Първоинстанционният съдебен състав е постановил Определение № 3425 от 06.08.2025г. по ЧНД№20241110212520/2024г. по опис на СРС, НО, 16 състав, по жалба на Р. Р. К., с което е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 1388/2022г. по опис на 09 РУ СДВР, пр.преписка № 31225/22г. по опис на СРП на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК и делото е върнато на СРП за изпълнение на дадените в мотивната част на определението указания за продължаване на процесуално-следствените действия. Съдът е приел, че разследването по делото не е било проведено пълно, всестранно и обективно като прокурорът не е анализирал доказателствените източници по достатъчно задълбочен и обективен начин, като съответно е достигнал до незаконосъобразни фактически и правни изводи. Основните упреци от страна на първоинстанционния състав към прокурора са, че последният е преразказал заключението на СТЕ относно механизма на деянието без да го съпостави с останалия доказателствен материал. Игнорирал е собствените си изводи за проявената немарливост от страна на служители от ЕРМ Запад ЕАД, отговорни за поддръжката на трафопоста поради липсата на редовни обходи и 3 съставени отчети за тях и преди всичко липсата на врата, препятстваща свободния достъп до трафопоста, като не е изследвал в пълнота въпроса дали липсващата врата представлява необходимо условие за настъпване на инцидента с пострадалото лице независимо от съпричиняване на последиците.

Посочил е, че на са събрани доказателства откога е липсвала врата на трафопоста. В тази връзка проверяваната инстанция е дала указания.

Съдът е посочил, че придружаващите пострадалия свидетели З.Е., Т.И. и Ф.Б. не са разпитани за съществени подробности, които да са възприели, а именно дали пострадалия е пипал нещо в трафопоста и за това къде се е намирал същия пред или зад решетката при намирането му, както и дали знаят от кога е липсвала вратата. В тази връзка не бил разпитван и пострадалия.

Съдът е посочил, че сестрата на пострадалия, която е участвала при неговото изваждане също не е разпитана по делото. Указал е, че свидетелите Г.Д. и Г.Д. следва да се разпитат допълнително по въпроса била ли е отворена решетката на клетката, в която се е намирал пострадалия и относно липсващата врата, както и дали някой от тях не е изключил разединителя. Съдът е анализирал показанията на свидетелите П.Б. и В.Й. и е счел, че показанията им не изясняват в детайли фактите дали заземителните ножове са били изключени и имало ли е следи от скъсани кабели. Според съда не са били проверени изявленията на св.Б. и св.Араджиев за това, че протоколи от обходите липсват в дружеството доколкото писмен отговор по този въпрос липсва по делото. Не са били проверени и с необходимата категоричност твърденията на св. Й. за това, че мощностният ръчен разединител е бил дръпнат от човек и след това е изключено подаваното напрежение към съоръжението. Липсва проверка в ЕРМ Запад ЕАД кога е бил подаден сигнал за спиране на напрежението към трафопоста. Липсват събрани доказателства за разположението на мощностния ръчен разединител, за да се прецени дали е обективно възможно 13 годишно момче да го изключи. Липсва установяване как са се затваряли решетките ограничаващи достъпа до клетките на трафопоста и възможно ли е било тяхното прескачане. Според съда не е приобщен фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието. Вещото лице е оглеждало трафопоста през януари 2024г. и изводът му, че състоянието на трафопоста е било същото като към датата на инцидента е необоснован, тъй като от Акт обр.19 от октомври 2022г. приложен в делото е видно, че на трафопоста са монтирани, входна врата, решетки, предпазна мрежа и др. Според съда в 4 делото липсва изследване дали в ЕРМ Запад ЕАД е имало сигнал за изключен линеен разединител преди инцидента, което прави отговора на вещото лице на въпрос 4 от СТЕ необоснован. Като цяло съдът е приел заключението на СТЕ за произволно и немотивирано. Посочено е от съда, че с оглед резултата от СМЕ настъпилите телесни увреждания на пострадалия не са с окончателен и категорично диагностициран характер и същите не са били изяснени в цялост в хода на ДП. Съдът е констатирал, че приложените по делото документи от ЕРМ Запад ЕАД, а именно Методика на електроенергийните съоръжения на ЕРМ Запад ЕАД и Инструкция за обходи и огледи на съоръжения на възлови станции и трафопостове са от 2023г., както и представения протокол за обход на трафопоста е от 04.10.23г. т.е от период от време значителен след инцидента.

Преценявайки указанията на първостепенния съд въззивната инстанция намира следното: От показанията на свидетелите И., Е. и Б. е видно че свидетелят З.Е. е имал видимост към случилото се със св.Р. К., като е видял падането му след непосредствено чутия пукот, като заедно със свидетеля Ф.Б. са влезли в трафопоста и са се приближили до Р. К.. В тази връзка дадените указания от страна на първостепенния съд за необходимост от изясняване на обстоятелствата дали пострадалия е пипал нещо в трафопоста и за това къде се е намирал същия пред или зад решетката, както и дали знаят от кога е липсвала вратата с евентуален преразпит на посочените двама свидетели е основателно. Така проведените разпити на малолетните свидетели на 24.08.22 г. не отговарят на чл.140, ал.1 и ал.4 от НПК, а с оглед социалното развитие на въпросните свидетели /което е видно от съдържанието на протоколите за проведените им разпити/ безспорно е било необходимо присъствието именно на психолог при разпитите им. Касателно свидетеля Т.И. от разпита му е установимо, че същият не е имал непосредствени впечатления от момента на влизане на св.Р. К. и не е влизал след инцидента в трафопоста и в този смисъл преразпита му няма да доведе до изясняване на обстоятелствата по делото.

Констатацията на СРС, че сестрата на Р. К. също не е разпитана по делото е вярна. По показанията на св.Т.И. последната също е влизала в трафопоста, за да спасява св.Р. К.. Показанията на свидетелите Д. и Д. не излагат подобни обстоятелства. Този въпрос не е изяснен в хода на досъдебното производство, а следва да бъде изяснен доколкото показанията именно на свидетелите Г.Д. и Г.Д. обективират местоположението и състоянието на пострадалия, както и 5 обстановката която са установили в трафопоста при влизането си в него. И техните показания обаче не са достатъчно обстоятелствени в тази връзка.

Обструкцията на прокурора касателно евентуален разпит на сестрата на пострадалия, както и преразпит на пострадалия за посочените от съда обстоятелства е неоснователна, процесуално необоснована и не се споделя от въззива. Възможността на пострадалия или на негов сродник да се запознае с акта на съда не могат да доведат до изначалното становище, че показанията им ще бъдат неверни или манипулативно изкривени. Подобна логика би опорочила преразпита на всеки един пострадал в хода на всяка фаза следваща досъдебната в хода на процеса. Всеки свидетел се разпитва след запознаване с правата и задълженията му по НПК и разясняване на наказателната му отговорност. Преценката на показанията се извършва при съпоставката им с другите събрани доказателства в хода на процеса и възражението на обвинителя в тази връзка е неиздържано. Вярно е, че св. Р. К. е заявил че няма спомен от случилото се след влизането си в трафопоста, тъй като е изпаднал в безсъзнание, след като е бил ударен от ток. Същевременно версията му, че е влязъл в трафопоста, за да види какво има вътре противоречи на версията на св. З.Е., който е заявил, че К. е влязъл вътре, за да се облекчи. В този смисъл следва да бъде изяснено, какво е видял свидетеля Р. К. при влизането си в трафопоста, до къде се е придвижил, извършил ли е нещо и в действителност до кой момент се простират неговите спомени. Въззивният състав ще посочи, че разпитите на всички свидетели са повърхностни, без изясняване в нужната конкретика и детайлност на възприятията на свидетелите и поради тази причина указанията на първостепенния съд са правилни.