Определение № 314 от 08.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Кирил Ст. Петров

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514202 по описа за 2025 година

С частна жалба № 339613/ 17.10.2025г. ищецът в първоинстанционното производство

В. К. Ч. обжалва определение от 1.9.2025г, постановено по гр.д.№ 77354/2024г. от СРС, с което съдът е върнал исковата молба, предявена от него, като е приел, че производството е недопустимо, и го е осъдил да плати разноски на ответника. Навеждат се доводи, че е лишен от правото да се защити, като вземе становище по представеното с отговора съобщение по чл.16,ал.7 ЗУЕС / което сочи, че оспорва/, като твърди, че протоколът за проведеното общо събрание на ЕС, е бил публикуван за първи път във фейсбук група на общността на 1.12.2024г., и със съобщение в групите в социалните мрежи, както и че същите обявления не отговарят на изискванията на чл.16,ал.7 ЗУЕС. Сочи се, че съобщение, като представеното с отговора и на което се е позовал първоинстанционният съд не е било изготвяно, нито залепяно. Счита, че преценката на съда следва да бъде извършена с акта по съществото на спора. Доколкото твърди, че ОС на ЕС е било проведено едновременно за етажните собствености на вход А, Б и В, той притежава отделен обект само в едната етажна собственост, като счита, че срокът за оспорване на взетото решение тече от уведомяването на всички етажни собственици, което не е доказано с отговора, защото са представени протоколи за уведомяване само на А и Б. Счита, че срокът ще започне да тече от реалното получаване на решението, а не предоставянето му. Навеждат се доводи относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор, насрещната страна по жалбата – ответник в производството, счита определението за правилно, като сочи, че съобщението за изготвен протокол от проведеното ОС на ЕС е било поставено на видно място във вход А, от управителя на същата ЕС на 27.11.2024г., в присъствие на един етажен собственик, в което видно място – сутерен, отделни обекти в ЕС се притежават само от собственици във вход А и Б, ищецът не е направил искане по чл.13,ал.2 ЗУЕС, поради което се счита уведомен за поставяне на съобщението със залепването, на същата дата. Ответната страна не оспорва твърдението за 1 оповестяването в социалните медии, но счита, че относимо към теченето на срока е поставянето на съобщението при посочения ред . Прави се искане определението да се потвърди, взема се становище по размера на адвокатското възнаграждение и се претендира присъждането на възнаграждение за производството по жалбата.

Софийски градски съд, като съобрази, че жалбата е подадена в срок /определението на съда е връчено на жалбоподателя на 13.10.2025г /, представени са доказателства за платена държавна такса, същата е администрирана, намира следното.

Производството по гр.д.№ 77354/2024г. е образувано по предявен иск на В. К. Ч. с правно основание чл.40 ЗУЕС. Ищецът оспорва решения на ОС на ЕС от 24.11.2024г.

В срока за отговор, ответникът е направил възражение, че искът е предявен извън 30дневния преклузивен срок, като е посочил, че ищецът не е заявил изпращане на съобщение за изготвен протокол на електронна поща или адрес в страната, поради което счита, че срокът за него тече, на основание чл.16,7 ЗУЕС, от датата на поставяне на съобщението за изготвен протокол, която се твърди да е 27.11.2024г. С отговора са представени препис от съобщение / посочено като приложение 1/ , препис от протокол / приложение 2/ и копия на фотоснимки/ приложение3/.

С оспореното определение СРС е приел, че доколкото исковата молба е подадена в СРС на 30.12.2024г., а срокът е започнал да тече, на основание чл. 16,ал.7 ЗУЕС, от датата на поставяне на съобщение за изготвен протокол, т.е. 27.11.2024г., то и срокът е пропуснат.

Съдът намира, че жалбата е основателна, поради следното.

Разпоредбата на чл.16,ал.7 ЗУЕС предвижда, че председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.

Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.

Цитираната разпоредба предвижда общо и специално правило за уведомяване на етажните собственици, че протоколът от проведеното ОС на ЕС е изготвен. Ищецът не твърди нито в исковата молба, нито в подадените уточнителни молби да е налице хипотезата на чл.13,ал.2 ЗУЕС, ето защо, съдът приема, че за него е приложимо специалното правило на чл.16,ал.7 ЗУЕС. Същевременно, разпоредбата на чл.40,ал.2 ЗУЕС предвижда преклузивен 30- дневен срок за оспорване на взето решение на ОС на ЕС, който срок тече, съгласно цитираната разпоредба, от „получаване на решението по реда на чл.16,ал.7 ЗУЕС“. На съда е известна практиката, която приема, че 30-дневният срок тече от действителното получаване 2 на протокола от съответния етажен собственик, както и практиката в обратния смисъл, че е налице фикция, която приравнява залепването на съобщението за изготвен протокол с получаването му от етажните собственици, стига редът по чл.16,ал.7 ЗУЕС. Нито една от двете практики не е постановена по реда на чл.290 ГПК, ето защо, съдът не намира, че сочената от жалбоподателя е задължителна за него. Същата е неотносима към настоящия момент, каквито са и повечето доводи на ищеца, поради следното.

Видно от доводите в жалбата, жалбоподателят – ищец оспорва представеното с отговора съобщение, че протоколът е изготвен. Макар оспорването да не е конкретизирано – неясно е дали ищецът оспорва датата, подписа / и то на кого/, или оспорва изобщо съобщение да е било поставяно, твърдението на ищеца в частната жалба е по- скоро, че управителят на ЕС е оповестил изготвянето на протокола директно в социалните мрежи.

Разпоредбата на чл.16,ал.7, изр.2 ЗУЕС предвижда писмена форма за доказване на твърдението, че е поставен протокол за изготвения протокол от ОС на ЕС, който следва да се подпише от председателя на ЕС/ управителя и един етажен собственик. След като е предвидена писмена форма за доказване, то и твърдението кога е изготвен протокол от проведено ОС на ЕС, както и кога е залепено съобщението затова, може да се установява само с писмени доказателства, поради забраната на чл.164,ал.1,т.3 ГПК / в този смисъл е решение по гр.д.№ 212/2012г. на Първо ГО на ВКС/. Твърдението на ищеца, че съобщението за изготвен протокол не е било залепено на съответното, посочено от ответната страна място, е твърдение за отрицателен факт. Следователно, доказването му е допустимо с всички доказателствени средства.

Както се посочи по – горе, неясно е становището на ищеца по представените от ответника доказателства за залепено съобщение и оповестяването от страна на управителя, че протоколът е изготвен. Ако ищецът твърди именно обстоятелството, че съобщение не е било залепено на посочената дата и място, то това твърдение подлежи на доказване, и не е пречка с последващ акт първоинстанционният съд да констатира, че същият не е доказан и срокът не е спазен. Ако се оспорва представеният документ, то приложими са правилата на чл.180 ГПК, тъй като документът е частен и диспозитивен, и не се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Установяването на твърденията на ищеца следва да се извърши в рамките на производството по чл.140 ГПК, и то в изпълнение на задължението на съда по чл. 143,ал.1 ГПК, като съдът, в рамките на първото по делото о.с.з., пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора, респективно –даде възможност на страните да ангажират доказателства относно твърденията си за спазване или неспазване на преклузивния срок. Ето защо, оспореното определение, в цялост, следва да се отмени. Предвид обстоятелството, че определението се оспорва с частната жалба и в частта за разноските, и като се съобрази, че същото в преграждащата му част се отменя, то разноските за първоинстанционното производство следва да се разгледат при приключване на спора. Същото се отнася до претендираните в частното производство разноски, каквито на ответника по жалбата не се следват.

Така мотивиран, съдът,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло определение № 36449/1.9.2025г., постановено по гр.д.№ 77354/2024г. от СРС, 120- ти състав и ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4