Решение № 268 от 20.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 268

20.11.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – П

1-ви търговски състав

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Надежда И. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка А. Костадинова

Красимира Д. Ванчева

Цветелина Ю. Диминова като разгледа докладваното от Надежда И. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20205001000494 по описа за 2020 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 249 от 16.06.2020г., постановено по т.д. № 969 по описа за 2019г. на Окръжен съд П, с което «Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68 е осъдено да заплати на Ш. Д. И. ЕГН ********** с адрес с. Г, обл. П сумата от 7 500 лв. и на И. М. И. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. Ш. И. ЕГН .. с адрес с. Г, обл. П сумата от 3200 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.12.2018г. в с. Г, община П, обл. П на кръстовището на ул.

Х.Б. и ул. В.Л., причинено от А.Р.К. при управление на МПС – автобус «М.С.

412 Д» с ДК № ..., с валидна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 06.11.2019г. до окончателното им заплащане и са отхвърлени исковете за разликата над уважения от 7500 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., съответно за разликата над уважения от 3200 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., ведно със законата лихва върху главниците, считано от 06.11.2019г. до окончателното им заплащане, а в полза на страните са присъдени разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от Ш. Д. И. ЕГН ********** и И. М. И. ЕГН 1

********** чрез неговата майка и законен представител М. Ш. И. и двамата представлявани от адв. В.М. в частта, с която са отхвърлени исковете на първия от ищците за разликата от присъдените 7 500 лв. до 12 500 лв. и за втория за разликата от присъдените 3200 лв. до 5000 лв. с твърдения за неправилност на съдебния акт, нарушение на материалния закон при постановяването му и необоснованост при приложението на чл. 52 ЗЗД, а искането е да бъде отменено решението в коментираните части като на ищците бъдат присъдени още 5000 лв. за първия от тях и още 1000 лв. за втория, както и да бъде присъдена законната лихва върху изплатените от застрахователя обезщетения за периода от 06.11.2019г. до 02.06.2020г..

Претендират разноски. Настояват съдът да определи на адв. В.М. възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА за въззивната инстанция.

Ответникът - «Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.

С, бул. «К.А.Д.» № 68, представлявано от юристконсулт В..Т. счита жалбата за неоснователна; претендира разноски, изразяващи се в платена държавна такса и юристконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано и в осъдителната му част от «Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68, представлявано от юристконсулт В..Т. с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и поради необоснованост, а искането, отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове отхвърлени изцяло. Заявено е искане за присъждане на разноски.

Ответниците – Ш. Д. И. ЕГН ********** и И. М. И. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М. Ш. И. не са взели становище по жалбата.

Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искове на Ш.

Д. И. ЕГН ********** и И. М. И. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.Ш.И., представлявани от адв. В. М. срещу «Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68 с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 429, ал.3 КЗ. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 20.12.2018г. в с. Г, Община П, обл.

П на кръстовището на ул. Х.Б. и ул. В.Л. е настъпило ПТП със следния механизъм: при управление на МПС – бус, марка „М.“, модел „С. 412Д“ с рег.

№ ... А.Р.К., движейки се по ул. Х.Б. в посока от гр. П за с. П. застига каруца, управлявана от Д.Ш.И. и предприема изпреварване, като и без да е завършил изпреварването на каруцата и да се е прибрал в платното си за движение /дясната лента/, водачът на буса предприема десен завой по ул. В. Л. в посока с. К. и удря каруцата със задната си дясна част. Твърдят, че ударът е настъпил 2 в предната лява част на коня и каруцата, вследствие на който каруцата се преобръща и возещите се в нея лица - Ш. Д. И. и И. М. И. падат на пътното платно и получават травми. Конкретно сочат, че Ш.И. е постъпил по спешност в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. П с оплаквания за болки в областта на корема, гърдите, дясната ръка и крак и на същия ден - 20.12.2018г. е приет в Първа клиника по хирургия към УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, където, след като са му направени необходимите изследвания, прегледи и консултации му е поставена окончателна диагноза: Травма на други интраабдоминални органи.

Счупване на дясна лъчева кост и след проведено активно лечение е изписан на 24.12.2018г., като му е наложена гипсова имубилизация на дясната предмишница от горна трета до основата на пръстите. Уточняват, че причиненото увреждане на Ш.И. е довело до трайно затрудняване движението на горен десен крайник, силни и интензивни по характер болки, непосредствено след инцидента, а и след това и неудобства, свързани с поддържане на личната хигиена на пострадалия. Сочат, че на 20.12.2018г. И.

М. И. също е бил прегледан в Спешното отделение на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, където са установени наличието на повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза и твърдят, че станалото е предизвикало силен уплах и стрес за детето, което все още преживява катастрофата, буди се нощем и заеква. Ищците твърдят, че с решение № 37 от 13.08.2019г. по АНД № 165/2019г. на РС П водачът на буса А.Р.К. е признат за виновен, освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба, както и лишаване от правото да управлява МПС. Сочат, че към датата на ПТП-то гражданската отговорност на причинителя му е била застрахована при ответното дружество с полица № ......, поради което и на 18.10.2019г. ищците са сезирали застрахователя на виновния причинител и е образувана щета № 210572422 от 21.10.2019г., по която им е определено обезщетение за Ш.И. в размер на 17 500 лв. и за И.И. в размер на 800 лв.. Като считат, определените обезщетения за несъотстветстващи на претърпените болки и страдания, страх и неудобства, настояват съдът да постанови решение, с което да осъди застрахователя да им присъди сума в размер на 30 000 лв. за Ш.И. и в размер на 5000 лв. за И.И., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания – силен стрес и негативни емоции, в резултат на претърпяното от тях ПТП на 20.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2019г. до окончателното й заплащане. Претендират определяне на възнаграждение на адв. В.М., съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът – «Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68 е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва иковете по основание и размер. Твърди, че с определените от него обезщетения са покрити всички претърпени от ищците неимуществени вреди в пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП, като същите не са изплатени, поради липса на данни за банкова сметка на увредените. Позовава се на чл. 380, ал.3 КЗ и навежда възражение за 3 съпричиняване, което твърди да се изразява в нарушение от страна на увредените на чл. 106 ЗДвП и чл. 143 и сл. от ППЗДвП. Уточнява, че ищеца Ш.И. е претърпял една средна телесна повреда, която е отшумяла сравнително бързо и без остатъчни последици, а причинените на И.И. увреди се изразяват само в натъртвания.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция, изпратена с писмо на 10.10.2019г. и получена на 06.11.2018г. /л.23-24/, по която застрахователя с писма от 06.11.2019г. до всеки едни от увредените е предложил обезщетения, както следва - 800 лв. на И.И. и 17 500 лв. на Ш.И..

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. С предявяване на настоящия иск заявителите са изразили несъгласието си с определеното обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Няма спор между страните, а последното се установява и от приложеното НАХД № 165/2019г. по описа на РС П, че с решение № 37 от 13.08.2019г. А.Р.К. е признат за виновен, че на 20.12.2018г. в с. Г, Община П, обл. П на кръстовище на ул. Х.Б. с ул. В.Л. при управление на МПС – автобус М.С.ер 412 Д с ДК № ... е нарушил правилата за движение – чл. 25, ал.1 ЗДвП, чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Ш. Д. И. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК, изразяваща се в откъслечна триъгълна вътреставна фрактура на дясната лъчева кост и фрактура на стилоидния израстък на дясната лакътна кост, водещи поотделно и в съвкупност до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник - престъпление по чл. 343, ал.1, б.Б, пр. второ във вр. с чл. 342, ал.1 НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

Не се спори и че гражданската отговорност на А.Р.К. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, което обстоятелство се установява и от приложената на л.20 полица № ...... за задължителна застраховка «Гражданска отговорност».

Няма спор и, че застрахователя е определил размер на дължимото се на 4 всеки от увредените ищци обезщетение, както следва в размер на 800 лв. за И.И. и 17 500 лв. за Ш.И. и е изплатил същите, видно от приложените преводни нареждания на 04.02.2020г..

Спорните между страните във въззивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивните жалби, които макар и от различни страни в процеса се свеждат до неправилно приложение на материалния закон и конкретно чл. 52 ЗЗД при определяне дължимия размер на обезщетението на увредените. За отговор на поставения спорен въпрос от значение са събраните гласни доказателства и приетите съдебно медицинска и съдебно психиатрична експертиза.

В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитан И.Ш.И., чиито показания съдът преценява с приложението на чл.

172 ГПК и кредитира като отчита, че данни за претърпени от увредените лица негативи са достъпни за най – близкия кръг лица и същевременно преценява същите като преки и непосредствени, като отчита и доколко същите са подкрепени от останалите събрани доказателства. Така свидетелят сочи, че след като от зет си разбрал за станалото ПТП и отишъл на място заварил Ш. с надут десен крак и невъзможност да движи както крака, така и дясната си ръка, а И. с кръв по устната и надута вежда, спящ на една пейка. Уточнява, че на място пристигнал екип на Спешна помощ, който отвел баща му в болницата в П, където след като се установило счупване, с линейка бил транспортиран в болница в гр. П. Твърди, че там баща му бил хоспитализиран за период от около една седмица, гипсиран и обездвижен, като именно свидетеля му помагал при ежедневното обслужване, тъй като Ш.И. бил на подлога, със силни болки, които налагали прием на болкоуспокояващи. Св.