Решение № 15 от 09.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-М. М. Събева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора М. В. З. като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606559 по описа за 2025 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 426 от 14.07.2025 г., постановена по НОХД № 13918/2022 г. по описа на СРС, НО, 109-т и състав, подсъдимият Е. Н. Б. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 23.06.2014 г. до 11.07.2014 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у В. И. В., че е заветник на Л.С., починала през 2013 г. и същата му е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, вкл. ½ идеална част от недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес: гр. **** и с това причинил имотна вреда на В. И. В., П. И.а В.-П. и Л.Ф.В. в общ размер на 33 300 лева, явяващи се стойността на 1/2 идеална част от посочения имот, на която В., В. и В.-П. били съсобственици и която на 11.07.2014 г. Е. Б. получил от тях, като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 1 години. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 427.20 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски, както и в полза на СРС - сумата от 4069.96 лева, представляваща направени разноски в съдебната фаза.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. Б. – чрез защитниците му адв. Л. М. и адв. Я. Я., в която са изложени съображения за незаконосъобразността й. Твърди се, че в случая подс. Б. не е въвел пострадалите лица в заблуждение, доколкото е поискал от тях да изкупи тяхната идеална част от апартамента на предложена от самите тях цена.

Акцентирано е, че самите пострадали са определили символична цена, която да бъде платена по сметка на БЧК. Изложени са съображения, че в конкретния случай не е налице и причинена имотна вреда вследствие на сключения договор за доброволна делба, доколкото имуществото на пострадалите е останало непроменено. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда като незаконосъобразна.

В законоустановения срок срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от частния обвинител В. И. В., като е посочено, че първостепенният съд неправилно е осъдил подсъдимия за причиняване на имотна вреда в размер на 33 300 лева, доколкото на 10.02.2025 г. СРП е изменила обвинението и е приела, че причинената имотна вреда е в размер на ½ от 101 249.39 лева или 50 624.70 лева, в който смисъл е и приетата от СРС повторна съдебнооценителна експертиза. Изложено е също така, че размерът на имотната вреда се равнява на повече от 148 МРЗ, поради което подсъдимият е осъществил квалифицирания състав по чл. 211 НК. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда, като осъди подсъдимия за извършено престъпление по чл. 211, пр. 1 НК и му наложи по-тежко наказание. Алтернативно се иска, ако въззивната инстанция приеме, че не са налице условията за постановяване на нова присъда, да бъде отменена първоинстанционната такава и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания относно правната квалификация на деянието предвид доказания по-висок размер на причинената имотна вреда.

С определение № 3333 от 22.10.2025 г., постановено в разпоредително заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, 2 че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и изслушването на експертизи пред въззивната инстанция.

В хода на въззивното производство частният обвинител В. В. представя писмено възражение срещу подадената от подсъдимия въззивна жалба. В същото са изложени съображения, че единственият мотив за вземане на решение от пострадалите лица за прехвърляне на собствеността върху имота в полза на подсъдимия е това, че последният се е представил пред тях като заветник на Л.С.. Твърди се, че заплатените 300 лева в полза на БЧК не променят реално безвъзмездния характер на прехвърлянето, но подсъдимият си е спестил 5-процентния данък при дарение по ЗМДТ, плащайки наполовина данък за възмездна сделка. Независимо от това, е посочено, че е налице безвъзмездно прехвърляне на собствеността, доколкото липсва реална еквивалентна насрещна престация. Този факт и съставянето от подсъдимия на саморъчното завещание, обуславят извод, че последният е извършил измамата с пряк умисъл. Изложено е, че именно на база на така формираната у пострадалите невярна представа последните са взели решение да се лишат от притежаваните от тях вещни права, оценявайки изключителния принос на наследодателката за придобИ.ето от нея на недвижимия имот. С оглед на това, от въззивния съд се иска да прецени подадената въззивна жалба на подсъдимия за неоснователна, като бъде отхвърлена.

В хода на въззивното производство представителят на СГП излага съображения, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а обвинението срещу Е. Н. Б. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК е доказано по безспорен начин, поради което моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител поддържа подадената жалба от частния обвинител, като счита, че с оглед установения размер на имотната вреда с оценителната експертиза, която е приета в хода на първоинстанционното производство, е извършено престъпление измама в особено големи размери и съответно наказанието следва да е по-голямо, в сравнение с наложеното в първоинстанционната присъда. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда и да постанови друга, с оглед потежката правна квалификация на престъплението. Алтернативно се иска 3 връщане делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Частният обвинителен В. поддържа изцяло подадената от него въззивна жалба, както и възражението срещу жалбата на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия – адв. Я., оспорва въззивната жалба на частния обвинител, като излага съображения, че е частично недопустима в частта, в която частният обвинител иска да бъде върнато делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд с оглед изменение на правната квалификация относно прилагане на по-тежкия състав на инкриминираното престъпление, доколкото такова правомощие има единствено държавното обвинение. На следващо място е изложено, че в първоинстанционното производство има назначена и приета оценителна експертиза, която е посочила размера на продажната цена на апартамента, който се е продал от подсъдимия на трето лице и тъй като са наясно отнапред квотите, по които би следвало да се разпредели тази сума, това е и направил. Твърди се, че ако частният обвинител е смятал, че тази сума е по-малка от тази, на която се равнява цената на процесния апартамент, той е имал правна възможност да възрази и да поиска нова допълнителна или тройна експертиза, което право не е упражнил. Твърди се, че НПК не допуска връщането на делото в първата инстанция по посочената причина, доколкото в разпоредбата на чл. 335 НПК са изброени хипотезите за това.

По отношение на подадената от защитниците въззивна жалба, са изложени съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че в съдебното производство, а и в досъдебното такова, по безспорен начин е доказано, че подсъдимият е предложил на пострадалите лица да сключат процесната сделка без да ги ограничава в цената, която той е готов да плати.

Отговорът е бил свързан с това, че приживе техният баща е смятал, че като съпруг на Л.С. той не е имал принос, паричен или какъвто и да е, в придобИ.ето на този апартамент, поради което неговите наследници, изпълнявайки неговата воля, нямат претенции за получаване на цена, повисока от тази малка сума, която те са договорили и която е платена по начина, по който те са искали да бъде платена в полза на БЧК. В този смисъл, доколкото съставомерен признак на престъплението от обективна страна е настъпването на имуществени вреди, се твърди, че такива не са настъпили, най-малкото защото имуществените вреди, дори тогава, когато са 4 причинявани под формата на пропуснати ползи, следва да намалят имуществото на пострадалите лица. Изложено е също така, че впоследствие апартаментът е продаден и ако са реализирани имуществени вреди, то такива не са причинени в патримониума на наследниците на И. В..

Релевирани са доводи и, че според държавното обвинение истинността или неистинността на саморъчното завещание няма отношение към процесното обвинение. Акцентирано е на обстоятелството, че от защитата са поискали допускането на съдебно-графична експертиза, защото по твърдение на подсъдимия той не е извършил акта, в който е обвинен, а именно саморъчно написване на завещанието, посредством което се твърди, че са заблудени пострадалите да извършат разпоредителната сделка. Доколкото обаче същата им е била отказана от първостепенния съд, то и постановената от него присъда не почива на доказан факт със значение, каквото съдът му е придал в мотивите на присъдата.

На следващо място е посочено, че присъдата на първата инстанция почива на недопустимото за наказателния съд твърдение, че договорът за доброволна делба е нищожен. В тази връзка е изложено, че нищожността на този договор, предвид това, че е консенсуален и има изразена воля, за която не се твърди, че към онзи момент е била такава, каквато е залегнала в договора, се прогласява по гражданскоправен ред от гражданския съд. Предвид липсата на производство за прогласяване на нищожност на разпоредителната сделка и на съдебно решение в тази посока на гражданския съд, се твърди, че наказателният съд не може да приеме за доказан този факт, че сделката е нищожна.

По изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда като незаконосъобразна и се произнесе с нова оправдателна такава.

Другият защитник на подсъдимия – адв. М., се присъединява към казаното от колегата му, като няма какво да добави.

Подсъдимият Б. поддържа казаното от защитниците си. Счита се за невинен и моли за постановяване на оправдателна присъда.

В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият моли за оправдаването му, тъй като не се счита за виновен в извършване на 5 престъплението, за което е обвинен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в двете въззивни жалби и възражението от частния обвинител, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за отмяната й и връщането на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради допуснати в хода на производството пред първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила.

Съображенията за това са следните:

На първо място въззивният съд споделя възражението на защитниците на подсъдимия за частична недопустимост на въззивната жалба на частния обвинител. Същият е поискал възприемане на по-големия размер на причинена имотна вреда на база на приета от първоинстанционния съд съдебно-оценителна експертиза и осъждане на подсъдимия по по-тежка правна квалификация – по чл. 211, пр. 1 НК, доколкото причинената имотна вреда е в особено големи размери. Съгласно разпоредбата на чл. 318, ал. 4 НПК частният обвинител може да обжалва присъдата, ако са накърнени неговите права и законни интереси, но не и ако е постановена в съгласие с направените от него искания. С протоколно определение от 10.02.2025 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на обвинението от представителя на СРП, като е изменена обстоятелствената част на същото, увеличавайки размера на причинената имотна вреда от 33 300 лева на 50 624.70 лева (½ част от 101 249.39 лева), но не е изменена правната квалификация на престъплението в посочената във въззивната жалба на частния обвинител такава по чл. 211 НК. В този смисъл и частният обвинител в хода на първоинстанционното производство е искал осъждане на подсъдимия по така измененото на 10.02.2025 г. обвинение с правна квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК. В този смисъл и подадената от последния въззивна жалба е допустима в частта, в която последният е поискал осъждане на подсъдимия по отношение на по-високия размер на причинената имотна вреда, но не и по отношение на искането за преквалифициране на инкриминираното престъпление като такова с правна квалификация по чл. 211 НК, а именно имотната вреда да е в особено големи размери. Това е така, доколкото не е имало такова обвинение в хода на 6 първоинстанционното производство, като единствено представителят на СРП по реда на чл. 287, ал. 1 НПК е имал правомощието да измени обвинението с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не е било направено. В тази връзка е недопустимо частният обвинител да иска осъждане на подсъдимия по обвинение, което не е повдигнато спрямо него, още повече, че не е имал и такова искане в хода на първоинстанционното производство. В тази насока е и разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 1 НПК, съгласно която въззивният съд може да постанови нова присъда, когато се налага приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, но само когато е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция, какъвто очевидно не е настоящият случай.