Решение № 2465 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2465 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110107371 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по първоначална искова молба на А. С. Т., ЕГН **********, с адрес: с.

............., срещу „........... АД, ............, със седалище и адрес на управление: гр. ........... и „........

ЕООД, ЕИК ............ с адрес: гр. ........... с която са предявени за разглеждане при условията на пасивно субективно и обективно съединяване искове, както следва: 1./ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл.

26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, срещу „........... АД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № .......... г.; 2./ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „........ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № .......... г.

В исковата молба се твърди, че ищцата А. С. Т. е сключила с първия ответник „...........

АД договор за паричен заем № .......... г. за сумата от 2 500,00 лева, при посочени в договора годишен процент на лихвата /ГЛП/ - 45.00 %, и годишен процент на разходите /ГПР/ - 55,16 %. При сключване на договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на гаранция № .......... г. с втория ответник „........ ЕООД, по силата на който посоченото дружество поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 1 354,95 лева, което било разсрочено заедно с вноските по кредита. Ищецът излага доводи, че възнаграждението по процесния договор за предоставяне на гаранция представлява скрита възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани лица, още повече, че заемодателят по договора за кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Счита, че възнаграждението за гаранта е уговорено за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото е следвало да се включи в ГПР. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият води до нищожност на целия договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Наред с изложеното изтъква, че в договора за заем липсва разписана ясна методика на формиране на ГПР по кредита. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е 1 нищожен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „........... АД, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „........ ЕООД, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Поддържа, че договорът за поръчителство, по които дружеството е страна, е действителен.

Възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не протИ.речи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 131 ГПК, ответникът „........... АД е предявил насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за осъждане на А. С. Т. да заплати на „........... АД сумата в размер на 1 688,41 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № .......... г., ведно със законната лихва от 01.04.2025 г. до окончателно плащане, както и сумата в размер на 139,57 лева, представляваща договорна лихва за периода 23.10.2024 г. – 12.02.2025 г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ГПК за заплащане на сумата в размер на 1 467,93 лева, представляваща неизплатен остатък от чистата стойност по кредита, ведно със законната лихва за периода от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по НИМ А. С. Т. не депозира писмен отговор.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото и неоспорен от ответниците Договор за паричен заем № .......... г. се установява, че същият е сключен между „........... АД – като заемодател, и А. С. Т.

– като заемател. По силата на така сключения договор заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 2 500,00 лева срещу насрещно задължение на заемателя да върне сума в общ размер на 2 860,05 лева, при следните условия: 1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт EasyMax; 2./ размер на двуседмичната погасителна вноска: 190,67 лева; 3./ срок на заема в седмици: 30; 4./ брой вноски: 15, от които първата, платима на 31.07.2024 г., и последната, платима на 12.02.2025 г.; 5./ фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 45,00 %; 6./ лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.13 %; 7./ годишен процент на разходите /ГПР/ 55,16 %.

Съгласно чл. 3 от договора за заем, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума – по делото не се спори относно факта на предаване, съответно получаване от заемателя на сумата в размер на 2 500,00 лева по процесния договор за паричен заем.

2

Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е над 1 500 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2./ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От представения по делото и неоспорен от ответниците Договор за предоставяне на гаранция № .......... г. се установява, че същият е сключен между „........ ЕООД – като гарант, и А. С. Т. – като потребител. По силата на така сключения договор потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на „........... АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договор за паричен заем № 5170929, в т. ч. главница в размер на 2 500,00 лева, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари Съгласно чл. 2 договорът за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 1 354,95 лева, платимо разсрочено на вноски от по 90,33 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено, че „........... АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция гарантът е длъжен при поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем.

С насрещната искова молба ищецът по нея „........... АД представя Справка по договор за паричен заем № 5170929, в която се съдържа посочване на платените по този договор суми в общ размер на 1 032,07 лева. Съдът намира, че така представената справка на практика имплицитно съдържа признание на неизгоден за страната факт с правно значение, а именно, че към датата на депозиране на НИМ заемателят е извършил доброволни плащания към заемодателя в размер на сумата от 1 032,07 лева.

По делото е изслушано и прието без възражения на страните заключението на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебна счетоводна експертиза (ССчЕ). Съгласно констатациите на експерта, при изчислението на ГПР по процесния договор за паричен заем са били взети предвид единствено главница и договорна лихва, като при включване в него на възнаграждението за гарант, то ГПР възлиза на 517,90 %. В погашение на задълженията по процесните договор за паричен заем и за поръчителство са постъпили плащания в общ размер на 2 293,83 лева, като видно от инкорпорираната в ССчЕ таблица след депозиране на НИМ (01.04.2025 г.) заемателят е извършил 2 плащания от по 310,00 лева, съответно на 08.04.2025 г. и на 17.05.2025 г.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 35592/27.08.2025 г., съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на 3 неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със следните: пасивно субективно и обективно съединени установителни искове: 1./ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, срещу „........... АД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № .......... г.; 2./ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „........ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № .......... г.

В срока по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 131 ГПК, ответникът „........... АД е предявил насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за осъждане на А. С. Т. да заплати на „........... АД сумата в размер на 1 688,41 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № .......... г., ведно със законната лихва от 01.04.2025 г. до окончателно плащане, както и сумата в размер на 139,57 лева, представляваща договорна лихва за периода 23.10.2024 г. – 12.02.2025 г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ГПК за заплащане на сумата в размер на 1 467,93 лева, представляваща неизплатен остатък от чистата стойност по кредита, ведно със законната лихва за периода от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането.