Решение № 1590 от 11.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1590 гр. Варна, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110112598 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Ж. Я. И., чрез процесуален представител срещу „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК .........., с искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за поръчителство № 4019183 от 30.12.2020 г., както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лв., заплатена от ищеца на ответника при начална липса на основание, по нищожен договор за поръчителство № 4019183. Претендират се и разноски.

Ищецът основава претенцията си на твърдения за сключен между страните договор за поръчителство № 4019183 от 30.12.2020 г., във връзка с кредитно съглашение, в изпълнение на който е заплатила възнаграждение в размер на 100 лева. Излагат се подробни съображения за нищожността на договора за поръчителство поради противоречието му със закона – чл. 19, ал.

4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Ответникът - „Ф.Б.” ЕООД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за недопустимост, а евентуално – за неоснователност на претенциите. Тезата си за недопустимост обосновава с възражения за липса на правен интерес за ищцата от успешно провеждане на предявените искове. Същевременно счита, че се касае за злоупотреба с права.

По същество намира, че ЗПК е приложим едиствено спрямо потребителските 1 кредити, какъвто процесния договор не е. Дружеството не е страна по договора за паричен заем. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Приобщен към доказателствения материал по делото е договор за паричен заем № 4019183/ 30.12.2020 г., по силата на който кредиторът „И.А.М.“ АД е предоставя на кредитополучателя – Ж. Я. И. сумата от 1750 лева. Уговорено между страните връщане на заетата сума за срок от 3 0 седмици, на 15 погасителни вноски, всяка в размер на 129.62 лв., като е посочен и падежа на всяка една от тях. Уговорен е ГПР от 35 %, като общата сума, която кредитополучателя се е задължил да възстанови на кредитора възлиза на 1944.30 лева.

Представен е договор за предоставяне на поръчителство № 4019183/ 30.12.2020 г. сключен между „Ф.Б.“ ЕООД в качеството му на поръчител и Ж.

Я. И. в качеството й на потребител, по силата на който договор, потребителят възлага, а поръчителя се задължава да сключи договор за поръчителство с кредитора „И.А.М.“ АД, по повод възникнали съгласно договор за паричен заем задължения в размер на 1750 лева. В разпоредбата на чл. 3 от договора е уговорено, че потребителя по договора дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 920.70 лева, което възнаграждение е разсрочено на 1 5 бр. погасителни вноски от по 61.38 лева.

Представен по делото е погасителен план към договор № 4019183/ 30.12.2020 г., сключен с „И.А.М.“ АД, съдържщ падежа на всяка една отделна погасителна вноска от общо 15 на брой, както и отделните компоненти, от които тя се състои – главница, лихва, размер на възнаграждение за поръчителство или общо 191.00 лева за всяка а вноска.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява размера на заплатените от ищцата суми – общо същите възлизат на 2863.77 лв. Съгласно Приложение № 3, 920.70 лв. са заплатени по договора за поръчителство.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни 2 изводи:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на сключен между страните договор при посочените параметри, основанията за нищожност, на които се позовава, заплащане на търсената сума.

В тежест на ответника е да установи основание за задържане на сумата.

По отношение на иска за нищожност на договора:

В деня на сключване на договора за потребителски кредит е сключен и договор за поръчителство, в който е уговорено заплащане на възнаграждение, което се прибавя към погасителната вноска по кредита. Съгласно представения договор за поръчителство от възнаграждението на поръчителя ответника „ФАЙНЕНШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е уговорено в негова полза за това, че се съгласява да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му към трето лице – негов кредитор по потребителски договор.

Процесният договор е сключен и в нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и е недействителен по отношение на ищеца, респ. последният не дължи плащане по същия. Този извод се налага, до колкото з а да получи уговорения кредит, кредитополучателят на практика е принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, като е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна по правоотношението. В допълнение чрез договора за поръчителство се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния. Крайният ефект, който ц е л и с ъ с сключването на процесния договор за поръчителство не е да обезпечи вземанията на кредитора по договора за паричен заем, а да осигури получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент.

Гореизложеното обуславя извод за нищожност на договора за 3 поръчителство, поради противоречие със закона.

Независимо от горното, за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и следното:

Съгласно договора за кредит от длъжника е поето задължение да предостави на кредитора обезпечение чрез банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице в кратък срок от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В изпълнение на това именно негово задължение потребителят сключва с ответното дружество договор за поръчителство, с договорено възнаграждение, платимо на вноски, които се прибавят към месечните погасителни вноски по договора за кредит.

Принципно, не е налице нормативна забрана договорът за поръчителство да се предвиди като възмезден, но задължението за заплащане на възнаграждение следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна престация срещу поетото задължение. В случая, възникването на задължението за заплащане на възнаграждение на дружеството ответник, което има определен размер без да се отчита, дали страната изпълнява задължението добросъвестно или е допуснала неизпълнение на поетите задължения по договора за кредит, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави, тъй като се достига до значително увеличение на общия размер на задължението, в ущърб на икономически по-слабата страна.

Фактът, че възнаграждението по договора за гаранция е дължимо, независимо дали лицето, за чието изпълнение ответника гарантира, изпълнява точно или допуска неточно изпълнение, се достига до нееквивалентност на престациите, което води до накърняване на добрите нрави и обосновава извод за нищожност на сключения договор за гаранция на това основание. Това е допълнителен аргумент в подкрепа на извода за нищожността на процесния договор.

С оглед гореизложените съображения, налага се извод за основателност на предявения иск за прогласяване нищожността на договора за поръчителство от 30.12.2020 г., поради което и същия следва да бъде уважен, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

По отношение на иска, касаещ неоснователно обогатяване:

В случая от ангажираните по делото доказателства и приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана като 4 обективно, всестранно и компетентно изготвена, се установява, че заплатената сума по договора за поръчителство в полза на ответника „Файненшънъл България“ ЕООД възлиза на сумата от 2863.77 лв. Съобразно заключението на вещото лице (Приложение №3) от общо извършените от ищеца плащания., със сумато от 920.70 лв. са погасени на задълженията по договора за поръчителство. Плащането по недействителен договор, какъвто както е прието по – горе, в случая е договора за поръчителство от 30.12.2020 г., е недължимо, поради което сумата подлежи на възстановяване.

С оглед гореизложеното, налага се извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 , предложение първо ЗЗД, поради което и същия следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят извършените за водене на производството разноски.

Ищцата претендира присъждане на разноски, като възнаграждението за процесуално представителство в хипотезата чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, която хипотеза предпоставя предоставянето на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице. Съгласно възприетата съдебна практика ( така Определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и определение № 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. ВКС) липсата на изрично уговорен размер на адвокатското възнагражедение, когато оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение. В случая в представения договор уговорка за размера на възнаграждението липсва. С оглед на това размера на възнаграждението на процесуална защита следва да се определи съобразно минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, като се вземе в предвид цената на иска и сложността на спора. В случая, цената на всеки от предявените облигационни искове е под 1000 лева. От друга страна производството по делото не се отличава с висока правна и фактическа трудност. Същото приключи в две съдебни заседания.

По изложените съображения следва да бъде определено минимално възнаграждение за процесуално представителство от 400 лева. При изложените мотиви в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 100 лева представляващи заплатена по делото ДТ, а ответникът следва да заплати на 5 адв. Д. М. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника в размер на 400 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за предоставяне на поръчителство№ 4019183/ 30.12.2020 г., сключен между Ж. Я. И., ЕГН:

**********, с адрес с. С.О., обл. Варна, ул. „Р.“ 47 и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК .........., поради противоречие със закона, по иска на Ж. Я.

И., ЕГН: **********, с адрес с. С.О., обл. Варна, ул.

„Р.“

47 срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Л. 7, бул. Д.Н. №........ на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Л.“ 7, бул. „Д.Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46 да заплати на Ж. Я. И., ЕГН: **********, с адрес с. С.О., обл.

Варна, ул.

„Р.“

47 сумата от 920.70 лв. (деветстотин и двадесет лева и седемдесет стотинки), представляваща заплатена при начална липса на основание сума, по нищожен договор за поръчителство № 1049189 от 30.12.2020 г., на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

ОСЪЖДА „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Л.“ 7, бул. „Д.Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46 да заплати на Ж. Я. И., ЕГН: **********, с адрес с. С.О., обл. Варна, ул. „Р.“ 47 сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Л.“ 7, бул. „Д.Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46 да заплати на адв. Д. В. М. – Адвокатска колегия гр. Пловдив, със служебен адрес гр. Пловдив, бул. „П.Ш.“ сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.