Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 257 от 31.07.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 304/2023
Вид
Решение № 257
Подписан
31.07.2023
Състав
Магдалена Кръстева Недева, Диана Димитрова Митева, Даниела Димова Томова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 62 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.11 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.45 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането
  • чл. 111 · Правилник за администрацията в съдилищата

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000304 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. С. Р., С. С. К. и С. С. К. срещу решение №16/21.02.2023 по електронно дело 20223400900050 (ТД50/2022 г. по описа на ОС- Силистра), в частите, с които са били отхвърлени обективно съединени искове, предявени от всеки от въззивниците на осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗАД "ААНЦ БЪЛГАРИЯ" АД -гр.София за определяне на справедливо обезщетение неимуществени вреди, понесени от всеки от тях, като преки родственици(дъщеря и синове), увредени от смъртта на майка им, причинена от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист за горници съответно за първите двама над по 40 000 и за последния над 80 000лв. до суми от по 110 000лв., предявени като дължим остатъчен размер от справедливо обезщетение след получено извънсъдебно плащане, както и в частите с които е посочен начален момент на присъдената законната лихва върху главниците, изключващ периода от 29.07.2021г до 30.10.2021 и са разпределени разноските по делото.

С определение № 424/07.06.2023 г. въззивният съд е разгледал предвидените въпроси и допустимостта на производството, като оплакванията на страните са докладвани, наред с приета за общо разглеждане частна жалба на ЗАД "ААНЦ БЪЛГАРИЯ" АД срещу определение №

79/18.04.2023г., в частите, с които са били изменени размерите на определени вече в негова полза разноски без надлежно сезиране за това и му е отказано изменение по реда на чл. 248 ГПК с допълнително присъждане на горница до пълен размер от 8673.09лв.

1

Въззивниците С. Р., С. К. и С. К., чрез адв. И. Р. от АК – Силистра, концентрират оплакванията си за неправилно приложение на правилото на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение в справедлив размер с доводи за неправилно отчетени критерии за определяне на афектационна стойност на понесени неимуществени вреди. Акцентират върху силната емоционална връзка между въззивниците и пострадалата предвид близката им степен на родство, като сочат, че разделното им живеене не следва да се отчита при определяне обема на вредите, тъй като само по себе си то не определя загубената емоционална близост. Изразено е становище, че началната дата на лихвата за забава следва да бъде тази на предявяване на застрахователната претенция по чл. 380 КЗ – 29.07.2021 г.

В пледоария по същество пълномощникът поддържа същите доводи, позовава на установена практика и моли за отмяна на неправилното решение и уважаване на предявените претенции на всеки от пострадАте за целия, претендиран като справедлив размер на остатък от обезщетенията, със съответната лихва, считано от уведомяване на застрахователя.

Въззиваемото дружество ЗАД "ААНЦ БЪЛГАРИЯ" АД чрез процесуален представител – адв. К. от АК – София, оспорва въззивната жалба с доводи за правилност и обоснованост на атакуваното решение. Счита, че присъдените суми са съобразени с принципа на справедливост закрепен в чл. 52 ЗЗД, като са отчетени относимите критерии за определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, включително възрастта на пострадалата, нейните наследници, обстоятелството, че последните са създА собствени семейства, разчитащи на собствена издръжка. Отделно била преценена личността на починалата, характера и интензитета на създадената между пострадалата и ищците емоционална връзка, като в подкрепа на довода си се позовава на събраните в първа инстанция гласни доказателства. По повод определяне на размера на обезщетението за неимуществено вреди, въззиваемата страна се позовава и на икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането, като изтъква, че претендираната горница на обезщетението би могло да доведе до неоснователно обогатяване на наследниците на С К., чийто повишен жизнен стандарт не е доказан. Счита за правилно определен началния момент на лихвата за забава.

В писмено становище по същество пълномощникът на въззиваемия пледира за потвърждаване на правилно определен от първата инстанция справедлив размер на дължимите обезщетения.

Тази страна е изложила и допълнителни оплаквания в частна жалба срещу допуснатото изменение на определянето на разноски, след като е била коригирана неправилна компенсация. Ответникът счита за недопустимо намаляването на вече определените в негово полза преди прихващането размери, като сочи пропускане от ищците на законоустановения срок по чл.

248 ГПК. По същество се поддържа искането за отмяна на определението по чл. 248 ГПК и уважаване на молбата за присъждане на целия поискан и вече определен в мотивите на акта по същество размер, включително горница над 7324.97лв до 8573.09лв, който размер е съответен на признатите разходите на ответника, съразмерно на отхвърлените части от исковете.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за 2 настоящото производство, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л.45, л.46).

За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена пряка претенция на наследниците по права линия от първа степен на умъртвено в резултат на ПТП физическо лице срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществени вреди на пострадАте роднини.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с преки обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на остатъци от дължимо, но незаплатени, застрахователни обезщетения като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди, поискани по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите от пострадА ищци, ведно със законната лихва от предявяване на претенциите по чл. 380 КЗ към застрахователя.

Исковите претенции се основават на твърдения за понесени скръб и душевна болка, които въззивниците – ищци изпитват вследствие на внезапната преждевременна смърт на тяхната майка прекъснала силната емоционална връзка, чието съдържание е било изпълнено с чувства на обич и дълбока привързаност и която поддържА с майка си до нейната смърт.

Ищците изгубили последния си жив родител, на когото разчитА за морална и материална подкрепа. Майката на ищците била центъра, който обединявал семейството им, сплотявала ищците и се грижела за тях и техните деца /внуците на починалата/. След смъртта на пострадалата, ищците останА без оказваната до този момент морална и материална подкрепа, след което се затворили в себе си. Посочено е, че е предявена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ на 29.07.2021 г. към ЗАД „ААНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, като на 17.09.2021 г. дружеството определило застрахователни обезщетения в размер на 40 000 лева за всеки от ищците и сумите им били преведени по банкови сметки. Становището на ищците, че изплатените суми са недостатъчни да обезщетят претърпените от тях болки и страдания е обусловило предявяването на исковите им претенции пред съда за горници от по 110 000лв, до справедливия размер на компенсации от по 150 000лв за всеки от пострадАте.

Въззиваемото дружество – ответник, е възразил срещу търсения от ищците размер, като освен обосноваване на неподдържано пред настоящата инстанция възражение за съпричиняване с поне 50%, застрахователят е оспорил обема на компенсацията за общ размер над 80 000 лева за всеки от ищците с доводи за напредналата възраст на пострадалата и тези на наследниците, семейната им среда, способността на ищците сами да се издържат и липсата на данни досежно близостта или дистанцираността в отношения между пострадалата и нейните деца. Оспорена е и забавата на застрахователя, който е определил и изплатил своевременно дължимите суми.

Решението, в частите, с които са били присъдени сумите от по 40 000 лв на първите двама и 80 000лв на третия въззивник, като остатъци над изплатените суми до определено от съда обезщетение на тези пострадА, не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече 3 установяване на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП. Обжалваната част от съдебното решение визира само горници до пълен размер на компенсациите, тъй като не е обжалвано отричането на приноса на пострадалата пешеходка в причиняване на вредоносния резултат от деянието на застрахования. В тази част правото на иск е било надлежно упражнено, тъй като сезираният застраховател не го е удовлетворил в цялост при разглеждането на предявените на 29.07.2021 г. извънсъдебно претенции от ищците за обезщетения на тези неимуществени вреди от безспорно осъществен от застраховано лице деликт(по които били образувани щети № 1000/21/217/500434, № 1000/21/217/500435 и № 1000/21/217/500436). Доколкото претенциите за законна лихва са акцесорни, но формират самостоятелна обжалваема част от решението, ищците имат интерес от коригиране на началната дата, от която са признати текущо начислявани законни лихви, в случая за период на забава, предшестващ присъждането от 30.10.2021г.(изтичане на тримесечен срок за разглеждане на безспорно получена от застрахователя претенция).

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено по същество следното от фактическа и правна страна:

Пред въззивния съд няма оплаквания по механизма на вредоносното събитие и значението на поведението на всеки от участниците в ПТП, установени от първата инстанция със заключението на автоексперт и в съответствие със съставомерните за престъпен състав обективни и субективни елементи на деянието на осъден за транспортно престъпление водач( присъда № 1/25.01.2021 г. постановена по НОХД № 234/2020 г. на ОС – Силистра). Затова и въззивният съд възприема установените в първата инстанция факти на противоправното вредоносно поведение без съпричиняване, както следва:

На 27.06.2019 г. в гр. Тутракан, при управление на МПС – л. а. марка „Волво“, модел „ХС 70“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Н А М е нарушил правилата за движение(чл.. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП), като е допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на С А К., настъпила на 28.10.2019 г., в резултат на причинена при удар от МПС тежка съчетана травма, и последвА въпреки своевременно лечение усложнения, несъвместими с живота на пациента.

Безспорни са и се установяват от приложеното пред ОС – Варна удостоверение за наследници родствените връзки на починалата майка С А К.

(75 г.) с претендиращите обезщетение дъщеря С. С. Р. (58 г.) и синове – С. С.

К. (50 г.), и С. С. К. (46 г.). Няма спор и по факта на уведомяването на застрахователя на 29.07.2021 г. за настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността за забава на застрахователя.

Спорни са установените от първата инстанция факти относно изживените от наследниците на починалата емоционални страдания като неимуществени вреди от загубена връзка с най-близък родственик. Въззивни оплаквания на насрещно спорещите страни са изложение и по критериите за 4 определяне на дължимото обезщетение на такъв вид вреди. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл.

269, изр. 2 ГПК.

Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. подлежат на обезщетяване неимуществени вреди, причинени от смъртта на най-близки лица - родители, деца, съпруг, доколкото се установи, че действително са претърпели вреди като негативни психически изживявания - емоционални страдания. Между най-близките родственици и съпрузи такава близост житейски се предполага, но не съществува законова презумпция за възмездяване, изключваща задължението за доказване съдържанието на съответната връзка, която да удовлетворява най-малко обичайното съдържание на връзка родител-дете (ТРОСНГТК № 1/2016 г. на ВКС). Такова съдържание на връзката родител дете предпоставя пълноценна, постоянна и всестранна грижа, трайно и задълбочено общуване, което да е създало отношения на взаимна обич, доверие и съпричастност с нуждите и проблемите на другия (решение № 93/27.11.2020 г. по т. д. 2013/2019 г., ВКС, I т. о., ТК). При определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди, и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, определяща и презумптивна продължителност на продължаваща до естествен край на живота емоционално общуване; общественото му положение, като израз и на икономическия му стандарт на живот, определящ субективно отношение към парични стойности; фактическите отношения между пострадАя и претендиращия обезщетението, които се осуетяват след преждевременна липса на лично общуване; обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, като формиращи емоция от внезапно настъпила неестествена смърт, както и други обстоятелства, които решаващият съд следва да прецени, за да изведе обоснован и законосъобразен извод за точния, конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. При произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната, но имат помощно значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, с оглед и на съпоставка на установената практика в различни периоди (така Решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г., ВКС, II т. о., ТК, Решение № 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., ВКС , I т. о., ТК).