Решение № 92 от 14.05.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Бургас, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20252000500087 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 1089 от 20.12.2024 г., постановено по гр.д. 31/ 2024 г. на Окръжен съд Бургас, е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.” № 1, представлявано от Б. Г. Ив., Р. В. Мл. и Т. Д. Т. – заедно от поне двама от изпълнителните директори, да заплати на О. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Сунгурларе, с адрес за връчване: гр. София, площад „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“ етаж 3 - адв. Н. Д., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 25.09.2023 г., в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция – 24.10.2023 г., до окончателното й изплащане, като искът над уважения до претендирания размер от 60 000 лв., предявени частично от 100 000 лв., е отхвърлен.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от О. А. К., в която решението се атакува, в частта, с която искът е отхвърлен над размера на 25 000 лв. до 1 размера на 60 000 лв., като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост и в противоречие със съдебната практика. Претендира се отмяната му, в тази част, и постановяване на ново решение по съществото на делото, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен за още 35 000 лв.

Излагат се съображения за нарушаване критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, като се сочи, че конкретните обстоятелства, доказващи характера и степента на претърпените болки и страдания, макар и описани в контестираното решение, не са преценени във връзка с изискването за справедливото им обезщетяване, като определеният размер на обезщетението е занижен.

Навеждат се твърдения, че причиненото на пострадалия увреждане е било лекувано оперативно, с кръвна репозиция и метална остеосинтеза на големия пищял на лявата подбедрица, при обичаен възстановителен период от три - четири месеца, през който е имал затруднения в придвижването. Изтъква се, че и след повторната операция за премахване на металната остеосинтеза е останало ограничение в движенията на лявата колянна става, доказано с представеното по делото Решение на ТЕЛК от 4.06.2024 г. Твърди се, че травмите са резултирали в невъзможност за полагане на труд в продължение на осем месеца, както и, по данни на свидетелите по делото, промяна в поведението на въззивника – нервност, агресивност и безсъние. Поддържа се наличието на нервно -психически стрес у въззивника - ищец, негативни изживявания от емоционално естество и неочаквана промяна в стереотипа на изградения начин на живот.

Изтъква се, че определеният размер обезщетение не е съобразен с инфлационните процеси в страната.

Оспорва се приетият от съда размер на съпричиняване, а именно – 50 %, и се подчертава, че пътният инцидент е настъпил пред входа на магазин, в близост на който не е имало пешеходна пътека или указано по друг начин място за пресичане. Развиват се аргументи, че неправилно е прието от първостепенния съд, че пешеходците нямат предимство при пресичане пред магазина, пред който е настъпило произшествието.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 2

„Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение, като постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната част, бъде потвърдено.

Инвокират се доводи, че изложените във въззивната жалба оплаквания за занижен размер на присъденото обезщетение не кореспондират на събрания по делото доказателствен материал и почиват на неправилна преценка на релевантните факти по случая, както и не съответстват на приноса на пострадалия в ПТП, изразяващ се в неправилно пресичане, на понесените болки и страдания, на тежестта на телесните увреждания и на икономическите условия в страната.

Постъпила е въззивна жалба и от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, против решението в частта, с която исковата претенция е уважена, като се изтъква нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяната му, в атакуваната част, с отхвърляне на иска изцяло.

Обосновават се съображения, че при анализа на релевантните факти и събрания доказателствен материал, решаващият съд е подходил избирателно, не е обсъдил обективно доказателствата, част от тях е обсъдил тенденциозно, вследствие на което е формирал грешни правни изводи.

Изразява се позиция за отсъствие на предпоставките за деликтна отговорност на водача на лекия автомобил и се поддържа наличието на случайно деяние. Сочи се, че скоростта на превозното средство е била 35 км/ч при ограничение от 50 км/ч, а времето за предотвратяване на произшествието е било 0,6 секунди, което е било крайно недостатъчно за предотвратяване на удар с пешеходеца. Излагат се доводи, че деянието, в резултат на което е настъпило процесното ПТП, е случайно, тъй като опасността на пътя е била изненада за водача и той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В този аспект не е налице, по мнение на въззивника – ответник, противоправност в действията на водача на автомобила и оттам отпада възможността за ангажиране на гражданската му отговорност и тази на застрахователя.

Претендират се разноски.

3

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от О.

А. К., в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение.

Акцентира се на установените от САТЕ обстоятелства по настъпването на пътния инцидент и се настоява, че правилно окръжният съд не е приел събитието за случайно.

Твърди се, че с поведението си пострадалият не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Пред въззивната инстанция е приет като доказателство по делото Протокол № 2 от 29.01.2025 г. по НОХД № 369/2024 г. по описа на Районен съд Карнобат, съдържащ одобрено по реда на чл.375а, вр.чл.381, ал.1 НПК споразумение, по силата на което Г. Д. П. се е признал за виновен в извършването на престъпление от общ характер по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 НК, за извършеното на 25.09.2023 г. в с. Л., общ. Сунгурларе, област Бургас деяние, а именно нарушение, при управление на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.

№ **********, на правилата за движение по пътищата, при което, по непредпазливост, е причинил средна телесна повреда на О. А. К.. Наложено му е административно наказание глоба.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявена пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас претенция за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивника - ищец, като следствие от пътен инцидент, при който той е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

4

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – Г. Д. П..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Видно от данните в производството – представена обратна разписка за връчване на извънсъдебната претенция на застрахователя, въззивникът ищец е отправил до застрахователното дружество на 10.11.2023 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, не е получил плащане от застрахователя, инициирал е настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът му е допустим за разглеждане по същество.

Оспорва се от застрахователя наличието на виновно поведение на застрахования водач, със съображения, че е налице случайно деяние.

5

Възражението не е доказано. Представеното споразумение от образуваното против делинквента наказателно производство, одобрено от съд, притежава, съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК, последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица. Ето защо и предвид задължителната, според чл.300 ГПК, сила на присъдата за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последиците от деянието, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, следва да се приемат в конкретния случай за установени в пълнота и кумулативна даденост реквизитите от фактическия състав на деликта, като база за възникване на отговорността на застрахователя за чуждите противоправни действия.

Останалите оплаквания в жалбите се концентрират върху справедливия размер на обезвредата и наличието или липсата на принос от страна на ищеца към собственото му увреждане.

За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение, решаващият съд е необходимо да вземе предвид начина на извършване на противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и интензитета на претърпените от въззивника - ищец болки и страдания; прогнозата за възстановяването му; причинените му неудобства в тяхната пълнота; неговата възраст. Тези критерии, въведени със задължителна сила с указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост, да държи сметка и за общественоикономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.