Решение № 1434 от 03.08.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1434 гр.

Пловдив, 03 август, 2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО

ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора от ОП Пловдив П. Петров, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно-наказателно дело № 1427 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател Л.Й.К. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. П.К., обжалва Решение № 544 от 26.03.2020 г., постановено по АНД № 7876/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 14 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 477199- F516123 от 14.11.2019 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив. С посоченото наказателно постановление на Л.К., е наложено административно наказание глоба от 200 лева на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството за нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. с чл.16, ал.1, т.4 от същия закон.

С касационната жалба се претендира отмяна на решението на Районния съд с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, като се твърди, че същото е постановено при неправилно приложение на закона конкретно досежно преценката на съда, че случаят на нарушение не е маловажен. Моли се да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното съдебно решение. В съдебно заседание жалбоподателят К. се представлява от пълномощника ѝ адв.К., който моли за отмяна на обжалваното решение, като излага съображения за наличие основанията на чл.28 от ЗАНН.

Ответната по жалбата страна, ТД на НАП Пловдив, не е депозирала отговор по жалбата, като в съдебно заседание изпраща главен юрисконсулт М., която прави искане за оставяне на жалбата без уважение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Петров, изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли решението на районния съд да се остави в сила.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи, касаещи квалификацията на установените факти, направени от първоинстанционния съд, като счита, че същите са основани на правилен анализ на събраните в хода на проведеното съдебно дирене доказателства. Въззивната съдебна инстанция е дала конкретен отговор на всички възражения на жалбоподателя и е извършила и служебна проверка относно законосъобразността на наказателното постановление, като е достигнала до законосъобразен извод за наличие на установено нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, за което, съгласно чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, жалбоподателят К., в качеството й на управител на дружество, е отговорна, като се има предвид, че на нея, съгласно вписаното в ТР, е възложено и самостоятелно упражняване правата на ръководител на предприятието, каквото е търговското дружество по смисъла на ЗСч. Впрочем, тези изводи по същество не са били и оспорени от касационния жалбоподател.

Основният въпрос, по който е изложено несъгласие с решението на първоинстанционния съд се отнася до преценката на последния, че случаят на административно нарушение не е маловажен. В тази връзка районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви, като е акцентирал преди всичко върху значителното закъснение по отношение на извършеното заявление за вписване на ГФО за 2018 г., а именно повече от три месеца след предвидения законов срок за това. Касационната съдебна инстанция споделя изводите на районния съд, че предвид конкретиката на случая, правилно наказващият орган е санкционирал нарушителя и не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В случая е налице неизпълнение на задължение, въведено със ЗСч, което е свързано с важното изискване за публичност на финансовите отчети, както е озаглавена и Глава шеста на ЗС, в която се намира нарушената разпоредба.

Поради това и с оглед характера на нарушението, както и при отчитане на обстоятелството, неоспорено от жалбоподателя, че дружеството, което ръководи, е развивало дейност и реализирало приходи през годината, за която не е бил публикуван в срок ГФО, като това му финансово състояние не е било обявено публично, така, както изисква законът, в рамките на предвидения в чл.38 ЗСч достатъчен шестмесечен срок, като се вземе предвид и че отстраняването на нарушението също е станало значително време след допускането му и то очевидно предвид предприетите действия от органите по приходите за реализиране административната отговорност на жалбоподателя, на която е връчена покана за съставяне на акт на 14.10.2019 г. и тогава е подадено и заявлението в търговския регистър, то същото нарушение категорично не може да се определи като маловажно. Нарушението е такова на просто извършване, поради което и за осъществяването му не е необходимо и реално да са настъпили вреди за фиска и затова изтъкването на такъв довод също не натежава в насока преценка маловажност на нарушението. Вярно е, че нарушението е за първи път и е налице последващо отстраняване на същото, но то в никакъв случай не може да бъде определено като незабавно, доколкото е сторено три месеца след изтичане на законоустановения срок за публикуване на ГФО чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР, при това очевидно по повод получаване на поканата за съставяне на АУАН. Подготовката за изпълнение на задължението, във връзка с която са представени доказателства от жалбоподателя, при наличие на формално неизпълнение на същото в законоустановения срок, не променя извода относно това, че не е налице маловажност на осъщественото нарушение. Не са ангажирани и каквито и да било доказателства по отношение твърдението на жалбоподателя, че бил направен неуспешен опит за заявяване за вписване на ГФО за 2018 г. по електронен път.

С оглед на обстоятелството, че Районният съд е достигнал до законосъобразен и мотивиран извод за потвърждаване на наказателното постановление и като намери, че не са налице възведените в жалбата касационни основания, както и че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, съдът счете, че същото следва да бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

При този изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника, то съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Затова и

Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 544 от 26.03.2020 г., постановено по АНД № 7876/2019 г. на Районен съд – Пловдив, 14 наказателен състав.

ОСЪЖДА Л.Й.К. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати в полза на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв./осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.