Определение № 1057 от 16.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1057 гр. Варна, 16.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно дело № 20263110201990 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

Постъпила е жалба от Т. Ж. А., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.***** в качеството и на пострадала против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.04.2026 г. по Досъдебно производство № 408/2025 г. по описа на Четвърто при ОД МВР - Варна и пр. пр. № 11862/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Варна на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК да се прекрати посоченото ДП, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

С постановление от 22.04.2026 г. на наблюдаващия прокурор е прекратено ДП по образуваната преписка за извършено престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Прокурорският акт е обжалван с жалба вх. № 34861/30.04.2026 г., подадена от Т. Ж. А.. С жалбата пострадалата твърди, че не е проведено пълно, обективно и всестранно разследване.

Варненският районен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Досъдебното производство е образувано на 27.02.2024 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК: За това, че на 20.06.2025 г. в гр.Варна е осъществена закана 1 с убийство спрямо Т. Ж. А. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В хода на ДП са разпитани свидетели, назначена и изготвени, съдебно психиатрични експертизи и съдебно психологична експертиза.

В резултат на проведените действия по разследването прокурорът приел за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалата Т. Ж. А. и баба и К.К.К. живеели в имот в гр.Варна, кв.Аспарухово, на ул.*****, в който имало две къщи и два входа, като единия бил откъм ул.“*****“, а другия откъм ул.“****“. В едната къща живеели Т. Ж.

А. и К.К.К., а в другата живеел М.С. до 2022 г., когато починал.

През м. януари 2025 г. в имота се появил С.М.С.в, който се представил на А., като син на М.С. и наследник на имота, а през м.февруари 2025 г. се върнал от Испания и заживял на адреса. Между А. и С. възникнал траен конфликт за границите и начина на ползване на общия двор, за желязна ограда, телена мрежа, гараж, дървена постройка, документи за къщата и котките, които А. хранела в двора.

През пролетта на 2025 г. отношенията между тях силно се изострили.

Една вечер, когато А. излязла да нахрани котките, заварила С. С. в двора, който хвърлял боклуци към тях и им викал „мръсни котки“. А. сочи, че и бил казал:“ако ме вкараш в затвора, ще те убия и ще те запаля“, говорил и, че щял да вдигне сватба с нея, це имуществото щяло да стане едно цяла, че бил влюбен в нея, че щял да я „оправи“.

На 29.05.2025 г. по повод възникнал скандал за отрязани кабели за телефон на адреса пристигнал полицейски екип. А. заявила, че съседа и отрязал кабелите, като С. категорично отрекъл това и заявил, че бил подал 2 сигнал до доставчиците за отстраняване на дървен стълб. До като били на място полицейските служители между страните не се развивал скандал и пред тях не били отправяни закани за убийство.

На 30.05.2025 г. конфликта отново ескалирал. Около 17:13 ч. С. прехвърлил през синя дворна порта сноп отрязана разстителност от външната към вътрешната част на двора. А. започнала да събира хвърлената разстителност и тогава му казала““недей хвърляй лайно“, а той и отговорил:

“до като не те на еба няма да се успокоиш“. Около 17:49 ч. същия ден пред домът на двамата спрял полицейски автомобил. А. заявила на полицейските служители, че С. и бил казал, че ще си купи пистолет. Последния заявил, че щял да си купи пистолет, но уточнил, че имал в предвид воден пистолет.

Спорът между двамата бил за границите и ползването на общия имот.

На 31.05.2025 г. около 11:46 ч. А. излязла навън, чул се мъжки глас:

„как сте котенца“, след което се чул силен рязък звук и репликата: „не мърдаш, а не мърдаш“. А. се приближила, видяла С., който и казал:“заповядай, розички“, а тя започнала да вика:“крадлата излезе“. Между двамата отново възникнала разпра, този път относно роднините им.

На 20.06.2025 г. в интервала от 21:53:54 ч. до 21:56:30 ч. между А. и С. се провел и телефонен разговор свързан с котките, с подадената жалба и с възможността той да бъде вкаран в затвора. Същата вечер на място пристигнал полицейски екип. А. се оплакала, че С. я бил заплашвал, че щял да я запали и щял да я гръмне. Пред полицейските служители С. не отрекъл казаното от А..

В хода на разследването в качеството на свидетел била разпитана пострадалата Т. Ж. А., и баба и К.К.К. с която живеели заедно в къщата.

В хода на разследването в качеството на свидетели били разпитани – Й.И., Н.К., полицейски служители при Четвърто РУ при ОД МВР - Варна, от 3 чиито показания се установява, че на 20.06.2026 г. вечерта са изпълнявали служебните си задължения и посетили в гр.Варна, ул.***** относно възникнал скандал между Т. А. и С. С. по повод отправени закани от последния.

Полицейските служители задържали С. в Четвърто РУ.

В хода на разследването била назначена и изготвена комплексна съдебно психологична експертиза относно Т. А., от чието заключение се установило, че тя била леко напрегната, контактна и цялостно ориентирана, без данни за психично разстройство, психоза, зависимост към алкохол или наркотични вещества. Пре нея били установени негативни емоции, свързанис взаимоотношението и със С.М.С.в и със случилото се на 20.06.2025 г., както и параноидна насоченост към него, но не били установени данни преживяното да е прераснало в остър стрес или психотравма.

В хода на разследването била назначена и изготвена комплексна съдебно психиатрична експертиза относно Т. А., от чието заключение се установило, че при различни събития с участието на С.М.С.в не са дали отражение върху психиката и. На лице е параноидна насоченост към С., която за в бъдеще би могла да прерасне в налудност, като се има в предвид наследствената и обремененост с шизофрения /майка и/. Отправената закана за убийство на 20.06.2025 г. от страна на С.М.С.в не е породила „основателен страх за осъществяването им по смисъла на закона“. Към настоящия момент А. изпитва негативни емоции, свързани със взаимоотношенията със С., включително и във връзка със случилото се на 20.06.2025 г., което не е представлявало остър стрес и съответно не се е превърнало в психотравма за нея.

В хода на разследването била назначена и изготвена комплексна съдебно психиатрична експертиза относно С. С., от чието заключение се установило, че той не е бил обект на психиатрична намеса по лечебен повод.

Същият е психомоторно спокоен, осъществява добър словесен контакт, ориентиран цялостно, без съзнание за психично заболявание. Няма данни за разстройства във възприятно-представната дейност. Правилен мисловен процес, без данни за активна психотична продукция и абсистентни явления.

4

Памет и интелект – на нивото на образованието и социалния опит. Осв. С. не страда от психично разстройство.Не са налице анамнестични и клинични белези. Той не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“, не страда от умствено не доразвитие към момента на деянието – 20.06.2025 г., бил е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не са налице зависимост към алкохол и наркотични вещества, не е провеждал лечение в психиатричните клиники на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна.

При така установеното от фактическа страна и след анализ на събраните доказателствени материали, прокурорът счита, че събрания по делото доказателствен материал не бил достатъчен за обосноваване на несъмнен и безспорен извод за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, в р . ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК, изразяващо се в отправяне на закани с убийство на С.М.С.в към Т. Ж. А., което би могло да възбуди основателен страх у нея за осъществяването му.

Съдът следва да отбележи според доктрината на наказателното право и константната съдебна практика на ВКС, че съставът на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от Н К, регламентиращ "заканата за убийство", охранява обществените интереси, свързани със засягане на правото на свобода на личността на отделния човек и възможността същият да действа, съобразно формираната си воля на свободна личност. Престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК не засяга обществените отношения по защита живота и здравето на гражданите. Съставът на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е нормиран от законодателя с посочване, че престъпният резултат може да бъде осъществен по отношение на конкретен обект на защита – а именно спрямо дадена конкретна човешка личност, по отношение на която е била отправена конкретна закана за убийство от дееца. Когато дадената закана е била отправена по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха, престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК не е осъществено. В тази насока е Решение № 203 от 13.03.1971 г. по н. д. № 76/71 г., II н. о. В Решение № 419/12.01.2015 г. по н. д. № 1314/2014 г., III н. о., е посочено, че 5

«заплашването трябва да е част от реалността, да принадлежи на познаваемите процеси и явления и да създава възможност за възбуждане у жертвата на основатален страх от извършване на престъплението, което ще се прецени от съда предвид обстановката, начинът по който е отправена заканата, и психичното състояние на дееца. ».

Съгласно ТР № 53/18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г. на ОСНК на ВС, за осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисквало обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът е следвало да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не било необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следвало да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал.

3 НК не се изисквало в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. В хода на разследването не били събрани доказателства, от които да се направил единствено възможен, несъмнен и безспорен извод, че престъплението предмет на наказателното производство е било извършено. Анализа на събрания доказателствен материал сочил извода, че обвинението спрямо конкретно лице за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК не можело да бъде доказано, което налагало да се прекрати НП. Липсвали достатъчно доказателства, които в своята съвкупност да водели до извод за извършено от лицето С.М.С.в, престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК закана с убийство на Т. Ж. А..

При така установеното съдът приема от правна страна следното:

6

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от правоимащото пострадало лице, което е и заинтересовано такова.

В производство като настоящето законът е овластил съда да провери обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление, с което е прекратено, съответно спряно наказателното преследване. В тази връзка, упражнявайки това свое правомощие, съдът може да потвърди постановлението, да го измени относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства или да отмени постановлението и да върне делото на прокурора с задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдебният контрол се ограничава до проверка на обоснованото и законосъобразно осъществяване на прокуроските правомощия по чл. 243 от НПК. Въпросът дали да се повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление е от изключителната компетентност на прокуратурата, съгласно чл. 127 от Конституцията на Р.България и чл. 46, ал. 1 от НПК.