Решение № 4120 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4120 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. А.ова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20231100513995 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20084378/21.03.2023 г., постановено по гр.д. № 64781/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 77 с-в, съдът е уважил изцяло предявените от ищеца „МАКУАН“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД като е осъдил ответника „ГО ИН СТАЙЛ“ ЕООД да заплати сумата от 18427.47лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за възлагане изпълнението на довършителни работи в многофамилна жилищна сграда от 07.05.2019г. съобразно Акт обр.19 № 3/01.08.2019г., както и сумата от 2303.43лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва начислена върху неплатеното възнаграждение по договора за периода от 30.08.2019г. до 21.11.2020г., ведно със законната лихва от 22.12.2020г. до окончателното изплащане, като е присъдил разноски в полза на ищеца в общ размер на 1329.23лв. (с оглед определение № 20101296/24.08.2023г.).

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва изцяло така постановеното решение с твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. Твърди се, че 1 по делото било безспорно доказано, че твърденията в исковата молба, че въззивникът приел извършените от въззиваемите дейности, било невярно.

Така и по делото било установено, че извършените дейности не отговаряли на изискванията за качествено и точно изпълнение, доколкото се е налагало връщане и разрушаване на вече изпълнените по проект СМР, което било поради неточно и некачествено изпълнение от работниците на въззиваемия.

На следващо място, оспорва се въззивникът да е възлагал на въззиваемия да извършва изменения в проектите досежно котлите за локално отопление, вкл. относно разположението им съгласно проектите към момента на сключване на договора, доколкото първоначалното разрешение за строеж било издадено на 30.11.2017г., а заповедта за одобряване на преработката била от 28.12.2018г., т.е. преди процесния договор и било житейски нелогично подобно възлагане.

От приетата СТЕ се установявало, че Приложение № 1 към договора било на база количествени сметки към първоначално одобрените през 2017г. инвестиционни проекти, а количествено-стойностната сметка от 12.07.2019г. не била приета от въззивника, не била договаряна между страните и въззивникът не бил възлагал и изразявал съгласие с обективираното в нея.

Трите броя разпечатки за различни етажи, с нанесени върху тях бележки в червено, за които се твърди от въззиваемия, че били изменения направени впоследствие, не представлявали част от техническата документация.

Представените чертежи на били одобрявани като такава документация, като по преписката се установявало, че въззивникът не е възлагал или изразявал съгласие с обективираните в тях, така и не е приемало впоследствие някакви изменения, вкл. по имейл, в т.ч. и нанесени бележки в червено. Оспорва се изпълнение на договорните изисквания по чл.16, поради което недължима била претендираната сума, защото същата следвало да се дължи в 5 работни дни от подписване на протоколите и издаване и предаване на фактура от изпълнителя, а протокол акт обр.19 № 3 не бил подписван и въззиваемият не е издал и фактура за твърдяната дължима сума, като претенцията освен по основание не била доказана и по размер, въведеното с отговора на исковата молба. Твърди се, че въпреки правилно разпределената тежест на доказване, а именно изпълнителят (ищец) да докаже пълно и главно изпълнение на поетите по договора задължения, съответно кои от работите по акт обр. 19, № 3 са извършени по предмета на договора и кои по допълнително устно възлагане, такова доказване не е проведено, поради което искът е останал недоказан.

2

След като било доказано, че предложеният от въззиваемия проект на акт обр.19 № 3 не бил приет от въззивника, а вместо това била изпратена коригирана версия на акта, която също останалата на етап „проект“ като неподписана от страните, то било доказано липсата на приемане на каквито и да било дейности, извършени или не, отразени в този протокол. Решаващите изводи на съда, че липсата на приемане бил осъществен в хипотезата на „забава на кредитора“ /т.е. доказано изпълнение на описаното в неприетия акт обр. 19, № 3, а въззивникът без основание отказвал приемане/ бил произволен и незаконосъобразен, доколкото ищецът не е релевирал обстоятелства относно действителното извършване на документираното в проекта акт обр.19, № 3, като не е искал тяхното доказване. След като ищецът не твърдял да е извършил описаното и ответникът не приел този акт, то съдът недопустимо излязъл от обхвата на поисканото от ищеца в исковата молба като вместо ищеца, без да е сезиран с такова искане, сам приел за доказано, че описаното в акта било извършено, което освен недопустимо било и необосновано, доколкото липсвали каквито и да било доказателства за същото, като съдът игнорирал събраните показания, според които част от описаното било действително извършено, но от наети от въззивника работници. Така и съдът игнорирал проведената среща между страните на 03.09.2019г., на която не се е стигнало до приемане на изпълнението, но въззивникът предложил заплащане на аванс, т.е. не можело да се говори за забава на кредитора, след като същият макар неприел изпълнението, не само дал допълнително възможност на длъжника да изпълни, но и му предложил авансово да му заплати. Отделно от това, с оглед сключеният договор в писмена форма, то бил формален и предвиждал изричен процедурен ред за реализация на съдържащите се в него права и задължения на страните и след като договорът изисквал приемане на работата с изричен двустранно подписан документ, то съображения за дължимост на възнаграждение при все че липсва изрично приемане, били незаконосъобразни, вкл. доколкото ищецът сам не е претендирал да е налице забава на кредитора, с което съдът е нарушил диспозитивното начало.

Оспорени са и изводите относно отхвърляне възражението за прихващане с оглед приетата от съда забава кредитора.

По делото има постъпила и частна жалба от „ГО ИН СТАЙЛ“ ЕООД, в която се атакува определение №20101296/24.08.2023г. в частта за разноските, по съображения, че доколкото другата страна е направила отказ за част от иска 3

/2388лв./, същото е следвало да бъде взето предвид и да бъдат намалени всички присъдени суми, така и не били възложени разноски в тежест на другата страна съответстващо на оттеглената част от иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и чл.276 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба и на частната жалба от въззиваемия ищец пред СРС – „МАКУАН“ ЕООД. В хода на въззивното производство процесуалният му представител оспорва и двете жалби, вкл. претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, при правилно разпределена тежест на доказване.

Прието е за установено, че страните са били обвързани от договор, по който ответникът е възложил, а ищецът приел да изпълни довършителни работи (ДР) по многофамилна жилищна сградата, изрично изброени в количествено-стойностна сметка (за краткост „КСС“ приложение № 1 към договора) и в съответствие с одобрена техническа документация (приложение № 2 към договора) за цена от 57847.03лв. без ДДС с уговорено авансово плащане от 12 357.11лв. без ДДС и срок за изпълнение до 45 календарни дни от издаване на фактура за авансовото плащане и ефективното му заплащане, като не се спори между страните, че на ищеца били заплатени в сроковете по договора авансът и дължимите суми за извършените дейности за СМР №1 и № 2, а спорът се концентрира по това дали ищецът е изпълнил възложеното с договора в количествено, качествено и времево отношение съобразно уговореното във вр. с Акт № 19, № 3, респ. основанието за плащане на сумата.

СРС е приел, че на 30.07.2019г. ищецът изпратил на адреса за кореспонденция по договора проект за акт обр.19, № 3 с изпълнени СМР и сума за плащане в размер на 19 175.61лв., в отговор на който получил имейл от св.Ж., в който се представя ревизирана и одобрена версия на акт обр.19, № 3 от 23.08.2019г. с корекции в количествата и стойността, като била призната сумата от 18 427.47лв. Като на 03.09.2019г. била проведена среща между представители на страните – К. за ищеца и св.Ф. за ответника, който 4 предложил извършване на авансово плащане, отказано от ищеца, като краен резултат от което не били приети извършени СМР (с подписване на приемопредавателен протокол), нито КСС, за което са кредитираните в тази част показанията на св.Ф..

Съдът е приел за установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора съгласно възложеното, основавайки извода си на практиката между страните за изпращане по ел.път на изготвените проекти за актове обр.19, респ. връщането им от възложителя след надлежно извършена проверка /с оглед предходна кореспонденция по повод Акт 19/2/, поради което и с последното електронно съобщение Акт 19/3 бил върнат на ищеца след направени корекции по количествата и стойността от страна на възложителя, с призната за плащане сума в размер на 18427.47лв. Приел е, че същото не се опровергава от показанията на св.Ж. /техник „инвеститорски контрол“ при ответника, която използвала посочения електронен адрес за кореспонденция/, в частта, в която е получила предложение за акт обр.19/3, каквато била обичайната практика и след проверка от нейна страна и установени несъответствия с приложението към договора, предала същия на управителя, след което нямала информация, доколкото от приетото по делото ел.съобщение се установявало противното /изпратено до ищеца с корекции/.

По отношение на дейностите по ВиК и ОВК е прието, че не били част от възложеното по процесния договор, а извършени от трето лице /последващ изпълнител/ с оглед заключението на вещото лице, както и от показанията на св.Костадинов.

От изцяло кредитираните показания на св. В. съвкупно с приетото заключение на вещото лице по СТЕ /в частта, в която се установява, че всички котли били събрани в едно помещение на всеки отделен етаж, което изместване спряно първоначалния проект се отразявало на хоризонталната тръбна разводка/ първата инстанция е приела, че на ищеца били възложени устно довършителни работи, изразяващи се в промяна на местоположението на газови котли спрямо първоначалния проект /в частта на показанията на св.В., в която твърди, че по поръчение на св.Ф. първоначално било предвидено във всеки апартамент да има котел, като впоследствие било взето решение всички котли да се съберат в едно общо помещение на етажа, което довело до увеличаване на тръбите, които се полагали спрямо първоначалния обект/, като от изявленията на страните в хода на делото е прието за установено, че 5 страните постигали и устни договорки помежду си.

Съдът, ценейки показанията на свидетелите на ответника по чл.172 ГПК, е приел, че ответникът неоправдано не е приел по уговорения начин между страните предложеното от изпълнителя изпълнение, съответно не е дал необходимото съдействие, без което изпълнителят не би могъл да изпълни надлежно задълженията по повод отказа да уредят отношенията с последващ анекс /с оглед приетия отговор на нот.покана/.

Първата инстанция е приела за установено, че договорът изрично урежда начина, респ. приемане на извършеното /като приетите Протокол 1/05.06.2019 и Протокол 2/03.07.2019г. за предходно извършени и подлежащи на изплащане видове СМР били удостоверение чрез подписи на представляващи двете дружества/, конкретно чл.36 предвиждал приемане на ДР да се удостоверява с подписване на приемо-предавателен протокол, в който няма отбелязани недостатъци или дефекти, който е основание за издаване на фактура от изпълнителя и настъпване на изискуемост на плащането по същата, като с оглед чл.37 от договора – при забележки по изпълнението – се отбелязват в приемо-предавателния протокол и подлежат на отстраняване в посочен в протокола срок. Но въпреки възраженията на ответника за неточно, некачествено и несрочно изпълнение, които били пречки за одобряване на акт обр.19, № 3/01.08.2019г., същите не били писмено удостоверени, от което съдът приема, че ответникът нарушил договорното си задължение като по делото нямало доказателства да е довел до знанието на ищеца за конкретните си възражения по изпълнението. Предвид липсата на конкретизация по твърдението за неправилно изпълнение съдът е приел, че приложение намира чл.264, ал.3 ЗЗД за приемане на възложената работа.