Решение № 2510 от 18.03.2024, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1444/2023
- Вид
- Решение № 2510
- Подписан
- 18.03.2024
- Състав
- АДРИАН ДИНКОВ ЯНЕВ
Други актове по делото
- Определение № 1471 от 08.06.2023 · ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 3762 от 12.06.2023 · МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА
- Определение № 1556 от 20.06.2023 · МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА
- Определение № 1661 от 04.07.2023 · МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА
- Разпореждане № 4646 от 20.07.2023 · МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА
- Определение № 2125 от 19.09.2023 · МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА
- Определение № 2138 от 21.09.2023 · ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ
- Определение № 2170 от 26.09.2023 · ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ
- Определение № 2215 от 28.09.2023 · ХРИСТИНА ПЕТКОВА ЮРУКОВА
- Определение № 2235 от 02.10.2023 · МАРИАНА ДИМИТРОВА ШОТЕВА
- Определение № 2242 от 02.10.2023 · СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
- Определение № 2268 от 04.10.2023 · ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ
- Определение № 2289 от 06.10.2023 · ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ
- Определение № 2303 от 09.10.2023 · МАРИЯ ИВАНОВА НИКОЛОВА
- Определение № 2344 от 11.10.2023 · ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА
- Определение № 2372 от 12.10.2023 · НЕДЯЛКО ГЕОРГИЕВ БЕКИРОВ
- Определение № 2378 от 13.10.2023 · ДАРИНА СТОЙКОВА МАТЕЕВА
- Определение № 2383 от 13.10.2023 · ЛЮБОМИРА КИРИЛОВА НЕСТОРОВА
- Определение № 2396 от 16.10.2023 · МАРИЯ ИЛИЕВА ЗЛАТАНОВА
- Определение № 2419 от 17.10.2023 · ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ КАСАБОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в, ал. 1, т.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 2510
Пловдив, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
АДРИАН ЯНЕВ
При секретар НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия АДРИАН ЯНЕВ административно дело № 1444 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203, ал. 3 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Образувано е по искова молба на Н.Н.А., с която се иска осъждане на Административен съд – Пазарджик да заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания (унижение, малоценност, главоболие, безсъние, нервност и чувство за отхвърляне от правосъдието) за периода от 13.08.2021 г. до 25.05.2023 г., причинени от правораздавателна дейност на съда, както и сумата от 2 500 лева – лихва за забава, считано от 13.08.2021 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че по адм. д. № 1158/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е постановен съдебен акт, с който е отказано на Н.Н.А. да се предостави правна помощ по делото и да бъде освободен от внасянето на държавна такса във връзка с подадена от него жалба. Твърди, че съдебният акт е оставен в сила с постановяване на определение по адм. д. № 826/2021 г. от Административен съд – Пазарджик - тричленен състав.
В последствие производството по адм. д. № 1158/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е прекратено поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. Счита, че правораздавателната дейност на АС – Пазарджик противоречи на чл. 52, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Ответникът
Административен съд – Пазарджик не е подал отговор на исковата молба.
Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че ищецът Н.Н.А. изтърпява наказание лишаване от свобода „доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик.
Приложено е адм. д. № 1158/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, от което се установява, че Н.Н.А. е подал жалба срещу Заповед № Л-3020/01.07.2019 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и срещу Справка изх. № 125/12.08.2020 г. на директора на средно училище „Мито Орозов“ гр.
Враца.
Установява се, че по адм. д. № 1158/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е подадена молба от Н.Н.А. за освобождаване от внасянето на държавни такси по делото и предоставяне на безплатна правна помощ. В тази връзка е приложена декларация, с която ищецът декларира за липсата на доходи и имущество, добро здравословно състояние и неосъществяване на трудова дейност.
С разпореждане № 2537/20.10.2020 г. е изискана информация от Затвора гр.
Пазарджик за имущественото състояние на ищеца и са дадени указания на Н.Н.А. за представяне на актуална декларация за семейно и материално положение.
Представена е декларация от Н.Н.А., с която се декларира за липсата на доходи и имущество, добро здравословно състояние и неосъществяване на трудова дейност.
Постъпили са 2 бр. писма (изх. № № 0211/23.10.2020 г. и № 8910/16.11.2020 г.) на началника на Затвора гр. Пазарджик, според което ищецът не работи и не получава трудови доходи, както и че през 2016 г. е получил четири парични превода от майка си в общ размер на 180 лева. През 2016 г. е сключил два договора за цесия с майка си, с които е прехвърлил две вземания в общ размер на 3 029,37 лева.
Отразено е, че от съдебни изпълнители са наложени запори върху паричните средства, постъпващи по личната партида на ищеца.
Отразено е още, че за периода от 03.01.2007 г. до 19.03.2014 г. е получил пощенски записи в общ размер на 3960,87 лева.
Постановено е определение № 1762/20.11.2020 г. по адм. д. № 1158/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на Н.Н.А. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото и предоставяне на безплатна правна помощ. В мотивите на акта е прието, че ищецът е сключил два договора за цесия, с които е прехвърлил в полза на майка си свои вземания в размер на 3300 лева, поради което е направен извод, че внасянето на такса от 10 лева за жалба срещу всеки акт (общо 20 лева) и адвокатски хонорар е във възможностите на ищеца.
Н.Н.А. се е възползвал от правото да обжалва съдебния акт за отказа да бъде освободен от внасянето на държавна такса. В тази връзка е постановено определение № 1361 от 13.08.2021 г. по ч.к.адм. д. № 826/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик – тричленен състав, с което е оставено в сила определение № 1762/20.11.2020 г. по адм. д. № 1158/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Касационният състав е приел, че размерът на таксата от 10 лева има символичен характер и същата има функция да индицира основателно намерение на страната да търси защита на своите права. Прието е, че Н.Н.А. сам се е разпоредил със своите вземания в полза на трето лице, което изключва извод за изпадане в затруднено финансово състояние по независещи от него причини и по – конкретно за заплащане на такса от 10 лева и адвокатски хонорар.
С разпореждане от 25.08.2021 г. по адм. д. № 1158/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик са дадени указания на Н.Н.А. в 7- дневен срок да внесе държавна такса от 20 лева (по 10 лева за оспорването на всеки акт), като е предупреден за неблагоприятните последствия при неизпълнението им. В указания срок Н.Н.А. не е изпълнил указанията за внасяне на държавна такса.
Последвало е постановяване на определение № 1542/16.09.2021 г., с което жалбата му е оставена без разглеждане и е прекратено производството по адм. д. № 1158/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Същото е влязло в сила, доколкото не е обжалвано в предвидения срок за това.
В настоящото производство е приложен препис на писмо рег. № 789/05.02.2024 г. на началника на Затвора гр. Пазарджик (изискано от материалите по адм. д. № 2008/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик), от което е видно, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. ищецът е получил по личната си партида парични средства в общ размер на 1280,28 лева, които са запорирани и събрани от съдебен изпълнител.
Приложен е препис от справка, изготвена от съдебния статистик към Административен съд – Пазарджик (изискано от материалите по адм. д. № 2008/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик), от която става ясно за образувани 42 бр. дела от Н.Н.А. за периода 2019 г. – 2021 г.
От ищеца са представени преписи от 5 броя съдебни актове за периода от 2019 г. – 2021 г., постановени от Административен съд – Пазарджик, с които Н.Н.А. е бил освободен от заплащането на държавна такса.
По делото са разпитани свидетелите Д.Г.и И. С., които заявяват, че ищецът се интересува от правна литература и помага на други лишени от свобода да защитават правата си пред съда. Посочват, че съдът не разглежда образуваните от ищеца съдебни производства, тъй като не заплаща дължимата държавна такса.
Твърдят, че в резултат на това ищецът се ядосва, вика по коридорите, не може да спи и приема лекарства за главоболие. Допълнително посочват, че ищецът се чувствал тъжен и потиснат, за което не излизал на разходки в карето на затвора.
Допълнително посочват, че Н.Н.А. има желание да се образова, тъй като имал завършен 8-ми клас.
Втрият свидетел допълнително уточнява, че ищецът „постоянно пише жалби“, които не му се разглеждат от съда, тъй като му се отказва освобождаване от внасяне на държавна такса.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са непротиворечиви и последователни. При преценката им се отчете субективна преценка на двамата свидетели относно интензитета на емоциите на ищеца и това, че същите са получавали от него правни съвети.
При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Разпоредба на чл. 2в
ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, по реда на АПК за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.
Фактическият състав за ангажиране на отговорност се осъществява, когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализиран. В тази връзка в тежест на ищеца е да докаже следното: 1. Осъществено нарушение (чрез постановен съдебен акт) от ответника на правна норма на ЕС, предоставяща материални права на ищеца (сочените в исковата молба нарушение норми - чл. 52, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и по
– конкретно правото на достъп до правосъдие); 2.
Нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; 3. Наличие на сочените вреди; 4. Съществуването на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от ищеца вреда.
Конкретните оплаквания на ищеца са свързани с ограничаване на правото на достъп до правосъдието, тъй като производството е прекратено поради неизпълнение на дадени указание за внасяне на държавна такса. В тази връзка оплакването е свързано с това, че съдът, нарушавайки правото на ЕС, е отказал освобождаване на ищеца от внасянето на държавна такса и разноски, въпреки че няма средства за заплащането им. Същите са и оплакванията за отказа за предоставяне на безплатна правна помощ, което също ограничавало правото на достъп до правосъдие.
В случая отговорността на съд за нарушение на правото на ЕС може да се ангажира само от съдебен акт, постановен в последна инстанция (в този смисъл решение от 30.09.2003 г., Kobler, C-224/01, EU:C:2003:513, точки 32-36 и 59; решение от 13.06.2006 г., Tragheti del Mediterraneo, C-173/03, EU:C:2006:391, точка 31; решение от 09.09.2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C-160/14, EU:C:2015:565, точки 47 и решение от
28.07.2016, Tomasova, C-168/15,EU:C:2016:602). Това е така, тъй като съдът, произнасяйки се с окончателен съдебен акт, по дефиниция е последната инстанция, пред която могат да се предявяват правата, предоставени им от съответните съюзни норми.
Следователно само решенията на последната инстанция, а не необжалваемите съдебни актове, могат да ангажират отговорност на съда. Това правило намира своето основание в идеята, че засегнатото лице трябва да положи необходимите грижи, за да предотврати вредата. Ако то не се е възползвало от средствата за защита, които са му били на разположение, следва да се счита, че не е положило дължимата грижа.
Тук е мястото да се посочи, че не е обжалвано определение № 1542/16.09.2021 г. по адм. д. № 1158/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което жалбата на Н.Н.А. оставена без разглеждане и е прекратено производството. В тази връзка от съдебния акт по прекратяването на производството не може да се ангажира отговорност, доколкото ищецът не го е обжалвал, респ. не е положил дължимата грижа.
Разпечатката съдържа 50 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5032b86-4168-4ea5-b127-43d696069acf