Решение № 6581 от 12.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6581 гр. София, 12.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ........................ при участието на секретаря ........................... като разгледа докладваното от ........................ Гражданско дело № 20211110153347 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ...................... е предявил срещу наследниците на В. И. М. – И. В.

М. и Г. В. М., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разделно заплащане при равни квоти по ....... на сумите, както следва: сумата 2223, 34 лева, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ....................., ..................., за периода от ...................... г., ведно със законната лихва от ................ до изплащане на вземането, сумата 431,25 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от .............. г., сумата 29,04 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от ................ г., ведно със законната лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 5,48 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от ............................... г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците, а след неговата смърт – ........................, с ответниците по делото, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира наследодателят на ответниците, а след неговата смърт ответниците по делото, да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството им на собственици на топлоснабдения имот, а за периода до смъртта му – в качеството на наследници на дълга на наследодателя им-собственик на 1 топлоснабдения имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от ....................... Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника – И. В. М., чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М. В., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва ответникът да е потребител на топлинна енергия през процесния период. Счита, че не е налице валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия и услуга дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва и акцесорните претенции, тъй като счита, че ответникът не е бил поставен в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника – Г. В. М., чрез адв. С. Д., преупълномощена от назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв.

Д. М., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва ответникът или неговият наследодател да е собственик на процесния имот поради отдалечеността във времето на нотариалния акт и удостоверението за въвеждане в експлоатация от процесния период, като счита че „може имотът да е разпореден“. Счита, че ответникът „може да е направил изричен отказ от наследство“. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва и акцесорните претенции, тъй като счита, че ответникът не е бил поставен в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца ................ не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с наследодателя на ответниците респ. с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, за които 2 задължения ответниците отговарят при посочените в исковата молба квоти.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От приетите по делото: Нотариален акт за покупкопродажба на право на строеж № ............... за въвеждане в експлоатация на строеж, се установява, че процесният имот – апартамент .........................., находящ се в гр. ....................., е придобит от В. И. М.. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № ........................., В. И. М. е починал на ........................ и е оставил наследници по закон ................. М.а – съпруга, И. В. М. – син и Г. В. М. – син. Доколкото по делото липсват доказателства към датата на придобиване на процесния имот В. И. М. да е бил в граждански брак, то съдът приема, че същият е бил еднолична негова собственост, която съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН след неговата смърт е преминала към наследниците му по закон ................. М.а – съпруга, И.

В. М. – син и Г. В. М. – син, като всеки от тях е придобил по ................ от него.

Видно от приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № ........................., ................. М.а – съпруга на наследодателя на ответниците, е починала на .................... (т.е. след процесния период). Доколкото по делото липсват твърдения, а и доказателства ответниците да са наследници на ................. М.а (обстоятелството, че последната е съпруга на бащата на ответниците, не е достатъчно, за да обоснове извод, че същата е тяхна майка, както и че няма други наследници по закон), както и предвид обстоятелството, че исковете срещу тях са предявени в качеството им на наследници на дълга на наследодателя им В. И. М. – собственик на топлоснабдения имот, до неговата смърт – ........................, а след тази дата – в качеството им на собственици на топлоснабдения имот, то и при липса на други данни, съдът приема, че за процесния период всеки от ответниците отговаря за 1/3 част от задълженията на наследодателя им до неговата смърт, а след тази дата за ...... част от задълженията, тъй като всеки от тях е придобил по 1/3 ид. ч. от процесния имот. Ето защо и съдът приема, че през процесния период, съгласно гореизложените мотиви, ответниците са отговаряли за по 1/3 част от начислените суми за топлинна енергия. По делото няма данни върху имота да е учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, да е отдаден под наем или да е прехвърлена собствеността преди или по време на процесния период. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между ищеца и наследодателя на ответниците, а след неговата смърт – с ответниците, са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите 3 условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба № 16ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява наследодателят на ответниците респ. ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от наследодателя на ответниците респ. ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период.

Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са заявили възражения за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба – ......................., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).