Присъда № 7 от 29.05.2023, Районен съд - Радомир

М

О

Т

И

В

И към присъда № 7/29.05.2023 г. по Н ЧХД № 290/2022 г. по описа на Радомирския районен съд, изготвени на 02.06.2023 г.

С тъжба по реда на чл. 81 и сл. от НПК тъжителят Д.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. „В.“ № ., е повдигнал обвинение против Е.Г.С., роден на . г. в гр. С., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с постоянен адрес: гр. Р., ж. к. „Г..“, бл. ., ет. ., ап. ., с ЕГН: **********, за това, че на 28.09.2022 г., около 18:00 часа, в гр. Р., в близост до жп гара Р., е причинил на частния тъжител Д.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. „В.“ № ., лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето вследствие нанесен побой, при който Д.Г.С. е получил хематом в областта на лява вежда, лява ябълчна област и по клепачите на ляво око с оток на меките тъкани в околоочната област, контузия в областта на лява тазобедрена става – палпаторна болезненост и оток на меките тъкани в лява седалищна област и в лява тазобедрена област – престъпление по чл.

130, ал. 2 НК.

Тъжителят е предявил против подсъдимия граждански иск за осъждането му да му заплати сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на престъпното деяние.

С протоколно определение от 19.12.2022 г. съдът е допуснал и приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от тъжителя граждански иск.

Частният тъжител, чрез повереника си адв. Н. Н. от АК - Кюстендил, поддържа обвинението, пледира за признаванe на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, както и за уважаване на гражданския иск в пълния му размер и присъждането на направените по делото разноски.

Адвокат-защитникът на подсъдимия - адв. И. М. от АК - Перник, пледира съда да постанови присъда, с която да оправдае изцяло подсъдимия по повдигнатото му обвинение, както и да отхвърли предявения граждански иск.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 28.09.2022 г. частният тъжител Д.С. заедно с неговата дъщеря С.С. и св. К. Н.а посетили гр. Р., за да огледат лек автомобил, към който тъжителят проявявал интерес, с оглед евентуалното му закупуване. Тъй като не познавали града, се разбрали с продавача – св. В.Ж., да ги посрещне в района на жп гарата. Срещата се състояла около 18,00 ч., като частният тъжител и двете му спътнички пристигнали с лек автомобил „Ауди“, сив на цвят, а св. В.Ж. пристигнал на уреченото място заедно със свой приятел – св. П.П., с лек автомобил „Опел Корса“, черен на цвят. След като се срещнали, св. Ж. и св. П. придружили тъжителя, неговата дъщеря и св. Н.а до паркинга на бившето „Топливо“ в гр. Р., където се намирал процесният автомобил. След като пристигнали частният тъжител се качил в лекия автомобил, марка „Форд“, бял на цвят, за да го тества. Частният тъжител шофирал автомобила първоначално на паркинга на бившето „Топливо“, а след това и извън неговите предели. В момента, в който тъжителят се върнал на паркинга, на място пристигнал подсъдимият С. с личния си автомобил – черно на цвят „БМВ“. Същият бил видимо ядосан, като обиждал и заплашвал присъстващите на място. Подсъдимият препречил пътя на частния тъжител, крещейки „Сега тоя ще го преядем. Ще ви сгазим. Махайте се оттук“.

Частният тъжител опитал да слезе от автомобила, който управлявал, но подсъдимият блъснал вратата и по този начин му попречил за излезе навън. След това хванал тъжителя за яката и му нанесъл удар с ръка в областта на окото. Виждайки случващото се, св. С. се обадила на тел. 112 и след около 10 – 15 минути на място пристигнали двама полицейски служители от РУ – Р. – св. С. С. и А. А., които придружили тъжителя до РУ – Р.. След това последният посетил последователно ФСМП – Р. и ЦСМП – Перник, където бил прегледан.

В резултат от нанесените му удари от страна на подсъдимия тъжителят получил хематом в областта на лява вежда, лява ябълчна област и по клепачите на ляво око с оток на 1 меките тъкани в околоочната област, контузия в областта на лява тазобедрена става – палпаторна болезненост и оток на меките тъкани в лява седалищна област и в лява тазобедрена област.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото и преценени по реда на чл. 14 от НПК доказателства: свидетелските показания, заключението на вещото лице д-р Ч. и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

След извършения обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намери подсъдимия С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, поради следното:

На първо място следва да се посочи, че досежно развилите се събития по възникналия конфликт и по нанасянето на телесното увреждане се очертават две групи свидетели. В първата група са свидетелите С.С. и К. Н.а, които твърдят, че на процесната дата са видели как подсъдимият е нападнал частния тъжител, удряйки го първо с вратата на управлявания от последния лек автомобил, а след това и нанансяйки му удар с ръка в областта на лицето. На казаното от тях се противопоставят показанията на другата група свидетели – С. С., В.Ж. и П.П.. Така посочените свидетели твърдят, че в действителност на процесната дата тъжителят и неговата дъщеря са пристигнали в гр. Р. за оглед на лек автомобил, който се продавал от св. Ж.. Според тези свидетели, след като тъжителят направил тест на автомобила на паркинга на бившето „Топливо“ в града, а след това и извън него, същият върнал ключовете на продавача, с когото се разбрали да се чуят по телефона в случай, че тъжителят реши да закупи автомобила. И тримата свидетели твърдят, че не са присъствали на инцидент на 28.09.2022 г., при който подсъдимият да е нанесъл удари на частния тъжител.

Именно показанията на първата група свидетели се кредитират от съда при изграждане изводите от фактическа страна. Заявеното от свидетелите С. С., В.Ж. и П.П. за посочените по-горе факти не се възприема с доверие, тъй като е изолирано от останалата събрана по делото доказателствена съвкупност, кредитирана от съда. На първо място съдът не възприема с доверие показазанията на така посочената група свидетели, тъй като св. С. С. е служител на подсъдимия Е. С. и работи за него. Наред с това, в показанията на тази група свидетели съдът констатира значителни противоречия, касаещи начина, по който се е развил инцидентът. Това е така, тъй като на първо място съществени разминавания съдът констатира в показанията на св. Ж. и св. П.. Така, според свидетеля Ж. двамата със св. П., около 18,00 ч. на 28.09.2022 г. посрещнали частния тъжител и неговата дъщеря в района на жп гарата в гр. Р., след което ги съпроводили до паркинга на бившето „Топливо“, където се намирал обявеният за продажба от св. Ж. лек автомобил. От своя страна св. П. сочи, че частниият тъжител и неговата дъщеря дошли на паркинга на бившето „Топливо“ сами и не били придружавани от никого. Нещо повече, макар да твърди, че е присъствал на място, същият заявява, че това се е случило на 28.09.2022 г., но преди обяд. Съществени противоречия съдът констатира и между показанията на св. Ж. и св. П., от една страна и св.

С., от друга страна. Това е така, тъй като на първо място, според св. С. частният тъжител е пристигнал на паркинга на бившето „Топливо“ около 18,00 ч. и е бил придружаван от л. а.

„Опел Корса“, управляван от св. Ж. и на второ място св. С. твърди, че подсъдимият Е. С. е пристигнал на място, докато частният тъжител е тествал лекия автомобил на паркинга, а според останалите двама свидетели, когато подсъдимият е влязъл на паркинга, тъжителят е бил извън него, за да тества лекия автомобил.

По отношение на показанията на св. П.Л. следва да се посочи, че същите по никакъв начин не допринасят за разкриване на обективната истина по делото, тъй като св. Л. не е присъствала, в момента, в който тъжителят е пристигнал на паркинга на бившето „Топливо“ и е изпробвал лекия автомобил, а и от заявеното от нея става ясно, че от работното ú място в офиса няма пряка видимост към паркираните леки автомобили, които се продават.

В аспекта на изложеното дотук, следва да се посочи, че на показанията на свидетелите С. и Н.а се дава вяра изцяло, не само заради липсата на вътрешни противоречия помежду им, но и заради съответствието им с останалите писмени доказателства по делото, 2 както и със заключението на вещото лице д-р Ч.. Изложеното от защитата в хода по същество относно наличието на противоречие между обективно установеното състояние на тъжителя, вкл. и от заключението на вещото лице, а именно наличието на хематом в областта на лява вежда, лява ябълчна област и по клепачите на ляво око и заявеното от св.

С., от друга страна, че тъжителят е бил ударен от подсъдимия с ръка в областта на дясното око, съдът приема за несъществено, тъй като при толкова бързо разигралите се събития и развитието на инцидента, както и предвид стреса, който е изживяла свидетелката, е нормално същата да не е запомнила с точност къде в областта на главата е бил нанесен ударът. Липсва противоречие и в показанията на така посочените свидетелки и тези на полицейските служители С. и А., които са пристигнали на място след инцидента, като са снели сведения от частния тъжител и от чиито показания се установява, че същите не са присъствали на инцидента, а единствено са съпроводили частния тъжител до РУ - Р..

При кредитирането на показанията на втората група свидетели съдът отчете обстоятелството, че св. С. е дъщеря на частния тъжител С., но прие, че показанията ù са достоверни, последователни и логични, като кореспондират и със събраните по делото писмени доказателства, както и със заключението на вещото лице.

От другата страна, както се посочи, са показанията на св. С., Ж. и П., на които съдът не дава вяра, тъй като намира, че същите са напълно изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал и наред с това са вътрешно противоречиви и съдържат взаимноизключващи се твърдения.

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствения възможен извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда, затова, че на 28.09.2022 г. подсъдимият е извършил престъплендие по чл. 130, ал. 2 НК.

От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият чрез своите действия е въздействал физически на частния тъжител, като му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, обусловена от нанесените му удари, като причинените болка и страдание на тъжителя са в причинна връзка с поведението на подсъдимия.

Деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вина, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Като причина за извършване на престъплението от подсъдимия следва да се отбележи ниското правно съзнание и несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Гореизложените обстоятелства по отношение на извършеното престъпление мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК, могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин:

За престъплението по чл. 130, ал. 2 НК законодателят e предвидил наказание „лишаване от свобода“ до шест месеца или „пробация”, или глоба от сто до триста лева.

Видно от справката за съдимост, подсъдимият С. не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и от престъплението няма причинени имуществени вреди, от което следва, че са налице предпоставките на закона да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл. 78а НК.

При определяне размера на предвиденото наказание, съдът отчете, че подсъдимият не представлява голяма обществена опасност и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати, като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 НК – „глоба“ в размер на минималния, предвиден от закона, действащ по време на извършване на деянието, а именно 1000,00 лева.