Решение № 7286 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7286 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110141871 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Ф. Ш., чрез адв.

Й., срещу **************, с която е предявен иск с правно основание чл. 124. ал. 4, изр. 2 ГПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закон за българите, живеещи извън Република ******, за признаване за установено спрямо ответника, че В. Ф. Ш. има български произход.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е българин по произход. Излага доводи, че принадлежи към българската общност, съставена от българи, живеещи в Република ********, както и че владее български език. Сочи, че подал молба за придобИ.не на ******** ****** по произход в *********, във връзка с която било проведено интервю на 14.09.2022 г. На 29.11.2023 г. установил, че Съветът по ******то не е уважил искането му поради противоречиви данни относно произхода му, което обуславяло правния му интерес от търсената защита. Твърди, че баща му *********** Ш. бил българин, роден в ******** семейство, с родители – ****** Ф. Ш. и ***********. Сочи, че дядо му ****** Ф. Ш. бил депортиран в ********, ****** област, настояща ***** област, а семейството на баба му - *********** било депортирано в *****. Излага доводи, че баба му и дядо му разговаряли помежду си на български език до последните си дни. Сочи, че в гр. ***** имало българска общност, като от документите, издадени от сдружение ********** „Възраждане“ се установявало, че ищецът и баща му са част от българската общност.

Поддържа, че е израснал в семейство с ******** самосъзнание. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че В.

Ф. Ш. има български произход. Претендира разноски.

Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Потвърждава, че по 1 подадена от ищеца молба за придобИ.не на ******** ****** по натурализация, на основание български произход, в дирекция „******** ******“ към ********* била образувана преписка № *******/2022 г. Счита за недоказани твърденията на ищеца, че възходящите му родственици са имали изградена връзка с българската държава, респективно, че са владеели български език и са имали ******** самосъзнание. Сочи, че отбелязването на националност „българин“ в удостоверенията им за раждане не установявало по безспорен начин наличието на български произход, като намира за недоказана родствената връзка между ищеца и *********** Ш.. Твърди, че проведеното с ищеца интервю било с помощта на преводач, т.е. че същият не владеел български език. Поддържа, че понятието „българин“ следва да бъде разглеждано с оглед етническата принадлежност на лицето, а не съобразно юридическата му връзка с държавата. Отбелязва, че личните и фамилните имена на ищеца, както и на неговите възходящи не кореспондират с българската традиционна именна система. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 124. ал. 4, изр. 2 ГПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закон за българите, живеещи извън Република ******.

Основателността на иска е обусловена от доказването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че има поне един роднина, възходящ до трета степен, включително, който е лице с български произход, съответно, че баща му, баба му и дядо му са българи т.е., че извършеното в актовете им за раждане отбелязване, че са българи, е вярно с оглед възраженията, които са релевирани от ответника, както и че има ******** самосъзнание.

С доклада по делото съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че на 14.09.2022 г. в дирекция „******** ******“ е постъпила молба от ищеца за придобИ.не на ******** ****** на основание чл. 15, ал. 1, т.1 ЗБГ, по която е образувана преписка с рег. № *******/2022 г., както и че Съвета по ****** към ******** е предложил отказ от издаване на указ за придобИ.не на ********то ****** по молбата на ищеца.

Като писмено доказателство по делото е представен дубликат от удостоверение за раждане с рег. № *******, издаден на ****** г. от Отдел за регистрация на актовете за гражданско състояние на гр. ******, видно от който В. Ф. Ш. е роден на ******** г. в Република ********, ****** област, гр. ********, с родители – ************ Ш.

(баща), с националност „българин“, и ******** Ш.а (майка), с националност „украинка“.

Представен е и дубликат от удостоверение за раждане № *******, издаден на *****г. от Главно управление „*********, социални програми и регистрация на актовете за гражданското състояние на ******** район“, видно от който ************ Ш., роден на ****** г, е с родители: ****** ******* Ш. (баща), с националност „българин“ и *********** (майка), с националност „българка“.

Като писмено доказателство е приложен и дубликат от удостоверение за раждане на ****** ******* Ш., видно от което същият е роден на 02.11.1934 г. в село *****, район: ******, област: ****** република ******, ******. Приложена е и военна книжка № ******, издадена на ****** ******* Ш. от В*******, ****** област, 2

*****, видно от която същият е вписан с националност „българин“.

По делото е приложено удостоверение за произход, издадено от ********** „Възраждане“, съгласно което е възможно да се твърди със сигурност, че В. ******* Ш., роден на ******** г. е българин по произход.

Като писмено доказателство е представена и архивна справка, издадена от МВР на ******, отдел „Вътрешни работи“ към Министерски съвет на Република ******, съгласно която ****** ******* Ш. бил принудително преселен от ****** през 1944 г. сред лица от различни националности (******ски татари, българи, гърци и др.), въз основа на решения на държавни органи, като в периода от 1944 г. до 1956 г. бил вписан в регистъра на „спецпоселение“ с ежемесечно отбелязване, като през 1956 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на ***** от ****** г., ограниченията върху спецпоследнието били премахнати и вписването било отменено.

Приложено е удостоверение № ****** за реабилитация от 17.01.2006 г., видно от което ****** ******* Ш. е бил репресиран през 1944 г. по политически причини и административен ред, като с решение на Верхнемамамонския районен съд на Воронежка област от ******г. му било издадено удостоверение за реабилитация във връзка с прилагането на политическа репресия под формата на изселване на етническа основа (българин).

Представено е удостоверение, издадено от Център „*****“, съгласно което ищецът е преминал обучение по български език и е завършил успешно ниво „*****“.

От представения по делото въпросник за провеждане на интервю при подаване на молба за придобИ.не на ******** ****** от 14.09.2022 г. се установява, че интервюто с ищеца е проведено посредством преводач.

Съгласно § 2, т. 1 ЗБГ, лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин. Според чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ, лице, което не е български гражданин може да придобие ******** ****** по натурализация без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, ако е от български произход.

Видно от разпоредбата на чл. 2 ЗБЖИРБ, българин, живеещ извън Република ******, съгласно този закон е лице, което: 1. има поне един възходящ от български произход; 2. притежава ******** национално съзнание; 3. пребИ.ва трайно или постоянно на територията на друга държава.

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ, български произход може да се доказва по общия исков ред. Според формираната безпротиворечИ. практика на ВКС след изменението на ЗБГ, обн. в ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г., и отпадането на действащата до този момент административна процедура за издаване на удостоверение за български произход от ДАБЧ ( така определение № 68 от 22.02.2022г. по ч. гр. д. № 328/2022 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 2771 от 06.06.2024 г. по к.гр. д. № 4480/2023г. на ВКС, III г. о. и определение № 2061 от 10.07.2023 г. по к. гр. д.

№ 634/2023 г. на ВКС, III г.о.), допустимостта на иска по чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ вр. с чл.124, ал. 4, изр. 2 ГПК не е в зависимост от това дали молителят е представил документи от категорията на посочените в чл. 3 ЗБЖИРБ или не е, както и не е обусловена от провеждане на административно производство по чл. 29, ал. 4 ЗБГ. Този извод се налага от категоричността на разпоредбата на чл.3 ЗБЖИРБ, предвиждаща алтернативна възможност - българският произход да се доказва или с документи, издадени от български или чужд държавен орган, или от Българската православна църква /ал. 1/, или по исков ред /ал. 2/. В чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ е налице изричното препращане от законодателя към общия исков ред за установяване на съществуване 3 или несъществуване на факт с правно значение, а именно българския произход, в хипотеза на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, поради което такъв установителен иск е допустим след изменението на ЗБГ, обн. в ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г., при наличието на общите предпоставки за допустимост на установителните искове. Ето защо предявеният иск е допустим.

В Решение № 269 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 126/2024 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ******** е посочено, че съдържанието на понятието "лице от български произход" в § 2, т. 1 ДР ЗБГ вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ вр. с чл. 25, ал. 2 КРБ е различно от съдържанието на понятието "български гражданин" по смисъла на ЗБГ, като първото не притежава юридическото значение на особената и трайна връзка на едно физическо лице с определена държава, присъщо на "******то". Легалният термин "лице от български произход" означава лице с ******** самосъзнание, принадлежащо към българската народност като културно – историческа етнографска общност от хора, живеещи на определена територия и отличаващи се с общите си език, бит, самосъзнание, религия, историческо минало, култура, традиции, обичаи и фолклор.

Такова лице може да притежава, но може и да не притежава ******** ******. Поради това за придобИ.не на ******** ****** по натурализация по облекчения ред на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ е ирелевантно установяването на ******** ****** на възходящия сродник. Необходимо е установяване на българския му произход в гореизложения смисъл.

Понятията „лице от български произход“ и „български гражданин“ не са с идентично съдържание и от значение за предявения установителен иск е установяване на принадлежността на възходящите на ищеца към българската народност като обособена културно – историческа етнографска общност. Както е разяснено в Решение № 495/12.08.2025г. по гр. д. № 3192/2024г. по описа на ВКС, за изхода по този иск е ирелевантно дали самият ищец притежава ******** самосъзнание.

Съдът намира, че вписването в удостоверенията за раждане, че възходящите на ищеца – баща му ************ Ш., дядо му ****** ******* Ш. и баба му *********** с националност „българи“ не е достатъчно, за да бъде направен категоричен и несъмнен извод за наличието на български произход у посочените лица, който да обуславя придобИ.нето на ******** ****** от ищеца на основание чл. 15, ал.

1, т. 1 ЗБГ. Няма и данни същите да са пътували до Република ******, нито да са били част от българската общност в нея. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод, че възходящите на ищеца са имали ******** самосъзнание, владеели са езика и са били свързани с българската култура и бит. По делото не е налице каквато и да е друга индиция за съзнание на бащата на ищеца ************ Ш. за принадлежност към българската общност, към българския език, българските обичаи и традиции, като фактът, че същият е бил български гражданин, не може сам по себе си да обоснове извод за българска народност.