Решение № 163 от 23.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20233100900128 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от А. Р. И. и С. Н. Х., и двамата от гр.Девня, против ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София, с която са предявени субективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ЗД БУЛ ИНС АД да заплати на А. Р. И. сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 11.10.21г. в Румъния, причинено от Я. Я., при управление на МПС – л.а.Форд, рег.

№*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02 .03.22г. до окончателното изплащане на сумата.

- иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ЗД БУЛ ИНС АД да заплати на С. Н. Х. сумата от 80000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 11.10.21г. в Румъния, причинено от Я. Я., при управление на МПС – л.а.Форд, рег.

№*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02 .03.22г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба твърди, че на 11.10.21г. в окръга на Букшан, окр.Гюргево, Румъния, водачът Я. Я., при управление на л.а.Форд с рег.

№*******, без да притежава СУМПС и движейки се с несъобразена скорост, загубил контрол и навлязъл в лентата за насрещно движение, причинявайки ПТП с товарен автомобил Скания с полуремарке, управляван от М.С.. Излага, че за настъпилото събитие било образувано наказ.производство в съда в Болинтин Вале. В резултат на ПТП пострадали ищците, като ищ.А. И. получил навяхване на шията, контузия на лява раменна става, навяхване на пети пръст на лява ръка, счупване на носни кости и ожулване по дясна подбедрица, а ищ.С. Х. получила счупване на 12-ти гръден прешлен, 1 вертебрален синдром в торако-лумбалния отдел и мозъчно сътресение.

Твърди, че ищ.И. на 20.10.21г. постъпил за преглед в спешно отделение на МБАЛ Св.Анна-Варна АД, като му била препоръчана имобилизация за 7 до 14 дни на рамото, извършване на репозиция на носни кости и са предписани лекарства за домашно лечение. Излага, че ищ.Х. на 12.10.21г. била приета в спешно отделение на МБАЛ Св.Анна-Варна АД, като след проведени изследвания е изписана за домашно лечение с аналгетици. Твърди, че поради продължаващи болки на 16.11.21г. Х. била хоспитализирана и на 17.11.21г. й е направена оперативна интервенция на прешлен ТН12, за който било установено, че е снишен. Твърди, че въпреки операцията болките в гърба не преставали, което наложило медикаментозна терапия. Твърди, че към датата на настъпилото ПТП, л.а.Форд с рег.№*******, е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Сочи, че възстановяването на ищците продължавало и към момента, като ищ.Х. изживяла сериозен стрес и емоционално страдание, сънувала кошмари, чувствала се в тежест на близките си, под чиито грижи се намирала в продължение на месеци. Сочи, че при ищ.И. било налице посттравматичен стрес, нервност, тревожност, безсъние, депресивни епизоди. Излага, че са предявили застрахователна претенция пред ответника за заплащане на причинените вреди, като полученият отговор от застрахователят приравнявали на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

В срока за отговор ответникът ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита за недопустими исковите претенции за разликата над 10000лв за ищ.И. и над 40000лв за ищ.Х. поради липсата на предявени претенции по чл.380 КЗ. Прави искане за спиране на производството до приключване на наказ.производство. Не оспорва факта на валидно застр.правоотношение.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, които били пътували при неправоспособен водач, който не притежава СУМПС, и без поставен обезопасителен колан. Счита претендирания размер на обезщетенията за прекомерно завишен. Оспорва и претенцията за лихва за забава, като излага, че липсват посочени банкови сметки на ищците, което водело до отпадане отговорността за забава на застрахователя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената по делото наказ.присъда №9/24 по дело № 5355/192/2021 на Съда в Болинтин Вале, Румъния, потвърдена с Наказателно решение №1181/А/07.10.24г. на Апелативен съд Букурещ, обв.Я. Я. е признат за виновен в това, че на 11.10.21г., при управление на л.а. Форд с рег.№СС7212 АН, в обсега на населено място Букшан, окр.Гюргево, нарушил правилата за движение и причинил непредумишлено нараняване на А. И. и смъртта на две лица.

По делото няма спор, че към датата на ПТП л.а. Форд с рег.

№СС7212 АН, управляван от Я. Я., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗД БУЛ ИНС АД, със застр.полица, валидна до 15.05.22г.

Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се установява, че в резултат на ПТП ищецът И. е получил навяхване на шията, счупване на носни кости, контузия на лява раменна става, навяхване на пети пръст на лява длан, ожулване на дясна подбедрица, обусловили временно 2 разстройство на здравето, неопасно за живота, като тези увреждания били лекувани консервативно за 15-20 дни. Вещото лице сочи, че в резултат на ПТП ищцата Х. е получила компресивно счупване на 12-ти гръден прешлен, определило трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни.

Посочва, че това увреждане на Х. е лекувано оперативно с поставяне в тялото на прешлена на костен цимент, като обичайният срок на лечение е около 6 месеца. Вещото лице сочи, че получените увреждания са причинили на ищците средни по сила болки и страдания, по –силно изявени при Х., като в резултат на травмата при нея са се обострили съществуващи преди травмата остеохондрозни промени по гръбн.стълб, довели до увреждане на нервни коренчета в шийния и гръден отдел, предизвикали вертебрален синдром в тези отдели. Вещото лице сочи, че травмите на гръбн.стълб причиняват усилване на артрозните промени по ставите и междупрешлените дискове, което води до периодични болки, скованост и изтръпване на отделни части на крайниците, а промените в шийния отдел могат да доведат до вертебро-базиларна недостатъчност. Сочи, че ищ.И. е трябвало да спазва режим на ограничена физич.активност около 15-20 дни, като лечението е завършило с оздравяване, а ищ.Х. е с ограничена физическа възможност, като при нея пълно възстановяване е невъзможно като прешленът е с намалена височина в предния край.

От заключението по изслушаната комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че ищците страдат от посттравматично стресово разстройство, непосредствено причинено от преживяното ПТП и същото е по-тежко и с по-голяма продължителност от острата стресова реакция, като често симптомите персистират през целия живот на страдащия и нарушават цялостното му функциониране. Сочат, че при ищците и необходимо да бъде проведено медикаментозно лечение под контрол на психиатър, както и психотерапия.

От заключението на допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехн.експертиза се установява, че при ищците не са наблюдават травматични увреждания, характерни за действието на обезопасителен колан.

Сочат, че в случая обезопасителният колан, ако е бил поставен, то би ограничил движението на тялото в посока напред, като при ищ.И. би предотвратил контузия на главата, счупване на носните кости, контузия на ляво рамо, но не би могъл да ограничи получаване на навяхване в областта на шията и контузия на пети пръст на лява ръка. Сочат, че при ищ.Х. правилно поставеният колан би създал невъзможност за получаване на сгъвно счупване на 12-ти гръден прешлен. Дават заключение, че травм.увреждания при ищ.И. са резултат на удари в детайли на МПС, най-вероятно предна лява седалка, при движението на тялото напред и наляво, а при ищ.Х. са резултат на силно, внезапно сгъване на тялото, гръбн.стълб в гръднопоясния отдел в посока напред.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на 3 застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за л.а.Форд с рег.

№*******, сключена между ЗД БУЛ ИНС АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.

Безспорно по делото се установи, че е постановена влязла в сила наказ.присъда №9/24 по дело № 5355/192/2021 на Съда в Болинтин Вале, Румъния, потвърдена с Наказателно решение №1181/А/07.10.24г. на Апелативен съд Букурещ, за деяние, съставляващо престъпление, и доколкото тя е акт на съдебна юрисдикция от държава – членка на ЕС, то следва да бъде зачетена при разглеждане на гражданско-правните последици от деянието на осн. чл.300 от ГПК относно факта на извършването му, противоправността и вината на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от делинквента престъпление на 11.10.21г., при което са причинени посочените в последната увреждания, са безспорно установени.

С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищците вреди от деликта.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на постраД.; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.