Решение № 4649 от 06.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4649 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100510506 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №10478/19.06.2023 г., постановено по гр.д. № 41700/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 70 състав по предявения от В. Г. П., ЕГН: ********** срещу ЗК „Л..И.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, представляващи вреди от ПТП, настъпило на 24.12.2021 г. Съдът е отхвърлил иска за горницата над 1500 лева до признатия за основателен размер от 3000 лева поради извършено плащане в хода на процеса, както и за разликата до предявения размер на иска от 6000 лева, представляващи частичен иск от иск в общ размер от 11000 лева.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника ЗК „Л..И.“ АД, в която се твърди неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно бил приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа, че по делото не били събрани доказателства, които да обосноват присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен размер. Не било взето предвид от районния съд доколко е установено заявените като неблагоприятни последици за ищеца от процесното ПТП да са настъпили в причинна връзка с произшествието. От заключението на вещото лице 1 по изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установявало, че възстановяването от получените травми е продължило около 2 месеца.

Възстановителният процес обаче протекъл по-бавно поради придружаващите заболявания на ищеца. Съдът не бил формирал правни изводи относно обема, в който е прието да е възникнало неблагоприятното засягане на правата на ищеца, не бил посочил въз основа на какви обективно установени обстоятелства е приел за налични нематериални вреди, които да обосноват присъждане на обезщетение в размер на 3000 лева. По делото било установено, че ищецът е пътувал в лекия автомобил в нарушение на правилата на ЗДвП, без поставен обезопасителен колан, което представлявало съпричиняване на вредоносния резултат. Предвид изложеното моли съда да отмени решението в атакуваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск за разликата над заплатената сума в размер на 1500 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, в който се излагат аргументи за неоснователност на жалбата. Сочи, че установените по делото телесни увреждания, получени вследствие на процесното ПТП, са причинили на ищеца болки и ограничени движения на шията, болки в тилната област на главата, както и болка в областта на гърдите и в дясната ръка. Проявилият се болков синдром бил интензивен за период от около един месец с необходимост от прием на обезболяващи медикаменти и гелове, както и използване на помощни ортези на шията и поясния отдел на гръбначния стълб. Т.нар.камшична травма била обострила предходни дегенеративни изменения на шийния отдел. Поради продължаващите повече от месец болки се наложило ищецът да бъде хоспитализиран с назначени изследвания и терапия. Посочените травми били затруднили и самообслужването на ищеца в бита, първоначално му била необходима помощ при обслужване в бита.

Ищецът спазвал двигателен режим в продължение на 2-2,5 месеца. Твърди, че не е могъл да ползва пълноценно дясната си ръка поради оток и ограничена подвижност в областта на дясното рамо. От разпита на свидетеля се установило наличието на посттравматично състояние у ищеца, същият бил стресиран и уплашен. Първоначално ищецът дори не смеел да излиза навън, имал нарушения в съня. Ищецът намира, че при определяне на справедливото обезщетение следва да се вземат предвид редица обстоятелства, между които датата на събитието (24.12.2021 г.), икономическата конюнктура, възрастта на пострадалия, характера и степента на травматичните увреждания, наложилата се хоспитализация, предшестващото хронично заболяване, продължителността на възстановителния период, вероятността от провокиране и ускоряване на дегенеративни заболявания в шийния сегмент на гръбначния стълб.

Намира, че при определяне размера на справедливото обезщетение следва да бъде взет предвид високия лимит на отговорност по КЗ, както и високите нива на инфлация в страната. Твърди, че релевираното във въззивната жалба възражение за съпричиняване не следва да бъде разгледано, доколкото същото е заявено твърде общо в отговора на 2 исковата молба, без позоваване на конкретни факти. Предвид изложеното ищецът моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира следното:

В първоинстанционното производство е приет за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенции за обезщетяване на вредите направо срещу застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента – т. нар. пряк иск. Материалноправните предпоставки на претенцията са: валиден към момента на деликта договор за застраховка „гражданската отговорност“ на делинквента с ответника, настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, настъпването на вреди за ищеца, както и причинно-следствена връзка между претърпените вреди и процесното ПТП.

По делото е безспорно, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 24.12.2021 г., гражданската отговорност на водача на л.а. „Фиат Добло“, рег. №******* е била застрахована при ответника – ЗК „Л..И.“ АД.

От представената по делото административно-наказателна преписка, вкл. АУАН №27008/24.12.2021 г. и Наказателно постановление №21-4332-027748/20.01.2022 г., както и изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 24.12.2021 г. лицето З.С.М., в гр. София, по бул. „Г.М.Димитров“ с посока от бул.

„Драган Цанков“ към бул. „Цариградско шосе“ управлява личният си автомобил „Фиат Добло“, рег. № ******* и в кръговото кръстовище на Площада на авиацията, поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението реализира ПТП с движещия се пред него в колона товарен автомобил „Шкода Фабия“, рег. № *******, в който автомобил като пасажер се возел ищеца в настоящото производство.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза 3 в резултат на така описаното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на шията от типа на „камшичен удар“, контузия на дясното рамо, контузия на гръдния кош. Вследствие на тези увреждания ищецът е имал ограничения в движенията на шията, болки в тилната област на главата и болки в гърдите и дясната ръка. Изпитвал е най-интензивни болки в травмираните области около месец, като е било необходимо да приема обезболяващи лекарства, гелове, помощни ортези за шията и поясния отдел на гръбначния стълб. Според заключението на вещото лице, камшичната травма е предизвикала разтягане на връзковия апарат между отделните прешлени, което е довело до болка, ограничение на движенията, особено въртеливите. Травмите са предизвикали ограничения в движенията на дясното рамо, невъзможност за пълноценно използване на дясната ръка поради оток. Сочи, че е възможно травмата да предизвика главоболие с оглед разположението на хранещи съдове към мозъка, както и да провокира обострянето на предходни дегенеративни изменения на шийния отдел. Вещото лице сочи, че обичайният възстановителен период от получените увреждания е около месец, но в случая е бил удължен поради предшестващите инцидента заболявания, като е протекъл в период от около 2 месеца.

Спорен във въззивната инстанция остава въпросът за справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, настъпило на 24.12.2021 г.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, търпените битови неудобства, степента на възстановяване и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите /Решение № 39 от 07.05.2020 г. по т. д. № 1184 от 2019 г.; Решение № 128/01.08.2017 г. по т.д. № 231/2016. на ВКС, ІІ т. о.;

Решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО; Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г., ІІ т. о.; Решение № 158/28.12.2011 г. по т. д.№ 157/2011 г. І т. о. и мн. др/.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобразят установените от СМЕ и от свидетелските показания претърпени от ищеца 4 физически и психически болки и страдания, техния интензитет и продължителност, възстановителният период, възможността за пълно оздравяване, възрастта и общото здравословно състояние на пострадалия.

В случая в резултат на процесното ПТП ищецът е получил контузия на шията от типа на „камшичен удар“, контузия на дясното рамо, контузия на гръдния кош.

Вследствие на тези увреждания ищецът е търпял болки, имал ограничения в движенията на шията, болки в тилната област на главата и болки в гърдите и дясната ръка, ограничения в движението на дясната ръка. В съвкупност посочените увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Обичайният възстановителен период за посочените увреждания е в рамките на 1 месец, но при ищеца възстановяването е удължено поради предшестващи заболявания.

Било е необходимо спазването на двигателен режим в рамките на около 2-2,5 месеца с оглед провокираните от травмата болки в шийния и лумбалния отдел на гръбначни стълб.

При разпита си в съдебно заседание св. П. – брат на пострадалия, чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора, споделя, че след инцидента ищецът бил доста уплашен, не смеел да излиза. Бил се стресирал и повтарял, че някой може да го удари нарочно, имал нарушения на съня. След инцидента ищецът пиел обезболяващи, купили му яка, която носил повече от месец. След инцидента ищецът отишъл да живее при свидетеля, за да го наблюдават и да му помагат.

За да постанови атакуваното решение, съдът, макар и лаконично, е обсъдил установените по делото обективни обстоятелства относно характера и тежестта на получените от ищеца телесни увреждания. Отчел е, че при ищеца възстановителния период е протекъл по-дълго поради наличието на предшестващи дегенеративни изменения на гръбначния стълб. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид и неудобствата от битов характер, които процесният инцидент е предизвикал, а именно- невъзможността ищецът да се самообслужва през възстановителния период.