Акт № 295 от 25.07.2022, съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Велико Търново, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Станислав Стефански

Членове:Ирена Колева

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500432 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение от 08.03.2021г., постановено по гр.д.№193/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица, ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на В. П. КЬ., с ЕГН ********** и Т. СТ.

Т., с ЕГН **********, против Т. К. Хр., с ЕГН ********** и ХР. Т. ХР., с ЕГН **********, за приемане за установено, че В. П. КЬ. и Т. СТ. Т. са собственици върху спорните 1/8 ид. части от имотите, находящи се в землището на с.П., общ.Г.Оряховица, както следва: 1/Нива в местността „КАПАКЛИИ“ с площ от 3,022 дка, III категория, с идентификатор *** по КККР на с.Поликрайще, имот №013012 по плана за земеразделяне, 2/нива в местността „КЪДЪ КОРСУ“ с площ от 5, 654 дка, V категория, с идентификатор *** по КККР на с.П., имот №090005 по плана за земеразделяне, 3.Нива в местността „ГРОБА“ с площ от 3,025 дка, IV категория, с идентификатор *** по КККР на с.П., имот №149013 по плана за земеразделяне, и ОСЪЖДА В. П. КЬ. и Т. СТ. Т. да заплатят на ХР. Т. ХР. сумата 310лв., представляваща направените по делото разноски.

Против първоинстанционното решение в срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищците по делото Т. СТ. Т. и В. П. КЬ., чрез пълномощника си адв.К. С. от ВТАК, с която релевират оплаквания за неговата неправилност. Твърдят, че с обжалваното решение неправилно е квалифициран предявеният иск – съдът е изменил /обърнал/ петитума на ИМ и е обсъдена фактическата обстановка с много условности и явни 1 фактически несъответствия спрямо изложеното в ИМ, по съображения, подробно развити във въззивната жалба. Излагат, че предмет на разглеждане по делото е отрицателен установителен иск, чрез който ищците целят да установят, че ответниците не са собственици на процесния имот. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи предявеният иск, като признае собствеността им върху спорните 1/8 ид.части от процесните недвижими имоти. Претендират всички направени разноски по делото.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от втората ответница ХР. Т. ХР., чрез пълномощника й адв.Н. Б. от ВТАК, с който моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като обосновано, изводите на съда кореспондират на събраните по делото доказателства, а мотивите са логични, по съображения, развити в отговора на жалбата. Претендира направените съдебни разноски за въззивна инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от първия ответник Т. К. Хр.. Такъв е постъпил с вх.№7547/25.11.2021г. от Т. К. Хр., чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Р. Д. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена по развити съображения по съществото на спора.

В СЗ въззивниците Т. СТ. Т. лично и чрез пълномощника си адв.К. С. – ВТАК, и В.

П. КЬ., чрез пълномощника си адв.К. С. – ВТАК, поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена по съображения, изложени в представена писмена защита.

В СЗ въззиваемата страна Т. К. Хр., чрез назначения му особен представител адв.Р.Д.

– ВТАК, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

В СЗ въззиваемата страна ХР. Т. ХР., чрез адв.Св. М. – ВТАК, редовно упълномощен, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено като правилно. Претендира разноски за въззивна инстанция, съгласно представен в СЗ списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.

2

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица, съобразно петитума на ИМ и уточняващата я такава от 17.02.2020г., е бил предявен от Т. СТ. Т. лично и в качеството му на пълномощник на В. П. К., против ответниците Т. К. Хр. и ХР. Т. ХР. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване собствеността им върху спорните 1/8 ид. части от процесните три ниви, находящи се в землището на с.Поликрайще, както следва: 1/Нива в местността „КАПАКЛИИ“ с площ от 3,022 дка, III категория, с идентификатор *** по КККР, имот №013012 по плана за земеразделяне, 2/нива в местността „КЪДЪ КОРСУ“ с площ от 5, 654 дка, V категория, с идентификатор *** по КККР, имот №090005 по плана за земеразделяне, 3.Нива в местността „ГРОБА“ с площ от 3,025 дка, IV категория, с идентификатор *** по КККР, имот №149013 по плана за земеразделяне. Изложени са твърдения, че първият ответник Т. К. Хр. не е собственик на идеални части от процесните имоти. Твърди се, че възстановената собственост на процесните недвижими имоти се владее от 12.11.1996г., от когато наследодателят на ищците С. Т. К. има само на свое име нотариален акт, а след неговата смърт имотите се владеят от ищците. Твърди се, че извършеното от страна на първия ответник в полза на втората ответница дарение на идеалните части от имотите е симулация, за да се избегне узнаването от ищците – собственици, че има разпореждане от несобственик и да бъдат поставени ищците при свършен факт, ако пропуснат давностният срок. Позовават се, че имотите са придобити изцяло от ищците при условията на добросъвестно владение на основание нотариален акт, издаден на 12.11.1996г. Твърди се, че извършеното разпореждане от несобственик, тайно и прикрито като дарение, не може да породи вещно право за дарената върху недвижимите имоти.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор втората ответница ХР. Т.

ХР., чрез пълномощника си адв.Н. Б. – ВТАК, по същество е оспорила предявения положителен установителен иск за собственост като неоснователен. Изложила е твърдения, че дарителят й Т. К. Хр. е собственик на дарените 1/8 ид.части от процесните имоти по силата на решение №213/12.05.1995г. на ОСЗ гр.Г.Оряховица по пр. №153Б от 17.09.1991г., което възстановява правото на собственост върху процесните ниви на наследниците на Т. И.

К. и по наследство от последния, респ. че втората ответница е придобила процесните 1/8 ид.части от процесните ниви по силата на сключен със собственика - първи ответник договор за дарение, влязла е във владение и ги ползва, като ги отдава под наем на ЗП и получава редовно от 2016г. рента. Оспорила е истинността на НА за собственост №177, том XV, н.д.4842/1996г. с твърдение, че същият е неверен по смисъла на ТР №5/2012г. на ВКС, ОСГТК, тъй като не отговаря на удостовереното в него фактическо положение, доколкото С. Т. К., в полза на когото е издаден, не е единствен наследник на Т. И. К.. Поискала е изключване на НА за собственост №177, том XV, н.д.4842/1996г. от доказателствата по делото в резултат от оспорването му по реда на чл.193 ГПК. Оспорила е твърдението на 3 ищците, че първо наследодателят им, а след това и те владели трите имота от 12.11.1996г., с твърдение, че същите са владели само своите собствени идеални части от имотите като наследници на лицето, на което са възстановени земите – Т. И. К.. Изложила е твърдения, че ищците по никакъв начин не са уведомили първия ответник, че престават да държат неговите идеални части и започват да ги своят. Оспорила е ищцовото твърдение, че са владели изцяло процесните имоти с довод, че през годините останалите наследници са отдавали под наем собствените си идеални части, за което свидетелстват сключените договори за наем на земите.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор първият ответник Т. К. Хр., чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Р.Д. – ВТАК, е оспорил предявения от ищците положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК като неоснователен с искане да бъде отхвърлен. Изложил е твърдения, че с Решение №213/12.05.1995г. на ОСЗ е възстановено правото на собственост върху процесните имоти на наследниците на Т. И. К., като Т. К. Х. е един от наследниците му и като такъв е придобил по наследство правото на собственост върху процесните 1/8 идеални части. Оспорил е истинността на констативен НА за собственост №177, том XV, н.д.4842/1996г., на който се позовават ищците, с довод, че факта на издаването му само на името на С. Т. К. не е направил собственик върху целите имоти нито него, нито впоследствие неговите наследници. Оспорил е като недоказано ищцовото твърдение за упражнено от страна на ищците давностно владение върху процесните имоти.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният съд на база извършен съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като въззивният съд я възприема изцяло и препраща своята към нея.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Противно на оплакванията във въззивната жалба, съобразно петитума на ИМ и уточняващата я такава от 17.02.2020г., предмет на производството е предявен от ищците против ответниците положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване собствеността им върху спорните 1/8 ид. части от процесните имоти, а не отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, доколкото ищците имат правен интерес и целят със СПН да бъде признато спрямо приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, съществуването на правото им на собственост върху спорните 1/8 ид.части от имотите, а не претендират установяване несъществуването на едно право. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищците ще си осигурят максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира СПН по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото им на собственост. /т.3Б от ТР №4/14.03.2016г. по тълк. д.№4/2014г., ОСГК на ВКС/. В тежест на ищците е при условията на пълно и главно доказване да установят в процеса правото си на собственост върху спорните 1/8 ид.части от процесните имоти на наведеното в ИМ придобивно основание.

4

Видно от удостоверение за наследници с изх.№108/12.05.2016г., изд. от Община Горна Оряховица, законни наследници на Т. И. К., починал на 07.11.1974г., са ищците Т.

СТ. Т. и В. П. КЬ., в качеството им на наследници на С. Т. К. /низходящ на общия наследодател/, Е. И. К., първият ответник Т. К. Хр. и М. К. П., при наследствени права: от по ¼ ид. част за всеки един от ищците, и 1/8 ид. част за ответника Т. К. Хр.. С Решение №213/12.05.1995г. на ОСЗ Горна Оряховица е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. И. К. върху процесните недвижими имоти – три ниви, находящи се в землището на с.П., поради което и ищците са придобили в собственост по силата на наследственото правоприемство от своя баща С.Т. К. по ¼ ид . част от процесните имоти, респ. първият ответник е придобил по наследяване от С. Х. К., низходяща на Т. Т.а К., последната дъщеря на общия наследодател Т.И.К. правото на собственост върху спорните 1/8 ид.част от процесните недвижими имоти.