Решение № 13310 от 08.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13310 гр. **, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110175187 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 14770/16.01.2025 г., подадени от „*** срещу Н. Н. Х..

В исковата молба се твърди, че на 05.04.2022 г. между „**** и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ответника бил предоставен кредит в размер на 8099,61 лева с уговорена възнаградителна лихва в размер на 2872,12 лева. Вземанията по кредита следвало да бъдат заплатени в срок до 05.10.2023 г. на 18 месечни вноски, всяка в размер на 609,54 лева, с изключение на последната, която била в размер на 609,55 лева. Кредит не бил обявяван за предсрочно изискуем, но поради незаплащане на дължимите суми от страна на ответника била начислена лихва за забава в общ размер на 3158,87 лева. Вземанията по договора, сключен между „**** и Н. Х., били прехвърлени в полза на „*** на 30.10.2023 г. чрез Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ и Приложение № 1 към него, като длъжникът бил уведомен за цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез писмо от 21.11.2023 г. Поради неизплащане на дължимите суми по договора за кредит, „*** подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. Н. Х., като срещу издадената въз основа на същото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било подадено възражение в срок. Поради тази причина ищецът претенидира установяване дължимостта на процесните задължения и моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Н. Н. Х., като с подадения в срок отговор предявените искове се оспорват като частично неоснователни. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че 1 процесният договор бил нищожен, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

11 и т. 12 ЗПК, като дължима от ответника била единствено чистата стойност на кредита в размел на 7000,00 лева. Отправено е искане за уважаване на исковата претенция за главница в посочения размер и за отхвърляне на предявените искове за установяване дължимостта на вземания за възнаградителна и мораторна лихва.

Отправено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Н. Н. Х. дължи на „*** в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и „**** Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ и Приложение № 1 към него от 30.10.2023 г., следните суми: 1/ сумата от 7766,31 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от 05.04.2022 г., сключен между „**** и Н. Н.

Х., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 2578,98 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 04.06.2022 г. до 05.10.2023 г.; 3/ сумата от 1883,83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 05.06.2022 г. до 04.06.2024 г., за които на 19.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34069/20224 г. по описа на СРС, Іво ГО, 47-ми състав.

За основателността на така предявения иск ищецът следва да докаже следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между „**** и Н. Н. Х. по Договор за потребителски кредит № *** от 05.04.2022 г.; отпускането и усвояването на предоставената по силата на процесния договор за кредит сума; настъпването изискуемостта на процесните вземания и изпадането на ответника в забава; наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между „**** и ищцовото дружество по Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ и Приложение № 1 към него от 30.10.2023 г., въз основа на който процесните вземания са прехвърлени на „***; уведомяването на ответника за извършената цесия; всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По делото не е спорно, а и се установява от представения Договор за потребителски кредит № 7053275764/05.04.2022 г., че между „**** и ответника е сключен посочения договор за потребителски кредит, по който банка има качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател. В чл. 7.1 от договора е уговорено, че размерът на кредита възлиза на 7000,00 лева. Описано е, че общият размер на кредита възлиза на 9099,61 лева. В чл. 6 е посочено, че срокът на договора за кредит е 05.10.2023 г. В чл. 7.2.1 е уговорено, че при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на договора по сметката на потребителя, открита в „****. В чл. 9.1 е посочено, че годишният лихвен процент, с който се олихвява кредитът, възлиза на 40,93 %. Чл.

9.4 гласи, че при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, като към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на ОЛП + 10 пункта. В чл. 10 е предвидено, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата 2 сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин: ГПР – 49,46 %, а общо дължимата сума от потребителя – 10971,73 лева. В чл. 11.2 е посочена банковата сметка и е инкорпориран погасителен план с конкретно посочване на размер и падеж на всяка вноска.

На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че на основание Рамков договор за продажба и прехвърления на вземания от 30.10.2023 г. и Приложение № 1 към него, сключен между „**** и „***, вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, са прехвърлени на ищеца, като последният е бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника по цедираното вземане за прехвърлянето. Съобщаването за извършената цесия от предишния кредитор е необходимо, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, за да произведе извършеното прехвърляне действие спрямо длъжника. Целта на уведомяването е защита на длъжника, като се обезпечи изпълнение на задължението му на надлежно легитимирания кредитор, носител на вземането. Съгласно законовата уредба, релевантно за действието на цесията е уведомяването от страна на предходния кредитор, но не съществува пречка последният да упълномощи цесионера да извърши съобщаването от негово име (както е в разглеждания казус). Като съобрази представените по делото доказателства, съдът намира, че ищцовото дружество е уведомило длъжника-ответник за извършената цесия с връчването на исковата молба и приложенията към нея, едно от които е именно изходящо от надлежно упълномощения ищец-цесионер уведомление по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. По този начин извършената цесия е била надлежно съобщена на Н. Н. Х. и е произвела действие спрямо него, доколкото съдебните книжа са връчени надлежно на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника на трето лице, съгласило се да получи същите. Така извършеното уведомяване следва да бъде прието за релевантно като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за спорното право, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Следователно, с оглед извършеното прехвърляне и надлежното уведомяване на ответника Х. следва да се приеме, че цесията има действие за него и ищецът „*** в качеството си на цесионер се явява носител на вземанията по процесния Договор за потребителски кредит № ***/05.04.2022 г.

След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение между праводателя на ищеца и кредитополучателя - ответника, и предоставянето на заемната сума в размер на 7000,00 лева /обстоятелство, което не е спорно между страните/, следва да се прецени дали този договор е действителен както с оглед правните възражения на ответника, така и в изпълнение на служебните задължения за преценка на действителността на договор /или клаузи от него/ сключен с потребител.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като 3 всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл. 23 ЗПК – отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски кредит и тъй като самия ответник е релевирал възражения за нищожност в тази връзка, съдът следва служебно да провери съответствието на договора със същите. Това е така, защото ответника има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори следва в допълнение на гореказаното да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., І т. о./, която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о. и определение № 751/17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2009 г., I г. о. /. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Освен това съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по т. д.