Определение № 1154 от 22.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1154 гр. Благоевград, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500776 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на СБАЛО „Свети мина“ ЕООД, ЕИК 101533900, седалище и адрес на управление в гр.Благоевград, ул.“Васил Левски“ №62, против определение №683/10.04.2024г на РСБлагоевград по гр.д.№2843/23г, с пр. осн. чл.274 и сл. от ГПК.

С атакуваната част от определението е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск за сумата от 3210, 82 лв., мораторна лихва от датата на причиняване на вредата до 23.09.22г.

Недоволен от така постановения акт в прекратителната част е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата, въпреки осигурената й възможност за това.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателят 1 е заявил с иск по чл.422, ал.1 ГПК признаване за установено, че длъжникът Г.

К. му дължи подробно описаните суми, сред които и сумата от 3 210, 82лв, представляваща лихва от датата на причиняване на вредата до 23.09.22г (датата на съставяне на Акт за начет №11-04-7/23.09.22г).

Установи се също така, че преди това жалбоподателят е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника Г. К. за подробно описаните суми, сред които и сумата от 3 210, 82лв, лихва от датата на причиняване на вредата до 23.09.22г. Установява се още, че заповедният съд е уважил така подаденото заявление, като е издадена заповед по чл.417 ГПК и за въпросната лихва в размер на 3210, 82лв.

При тези данни неправилно РС е приел за недопустима ищцовата претенция за лихва за сумата в размер на 3 210, 82лв, считано от датата на причиняване на вредата до 23.09.22г. По арг. от чл.86, ал.1 ЗЗД, при забава на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатеното в срок парично задължение.

Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от длъжника в уговорения за това срок. Надлежното предявяване на иск с предмет акцесорно вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД предполага в исковата молба да са посочени размера на неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, началният момент, от който се дължи обезщетението, крайният момент, до който то се претендира, и неговия размер. В случай, че с исковата молба е поискано присъждането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, но същото не е индивидуализирано в необходимата степен, съдът не може да откаже да разгледа иска по чл.86, ал.1 ЗЗД по съображения за ненадлежното му предявяване, а следва да приложи чл.129, ал.2 ГПК за поправяне на исковата молба. Прекратяването на производството по делото с аргумента за ненадлежната му индивидуализация, без прилагане преди това на чл.129, ал.2 ГПК, съставлява недопустим отказ от правосъдие (вж.Р№75/16.07.2015г на ВКС по т.д.№519/14г, II т.о. и др.).

В случая, районният съд е приел, че искът за сумата от 3 210, 82лв, лихва за забава, е надлежно индивидуализиран, заради непосочен конкретен начален момент на въпросната лихва. При това положение РС е следвало да даде на 2 ищцовата страна ясни и точни указания за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК, а не директно да прекратява делото, което по вече изложеното по-горе, съставлява недопустим отказ от правосъдие.

Безспорно е в случая, че има издадена заповед за изпълнение по чл.417, ал. 1, т.9 ГПК и възражение на длъжника, което обуславя допустимостта на исковия процес за установяване на вземанията. Установява се също, че въпросната сума от 3 210, 82лв, лихва от датата на причиняване на вредата до 23.09.22г, фигурира в заповедта за изпълнение, като същата е посочена и в исковата молба, със същите основания. Ето защо в случая липсва отклонение между заявеното в заповедното производство и поисканото от съда в исковия процес по чл.422 ГПК. Следователно, искът по чл.422, ал.1 ГПК относно процесната сума се явява допустим.Обстоятелствата, касаещи редовността на подаденото заявление и начина на изписване на началния момент на лихвата в заповедта за изпълнение, действително не подлежат на проверка от исковия съд (вж.Р№59/16.06.2016г на ВКС по гр.д.№4364/15г, IV г.о.). Според доктрината и константната съдебна практика обаче, няма пречка в производството по чл.422 ГПК исковите претенции да се конкретизират в нужната степен, без да се изменя основанията и размерите им от заповедното производство. При положение, че районният съд счита за неясна началната дата на дължимост на процесната лихва, то същият следва да процедира по реда на чл.129, ал.2 ГПК, а не да прекратява производството, като недопустимо.

Като не е съобразил горното и е прекратил производството по делото по отношение на въпросната лихва, районният съд е процедирал в разрез с процесуалния закон, което налага отмяна на атакуваното прекратяване и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО определение

№683/10.04.2024г на РС-Благоевград по гр.д.№2843/23г в частта, с която е прекратено производството по делото досежно сумата от 3210, 82лв, 3 представляваща лихва от датата на причиняване на вредата до 23.09.22г, и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4