Определение № 12970 от 16.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12970 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Клаудия Р. Митова като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно частно гражданско дело № 20241100503278 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба ,вх.№35685/05.02.2024год. от „БулукрайнММ“ООД,ЕИК : 121447742,представляван от М.Д.Д. срещу Определение № 41817/22.11.2023год. постановено по ,с което е върната , на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба и е прекратено производството по делото,като е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение.

Жалбоподателят поддържа,че атакувания съдебен акт е проява на пристрастие,тъй като съдебният състав е следвало да се отведе от разглеждане на делото, предвид че се е отвеждал по други дела ,по които страна е жалбоподателя ,а така също че вече е прекратявал инициирани от Д. съдебни производства.

Изложени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и е отправено искане за неговата отмяна и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда.

Препис от частната жалба не следва да се връчва с оглед разпоредбата нa чл.129, ал.3, изр.2 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на едноседмичен срок за обжалване по чл.

275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред СРС е депозирана искова молба от „Булукрайн-ММ“ООД,представлявано от М.Д.Д. ,с която срещу М.Ч.Б. са заявени претенции за заплащане на сумата от 5 000лв., частичен иск от 18 000лв.,представляваща обезщетение за вреди ,въз основа на издадена 1 фактура № 64/13.10.2018год. ,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба ,до окончателното й заплащане ; сумата от 1250лв. ,мораторна лихва ,частичен иск от 8625лв. ,до датата на завеждане на исковата молба и 125лв.,частичен иск от 5 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди .

В същата за изложени твърдения ,че източник на претенцията са извършени дейности по водене на дела от името на ответницата П.Б. и на нейни роднини ,относно техни наследствени имоти, дела срещу ВиК и др. за техни наследствени имоти .Твърди се че на 02.02.2018год. е изпратено предявяване на плащане ,получено от майката на ответника на 13.03.2018год. ,което не е оспорено и същата се задължила да изплати задължението си към фирмата ,като била издадена и фактура № 64 от 13.10.2019год. на стойност 18 000лв.

С исковата молба е заявено и искане за допускане на обезпечение на иска ,чрез налагане на възбрана върху имот на ответника.

Приложен е документ „Предявяване на плащане Покана за плащане до П.М.Б. от М.Д.Д. ,лично и като представител на „Булукрайн- ММ“ООД и фактура №64/13.10.2019год.

С разпореждане от 10.07.2023год. ,постановено по делото исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания : да посочи ЕИК на дружеството ; да посочи подробно по номер и съд делата ,които твърди ,че е водил на П.Б. и нейни роднини ,като посочи същите ; подробно да опише всички действия ,които твърди ,че са извършени по тези дела и за които претендира сумите ; подборно да опише всяко едно вземане по размер за всяко едно водено дело;подборно да опише всички факти ,от които произтичат претендираните вземания като ясно да посочи дали тези дела са водени от ищцовото дружество или от друго лице и ако е последното – какво отношение има дружеството към тях.

С молба от 23.08.2023год. частично са изпълнени указанията на съда ,като ищецът е посочил че изменя претенцията си от 5000лв. на 1250лв.,частичен иск от общата сума от 18 000лв.

Посочил е че номера на дела ,които е водил за майката на ответника,като се сочи ,че всички били заведени от него ,като били платени и дължимите по делата държавни такси.Били изготвени уточнителни молби,частни жалби и др. по силата на възлагане от майката на ответника.Направено е искане да се изиска от Община Правец преписка от майката на ответника и нейни роднини ,относно техни наследствени имоти.

С разпореждане от 24.08.2023год. ,постановено по делото отново е оставена без движение исковата молба като на ищеца са дадени указания : да посочи какви конкретни действия са извършени по всяко едно от посочените дела ; да опише всяко вземане по размер за всяко водено дело ,съответно в какво се изразява вредата по всяко дело и какъв е нейният размер от общо заявената сума от 12250лв.да посочи какво отношение има дружеството „Булукрайн-ММ“ООД към посочените дела ,предвид уточнението ,че делата са водени от М.Д.Д..

Препис от това разпореждане е връчен на страната на 29.10.2023год.

2

С молба от 25.08.2023год. е поискан отвод на съдията –докладчик по делото ,който се е произнесъл с определение от 28.08.2023год., с което е оставено без уважение искането на ищеца за отвод на съдията – докладчик, предвид че не са налице законови основания за това.

С молба от 06.11.2023год. ищецът „Булукрайн-ММ“ООД ,представляван от М. Д. е посочил ,че е оттеглил претенцията си за причинени неимуществени вреди.

Отново е уточнил номера на дела и съдилища ,които твърди че е водил за майката на ответника. ,като са посочени предмет на делото и действия ,които са извършвани по тях.Излага се че претенцията е заявена от „Булукрайн-ММ“ООД ,тъй като фирмата е извършвала всички тези услуги за П.Б. : изготвяне на искови молби и др.Пак е посочено че всички такси са заплащани лично от него и с негови средства,както и че всички посочени по-горе дела са заведени от него,заплатени са дължимите такси ,изготвени са уточнителни молби и частни жалби по силата на възлагане от страна на майката на ответника.

С Определение № 41817/22.11.2023 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекрати производството по гр.д. № 38082/2023 г. по описа на СРС, ГО, 40-ти състав.

За да постанови обжалвания съдебен акт ,първия съд е приел че с уточнителната молба от 06.11.2023г. отново не са изпълнени дадените указания. Приел че ищецът отново не посочва фактите, от които произтичат претенциите му (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), като отново не описва конкретните извършени действия, както и всяко отделно вземане по всяко от делата. Не уточнява и каква е връзката между дружеството - ищец и физическото лице М.

Д. по тези дела, като съдът намира, че по този начин не може да обоснове правен интерес и активна процесуална легитимация от завеждането им.

Настоящата инстанция споделя изводите на първия съд.

Сезиралата СРС искова молба от 07.07.2023год. е нередовна, доколкото не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК - отсъстват ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Поради това, правилно и законосъобразно сезираният съд е дал указания за отстраняване на констатираните нередовностите. В предоставения от съда срок е постъпила уточняваща молба, с която не са изправени констатираните нередовности относно обстоятелствата, на които се основава претенцията.

Молбата от 06.11.2023 г. повтаря изложеното в обстоятелствената част на исковата такава,но въпреки изричните и ясни указания липсват изложени твърдения какви отношения са се развили между майката на ответника , дружеството „Булукрайн-ММ“ООД и физическото лице М.Д.Д. ,предвид уточнението ,че делата са водени лично от него . Липсват и твърдения как е формирана претенцията от 1250лв. ,частична от 18 000лв. ,предвид че се твърдят няколко водени от името на майката на ответника дела ,но без да е уточнен какъв е размера на претенцията по всяко едно от тях.

Следва да се има в предвид ,че само искова молба, отговаряща на посоченото в чл.127 ГПК съдържание с посочените в нормата на чл.128 ГПК приложения гарантира 3 законосъобразното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на страните в производството. С оглед на това с чл.129, ал.1 ГПК е вменено задължение на съда да следи за редовността на исковата молба.

В случая дадените от първоинстанционния съд указания са дължими, ясни и точни, въпреки това нередовностите в исковата молба не са били отстранени в предоставения от съда срок, а ищецът е бил предупреден за последиците от неизправяне на посочените му нередовности.

По отношение на възраженията за наличието на основания за отвод на първоинстанционния състав следва да се посочи, че съгласно чл.2 ГПК съдът дължи да разгледа всяко отправено до него искане за защита или предписано от закон съдействие, а гаранция за осъществяване на тази функция е прокламираната в чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България независимост на съдебната власт и обвързаност на съдиите, натоварени да я осъществяват, единствено от общоприети правила. В тази насока недопустимо е участие на съдия при решаване на делото, когато съществуват конкретни факти, поставящи го в особено отношение с някоя от страните по спора или спрямо благото, обект на спора и тази специфична връзка провокира съмнение у съдията, че ще бъде в състояние да осигури безпристрастно решение или обективно съществуващото отношение провокира разумно съмнение у обективния наблюдател. При това меродавно при решението дали съдия да бъде отведен не е субективното усещане у страната и формираното на тази основа отношение към съдебната институция или отделния съдия, а единствено съществуващо отношение у съдията било към предмета на спора, било към страна по делото, т.е. дали при конкретните обстоятелства опасенията са обективно оправдани.

Необходими са факти, от естество при субективна преценка /лични убеждения на конкретен съдия/, и обективна преценка /легитимна външна причина /, да насочат за възможна пристрастност на съда, съобразно практиката на ЕСПЧ /ЗЗ. Nortier v Netherlands, 13924/88, 24 август 1993 г, също така Hauschildt v Denmark, Kiprianou v Cyprus и др/. В случая конкретни разрешения, дадени от съдебния състав по други дела, каквито съображения жалбоподателят е изтъкнал при настоящето обжалване, не са достатъчни, за да обосноват основание за отвод по конкретното дело, което зависи от различни факти Поради изложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на основания за връщане на исковата молба по чл.129, ал.3 ГПК при съобразяване, че дадените указания за отстраняване на констатирани нередовности не са изпълнени в срок.

При правилна преценка за нередовност на исковата молба, първоинстанционният съд законосъобразно е оставил без уважение инкорпорираното в нея искане по чл.389 ГПК, доколкото несъответствието на сезиращата молба с изискванията на чл.127, ал.1 ГПК е пречка да се осъществи дължимата преценка кои са претенциите, чието обезпечаване се желае, респ. за тяхната допустимост и вероятна основателност.

Ето защо развитите от частния жалбоподател оплаквания са неоснователни, а частната жалба следва да се остави без уважение.

4

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба ,вх.№35685/05.02.2024год. от „БулукрайнММ“ООД,ЕИК : 121447742,представляван от М.Д.Д. срещу Определение № 41817/22.11.2023год. постановено по гр.дело № 38082/2023год. по описа на СРС,40 състав ,с което е върната , на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба ,вх.№

194623/07.07.2023год. от „Булукрайн-ММ“ООД,представлявано от М.Д.Д. ,с която срещу М.Ч.Б. са заявени претенции за заплащане на сумата от 5 000лв., частичен иск от 18 000лв.,представляваща обезщетение за вреди ,въз основа на издадена фактура № 64/13.10.2018год. ,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба ,до окончателното й заплащане ; сумата от 1250лв. ,мораторна лихва ,частичен иск от 8625лв.

,до датата на завеждане на исковата молба и 125лв.,частичен иск от 5 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди и е прекратено производството по делото,като е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в седмичен срок от уведомяването пред ВКС.