Решение № 713 от 03.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Варна, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.ов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20263100500654 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.

№8834/04.02.2026г., подадена от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище гр.София, чрез адв. М. срещу решение №118/12.01.26г., постановено по гр.д.№2524/24г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Л. Д. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 2 390,29 (две хиляди триста и деветдесет евро и двадесет и девет евроцента) евро /4 675 лева/ - частичен иск от общо 3 067,75 евро /6 000 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на задна капла shimano dura C 40 WH 9100, десен шифтар, ляв шифтар, ляв педал Favero Astona, кормило и предна карбонова вилка на собствения на ищеца велосипед марка „Lynskey helix“, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 08.07.2023 г. на път III 609, при км 53+700 м, в посока от град Трявна към село Царева ливада, по вина на водача на товарен автомобил марка и модел „Ивеко 35.10“, рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество със срок на действие от 30.05.2023 г. до 29.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 29.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и е необосновано. Сочи, че макар допуснатите две експертизи, механизмът на произшествието е останал неизяснен. Самите заключения на вещите лица са технически необоснован. По делото не е установено товарният автомобил да е навлязъл изцяло в лентата за движение на велосипедиста или да се е движел в непосредствена близост до левия край на пътното платно, съответно заключението на вещите лица в тази част е необосновано. Тези обстоятелства не са 1 подкрепени и с гласни доказателства. Вещите лица не са съобразили ширината на платното, габаритите на товарния автомобил и техническите му характеристики, траекторията на движение на автомобил. Оспорват се заключенията в касателно скоростта на движение. Вещите лица не са разгледали хипотезата, при която велосипедистът да се подхлъзнал на мокрия път и да е загубил равновесие. Счита, че вещите лица за иззели правомощията на съдията по оценка на фактите.

На следващо, място съдът не е съобразил данните по преписката по АУАН и обстоятелството, че на водача на автомобила не е наложено административно наказание.

Счита, че пред първата инстанция не са събрани доказателства за това, че велосипедист се е движил най-близо до дясната граница на пътното платно. Поддържа и възражението, направено пред първата инстанция, че същият се е придвижвал с гуми, които не са подходящи за мокра настилка, както и скоростта му на движение не е била съобразена с пътната обстановка. Намира, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 499, ал. 7 от КЗ.

Неправилно първата инстанция в определила размера на вредите, позовавайки се на фактура от „Нико Байкс“ от 22.01.2025г. Ищецът е бил в близки отношение с представител на дружеството. Отделно датата на фактурата не е близка до тази на ПТП-то. Вещите лица не са извършили самостоятелна проверка за стойността на детайлите. Стойността на велосипеда според експертизата (10 498,76 лева) не съответства на стойностите на частите. Вещите лица не са могли да обяснят заключението си. Дадената стойност не съответства и на стойността, за продажба в увредено състояние -1200 лева. Счита, че максималната стойност на велосипеда е 5875 лева, ако основните части бъдат подменени с нови. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна Л. Д. К. е депозирал отговор на жалбата, чрез процесуалния си представител адв. А.. Счита постановеното решение за правилно и обосновано. Поддържа, че съдът е обсъдил адекватно доказателствения материал по делото и въз основа на последното е достигнал до законосъобразни правни изводи. Според въззиваемия изслушаната САТЕ обосновано обяснява причината за произшествието. Обезщетението е определено съгласно принципите на чл.386, ал. 1 от КЗ.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представител, поддържат становищата си по спора.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, намери следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Варненският районен съд е сезиран с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от увреждане на имущество на ищеца –велосипед марка марка „Lynskey helix“, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 08.07.2023 г. на път III 609, при км 53+700 м, в посока от град Трявна към село Царева ливада, по вина на водача на товарен автомобил марка и модел „Ивеко 35.10“, рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Твърдяло се е в исковата молба, че на 08.07.2023 г., около 13:00 часа, на път III 609, при км 53+700 м, управлявайки собствения си велосипед марка „Lynskey helix“ в посока от град Трявна към село Царева ливада, в дясна лента, спускайки се по наклон и при десен завой, ищецът претърпял ПТП с товарен автомобил марка и модел „Ивеко 2

35.10“, рег. № ***, управляван от Т. В., който навлязъл в пътната лента на ищеца.

Времето било дъждовно, като и двамата водачи направили опит за избягване на удара, извършвайки М.ри надясно, при което задната част на товарния автомобил останала в насрещната пътна лента и настъпил сблъсък между задните части на двете ППС.

Обоснованият размер на щетата възлиза на 3067,75 евро, от който размер ищецът претендира частично сумата от 2309,29 евро.

Ответникът е оспорил иска. Оспорват се твърденията в исковата молба за наличие на виновно и противоправно поведение на водача на товарен автомобил марка и модел „Ивеко 35.10“, рег. № ***, по време на процесното ПТП, изразяващо се в навлизане на същия в насрещната пътна лента. Твърди се от ответника, че велосипедистът се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, вследствие на което е изменил траекторията си на движение и е реализирал удар със задната част на товарния автомобил, както и че велосипедът не е бил снабден с подходящи за метеорологичните условия гуми. В условията на евентуалност се твърди, че велосипедът се е движел на осевата линия или в непосредствена близост до нея.

Оспорва се уврежданията по процесния велосипед да са в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП, при посочените място и механизъм. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение като прекомерно и несъответстващо на средната пазарна цена на ремонт на процесния велосипед. Евентуално се твърди, че претендираната стойност на уврежданията надвишава действителната стойност на велосипеда към датата на процесното ПТП, като наличните по същия запазени части следва да бъдат приспаднати от средната му пазарна стойност. Оспорва се и размерът на претендираната законна лихва. Направено от ответника е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително.

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, като с оглед неоспорването от страна на ответника относно предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ, искът се преценява за допустим.

По същество всички елементи от фактическия състав, от който възниква правото обезщетение по прекия иск срещу застрахователя, с изключение на въпроса за валидността на застрахователното правоотношение, са спорни.

Относно поведението на участниците в произшествието и конкретния механизъм на същото, в първата инстанция са изслушани две автотехнически експертизи. От първоначалното заключение, изготвено от вещото лице Х. К., се установява, че произшествието е настъпило в лентата за движение на велосипедиста.

Преди и по време на удара същият се е движел в дясната част на неговата пътна лента.

При съпоставяне на уврежданията на велосипед марка „Lynskey helix" (описани от застрахователя и видими при извършения оглед), схемата в представения Протокол за ПТП, експертизата счита, че механизъм на настъпване на ПТП е следният: пряк контакт между две превозни средства, движещи се едно срещу друго, като преди сблъсъка предните части на двете превозни средства се отклоняват надясно и настъпва удар между задните им леви части.

Вещите лица по тройната експертиза са дали по-подробно заключение, според което водачът на товарния автомобил „Ивеко“ е опитал да използва прекия път на вземане на завоя, като за целта е искал да премине по средата на пътното платно. По този начин е навлязъл в лентата на насрещно движещите се пътно-транспортни средства. Тогава е възприел първия от велосипедистите, движещи се в група, и е взел 3 решение да се върне в собствената лента за движение, за да избегне удар.

Велосипедистът също е възприел опасността от движещия се товарен автомобил в неговата лента за движение и с кормилото и физически се накланя надясно, за да избегне удар. Ако велосипедистът е употребил спирачка, то той е могъл да се подхлъзне и да попадне под товарния автомобил. Вещите лица са категорични, че ако товарния автомобил се е движел в лентата си за движение, ПТП не би настъпило.

Ударът е настъпил в лентата за движение на велосипедиста. При навлизане в завоя, с част от габаритите си товарният автомобил се е движел в платното за движение на велосипедиста. Вещите лица са категорични, че поради габаритите на товарния автомобил, безопасното преминаване на завой не е възможно, ако водачът не се движи в собствената си лента. Велосипедистът не е могъл да избегне удара.

Така установеният от вещите лица механизъм на произшествието, вкл. по отношение мястото на настъпване на удара, напълно кореспондира на изнесеното от свидетелите. Самият водач на товарния автомобил Т. В. В., като свидетел по делото, изнася, че на мястото на завоя, съчетан с изкачване, където е реализирано произшествието е нямало пътна маркировка. С оглед размерите на управлявания от него товарен автомобил и острия завой, водачът е навлязъл с предна лява гума на автомобила в насрещното пътно платно, като веднага щом забелязал велосипедиста /на два – три метра разстояние в неговата дясна лента/, се изтеглил максимално вдясно и видял, че същият се блъска в задната част на камиона. Пътят бил мокър, но с добра видимост. Свидетелят С. А., разпитан пред първата инстанция, също сочи, че товарният автомобил е навлязъл в лентата за движение, в която се е движел велосипедистът. Самият свидетел се е движел на 8-10 метра след велосипедиста, като част от колоната велосипедисти. Велосипедистите са се придвижвали максимално в дясно на пътното платно, а товарният автомобил се изкачвал в завоя и повече от половината бил навлязъл в тяхната пътна лента. Сочи, че камионът отбил вдясно и спрял, като ударът настъпил в задната част на същия и в задната част на процесния велосипед.

Пътят бил мокър, като и двете превозни средства се движили с ниска скорост. Свидетелят няма впечатления велосипедистът да се е приплъзнал, като счита, че падането му е вследствие на удара.

При тази доказателствена съвкупност не може да се сподели довода на въззивника, че механизмът е останал неизяснен. Както от двете експертизи, така и от свидетелските показания безспорно става ясно, че именно водачът на превозното средство е навлязъл в насрещната лента за движение, като очевидно е взел завоя без да отчете движещите се насрещно колоездачи.