Решение № 99 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100502013 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 419094/27.12.2024 г. по регистъра на СРС от ответника по предявените искове – „Дженерали Застраховане“ АД срещу Решение № 21938/03.12.2024 г., постановено по гр.д. № 36459/2024 г. по описа на СРС, 179 с-в, с което е частично уважен предявеният иск с правно основание чл. 405, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за осъждане на „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на „Чико“ ООД сумата в размер на 3883,87 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на лек автомобил полуремарке „Кайзер“, ДК № **** вследствие на ПТП от 06.07.2023 г. по сключен между страните договор за застраховка „Каско на МПС“ съгласно полица № 0320230065013365, ведно със законна лихва считано от датата на предявяване на иска – 26.02.2024 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилност на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебноавтотехническата експертиза. Въззивникът твърди, че своевременно е оспорил заключението в първоинстационното производство, въпреки което същото бил прието от СРС.

Навежда също така, че по същество заключението било необосновано, не съдържало данни за изследваните сравнителни оферти, въз основа на които вещото лице е определило средната пазарна стойност на авточастите, боята и труда, необходим за ремонт на автомобило, както и пазарната му стойност. Отделно от това оплакване, сочи, че застрахователното обезщетение следвало да бъде определено не съгласно действителната стойност на имуществото, а съгласно прилаганата от застрахователя методика, както и че от присъдената сума е следвало да бъдат приспаднати неплатените вноски от застрахователната премия до края на срока на договора. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Чико“ ООД, чрез процесуалния му представител, в което се твърди, че първоинстанционното решение е правилно и са били налице основанията за уважаване на предявения иск. Претендира разноски

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивни правни норми. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 26.02.2024 г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, да заплати на ищеца „Чико“ ООД, сумата от 3988,87 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по полуремарке „Кайзер“ с рег. № Е****, вследствие на ПТП, настъпило на 06.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка "Каско"; 2) настъпване през периода на застрахователното покритие на процесното ПТП; 3) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото МПС; 4) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си за наличие на основание да прихване от застрахователното обезщетение незаплатените вноски по застрахователната премия на основание т. 77.4 от общите условия по застраховката.

По делото е безспорно, че между страните е налице облигационно отношение по силата на застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“, при клауза „Пълно каско“, по време на застрахователното покритие на което – на 06.07.2022 г., е настъпило процесното ПТП. Не се спори и по отношение на фактите, че е настъпило застрахователното събитие – процесното ПТП, на механизма му, на вредите и на причинно-следствената връзка между последните и процесното ПТП. По отношение на тези обстоятелства не са въведени оплаквания във въззивната жалба, не се констатира наличие на императивна правна норма, чието приложение следва да приложи служебно, поради което съгласно чл. 269 ГПК същите не се явяват предмет на въззивната проверка.

Следва да бъдат обсъдени оплакванията на въззивника във връзка с размера на застрахователното обезщетение. От приетата по делото без възражения от страните автотехническа експертиза и от приложения опис-заключение за вреди по щета № 21151829/2023 г. се установява, че върху процесното полуремарке са настъпили вреди в областта на шаси, повдигащ механизъм, заден ляв стоп, заден капак, задна греда, предна дясна греда, стълба с платформа, предна лява стойка, въздушни възглавници, каросерия, надстройка каросерия, царски болт, покрив, казанче за вода и и стойка за казанче.

Вещото лице е посочило, че стойността по средни пазарни цени, необходима за възстановяване на описаните вреди, е в размер на 17610,48 лева.

От друга страна, вещото лице е изчислило, че действителната стойност на процесното полуремарке към деня на настъпване на застрахователното събитие се равнява на 14850 лева.

Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е налице, ако стойността на ремонта на причинените вреди надвишава 70 % от действителната стойност на застрахованата вещ. След като в настоящия случай стойността на ремонта на причинените вреди надвишава изцяло действителната стойност на застрахования лек автомобил, то е налице тотална щета.

В конкретния случай първоинстанционният съд е съобразил, че доколкото процесното МПС е отремонтирано в сервиз на ищцовото дружество и не е дерегистрирано, приложение следва да намери хипотезата на чл. 91 от общите условия на застрахователя, действали към момента на сключване на застраховката, поради което застрахователят дължи обезщетение в размер на 70 % от действителната стойност на МПС към датата на събитието.

Съобразно установената съдебна практика (в този смисъл решения № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, № 52/08.07.2010 г. по т. д.

№ 652/2009 г. ВКС, ТК, І ТО, № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС), актуална и след влизане в сила н а Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика за оценка на щетите. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, 2 срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Във връзка с възраженията на въззивника следва да се посочи, че принципа на свобода на договарянето не би могъл да дерогира приложението на императивните норми на закона, каквато е разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, съобразно правилото на чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ.

Настоящият съдебен състав също счита, че следва да кредитира действителната стойност на процесния автомобил, определена с техническата експертиза, тъй като е изготвена след преценка на всички относими показатели. Вещото лице е извършило оглед на процесното ремарке на място в гр.

Габрово. Констатирало е, че не са налице употребени и заложени части втора употреба. Новите части са взети като нови от алтернативни доставчици, като влагането им не е влошило техническите характеристики и функционалност на процесното пътно превозно средство, като същото се ползва по предназначение. Вещото лице е формирало изводите си въз основа анализ на пазарни оферти и ценови равнища за аналогични превозни средства. Законът не изисква експертизата изрично да посочва броя и конкретното наименование на всички източници, използвани при определяне на пазарната стойност, а да изложи ясно методиката и обосновката на извода си. В случая заключението е мотивирано, логично и вътрешно непротиворечиво, като не е било оспорено своевременно от страните чрез искане за допълнително или повторно заключение, поради което съдът няма основание да не го кредитира. Определянето на „действителната стойност“ по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ представлява правно релевантна оценка, която се извършва въз основа на средни пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие. Именно такава оценка е направена от вещото лице, като не се установява отклонение от общоприетите професионални стандарти при изготвяне на експертното заключение.

При тези мотиви въззивният съд приема, че за ответното дружество е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 10 395 лв., като с оглед извършеното частично плащане, остатъкът от задължението правилно е изчислен от районния съд в размер на 3883,87 лв.

От тази сума обаче действително следва да бъде приспадната стойността на остатичните дължими вноски от разсрочената премия по застраховката. Съгласно т. 77.4 от приложимите между страните общи условия по застраховката при изплащане на обезщетение, застрахователят удържа неплатените вноски по застрахователната премия. Възражението е заявено своевременно с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба, като необсъдено от първоинстанционния съд. Доколкото не се установява по делото, а и ищецът – въззиваем не е твърди да е заплатил вноски № 3 и № 4 от полицата в общ размер от 174,37 лв. посочената сума следва да се приспадне от застрахователното обезщетение съобразно уговореното между страните в договора за застраховка.

Следователно искът е основателен за сумата в размер на 3709,50 лв., а първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен за горницата до 3883,87 лв. или за сумата 174,37 лв. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца за разликата над сумата от 1218,25 лева до сумата от 1275,52 лева. На ответника – въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени допълнително 3,22 лева, представляващи направени в първоинстанционното производство разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК „Дженерали Застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „Чико“ ООД сумата от 859,59 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство съобразно уважената и отхвърлена част от въззивните жалби. С оглед предмета и размера на предявения иск, въззивният съд намира, че по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото следва да бъде определено на 900 лв.