Решение № 222 от 08.01.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 222

Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXXI Касационен състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Членове:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурора КИЧКА ВАСИЛЕВА ПЕЕВА-КАЗАКОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА канд № 20257180702400 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „П. инвестиционна банка“АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против решение № 1045/15.09.2025 г. по АНД № 227/25 по описа на ПРС.

Иска се отмяна на решението с доводи за неговата незаконосъобразност поради изтекла относителна тригодишна давност.

Претендират се разноски.

За ответната страна се взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

За Окръжна прокуратура – Пловдив се дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и основателна.

Предмет на касационната проверка е решение № 1045 от 15.09.2025 г. по АНД № 227 по описа на ПРС за 2025 г., с което е потвърден ЕФ № ********** на налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от АПИ към МРРБ, с който на „П. инвестиционна банка“АД, [ЕИК], с адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от Н. Х. Б., за извършено нарушение на чл.139, ал.5 и 6 във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.1 и 2, т.1 вр.чл.179, ал.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

Независимо от налагането на това административно наказание, в ЕФ се сочи, че се дължи и заплащането на съответната такса по чл.10а, ал.2 от ЗП съобразно категорията на притежаваното/ползваното ППС в размер на 10 лева.

Процесното нарушение е извършено на 21.01.21 г., датата на издаването на ЕФ и следва да се приеме, че това е началния момент от който тече относителната давност за преследване на нарушителя, която е три години, съгл. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. При липса на данни преди датата на връчване на ЕФ /28.11.2024 г./ да са извършвани други действия за реализиране на административно-наказателната отговорност, следва да се приеме, че относителната давност е изтекла на 21.01.2024 г. и дори само на това основание НП е следвало да бъде отменено.

В процесния казус, пряко приложимо е и разрешението, дадено в Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.: "... Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса " с фиксиран размер. Така изложеното е самостоятелно второ основание за отмяна на ЕФ.

По тези съображения съдът намира, че касационната жалба се явява основателна и оспореното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени процесния ЕФ.

Съобразно изхода на спора на касатора се следват претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд Пловдив, ХХХI к.с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1045 от 15.09.2025 г. по АНД № 227 по описа на ПРС за 2025 г., с което е потвърден ЕФ № **********/21.01.2021 г. на налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от АПИ към МРРБ, с който на „П. инвестиционна банка“АД, [ЕИК], с адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от Н. Х. Б., за извършено нарушение на чл.139, ал.5 и 6 във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.1 и 2, т.1 вр.чл.179, ал.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ ЕФ № **********/21.01.2021 г. на налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от АПИ към МРРБ, с който на „П. инвестиционна банка“АД, [ЕИК], с адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от Н. Х. Б., за извършено нарушение на чл.139, ал.5 и 6 във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.1 и 2, т.1 вр.чл.179, ал.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" с БУЛСТАТ *********, със седалище [населено място], адрес на управление [населено място] [улица], ДА ЗАПЛАТИ на "„П. инвестиционна банка“АД, [ЕИК], сумата от 76,69 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: