Решение № 893 от 08.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Варна, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря София Н. М. като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20243110202170 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по жалба на "Пив 2020" ЕООД срещу НП № 03-2400099/26.04.2024 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ , на осн. чл. 416, ал.

5 вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ , на "Пив 2020" ЕООД е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лева.

В жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено наказателното постановление, като посочва, че не е извършило нарушението. Намира, че в НП липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди, че лицето К.Г,Т., във връзка с чието присъствие е съставен акта, не е полагала труд в момента на проверката, не са и били възлагани трудови функции. Обяснява съдържанието на попълнената от Т. декларация с тенденциозното поведение на проверяващите и оспорва полагането на труд от страна на лицето. Намира за незаконосъобразен конкретния размер на наложената санкция. Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В условията на евентуалност моли размерът на санкцията да бъде намален по предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който пледира НП да бъде 1 отменено на аналогични на заявените с жалбата основания.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Нарушението било безспорно доказано.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.03.2024 г., в около 15.20ч. била извършена проверка в заведение „Бар енд динър Гранде“, находящо се на ул.“Д-р Людвик Заменхоф“ №2, гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, стопанисвано от "Пив 2020" ЕООД.

В обекта, проверяващите установили лица, сред които К.Г,Т..

Част от лицата в помещение, където се приготвяло храна. На лицата били раздадени за попълване декларации.

В декларация св. Т. посочила, че работи за "Пив 2020" ЕООД на длъжност "готвач", с работно време от 10, 30 часа до 20, 00 часа, два почивни дни /седмично/, с определено трудово възнаграждение от 466.50 лева месечно, при сключен трудов договор. Часът на попълване на декларацията от св. Т. бил 15, 20 часа.

Бил съставен АУАН, предявен на упълномощено лице. Срещу АУАН постъпили възражения, въпреки които описаните в него констатации били изцяло възприети от АНО и било издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства:

Като събрани по реда на НПК следва да се ценят всички писмени доказателства по делото - АУАН, трудов договор, справка за приети уведомления, разпечатка от подадени данни за уведомления, заповед за компетентност, констативен протокол и др.

За да се произнесе по жалбата съдът преди всичко взе предвид, че от събраните по делото доказателства не се установяват факти, от които да е изводим фактическия състав на вмененото във вина нарушение. Видно от събраните доказателства, по безспорен и категоричен начин се установява, че работникът К. Т. е сключила с работодателя "Пив 2020" ЕООД трудов договор от 12.03.2024 г. Уведомлението до ТД НАП Варна е било регистрирано на 2 същата дата в 15: 42: 24 часа.

Очевидно на Т. не са били известни конкретните параметри на трудовото правоотношение и между указаното съдържание на декларацията, и действително установеното с трудовия договор поради което между тях съществуват действителни различия.

Така, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, съдът направи извод, че не е доказано К. Т. да е извършвала трудова дейност в обекта в деня на проверката.

Освен това в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретни обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението.

Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа единствено правния извод на административнонаказващия орган, че К. Т. е била допусната от въззивното дружество до работа на длъжност „работник кухня“ в проверявания обект, преди да й е връчено уведомление за регистрация на трудовия договор. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като нарушават правото на защита на нарушителя.

Съдът намира, че тежестта да докаже извършването на нарушението е на административнонаказващия орган.

В случая санкциониращият орган не е доказал по несъмнен и безспорен начин релевантните факти, обуславящи ангажирането отговорността на работодателя по чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Доказателства в посочения смисъл не са представени и във въззивното съдебно производство от страната, в чиято тежест е при условията на пълно главно доказване да докаже извършването на нарушението по повдигнатото административно наказателно обвинение. Липсата на каквито и да е било писмени или гласни доказателства за действително полагане на труд и работа на лицето К. Т. на 12.03.2024 г. в обекта на работодателя "Пив 2020" ЕООД, 3 обуславя извод че извършването от работодателя на нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и съставомерно от обективна страна деяние по чл. 414, ал. 1 от КТ, не е доказано. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, сочат, че "Пив" ЕООД не е допуснало вмененото му нарушение на трудовото законодателство.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно не се дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В контекста на приложението на цитираните погоре разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер.

4

От съдържанието на приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение към минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните възнаграждания, а именно 550 лева и същото е заплатено по банкова сметка т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Съдът намира, че производството по делото представлява фактическа и правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане на тезата на защитата. Съдът счита, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат не е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и не се налага да бъде присъден по-нисък размер на разноските.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2400099/26.04.2024 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ , на осн. чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ , на "Пив 2020" ЕООД е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" -гр. Варна да заплати на "Пив 2020" ЕООД, ЕИК:206398157 сумата от 550 лева, представляваща съдебни разноски по АНД №2170/2024 г. по описа на ВРС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Варна - град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5