Решение № 101 от 27.05.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Оряхово, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100710 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищеца П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.

3, ап. 18, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, Район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. - Управител, с искане за обявяване недействителността на Договор за паричен заем Кредирект № 836670/29.03.2023 г., а в условията на евентуалност – прогласяване нищожността на клаузата на т. 6.2 от цитирания договор, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора.

Претендират се и разноски в производството.

Предявенен e установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност на клаузите на процесния договор. В условията на евентуалност е предявен същият иск, които касае обявяване недействителност на клаузата на т. 6.2 от процесния договор за кредит.

Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД или евентуално правно основание – чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК от ищеца „Сити Кеш” ООД против П. Н. С. за заплащане на сумата от 2700 лв. изискуемата главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск – 15.11.2024 г., до окончателното й изплащане.

От името на ищеца се твърди, че между него и „Сити Кеш” ООД е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 836670/29.03.2023 г. за сумата от 2700 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 18 месеца – до 30.09.2024 г. Сочи се, че 1 заемът не е изплатен от ищеца, който счита, че дължи само неговата главница от 2700 лв. и не дължи договорна лихва в размер на 1084,14 лв. и неустойка по т. 6.2 от процесния договор в размер на 5467,86 лв.

Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.

22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъде включена неустойката за непредоставяне на обезпечение по т. 6.2 от договора, която има характер на скрита лихва.

Изложен е подробен анализ относно същността на неустойката, която не отговаря на уговорената такава в процесния договор за кредит и е в по-голям размер от отпуснатия кредит. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за нищожност на договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита, без платените от него договорна лихва и неустойка за непредоставено обезпечение.

Твърди се, че неустойката за непредоставено обезпечение представлява печалба за кредитора като надбавка към главницата, плащана периодично с дължимите вноски, с изложени доводи за нищожност на същата, поради нарушение на закона, както и поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като е и необосновано висока.

Твърди се още, че случаят касае сключването на еднотипни договори, върху което съдържание потребителят не може да влияе. Във връзка с клаузата за неустойка се твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си преди сключване на договора да оцени кредитоспособността на потребителя и да откаже сключването му, а не да задължава в тридневен срок от сключване на договора, да се предостави обезпечение. Ако не се предостави обезпечение – дългът на кредитополучателя нараства с неустойка, която се твърди, че накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции и цели неоснователно обогатяване на кредитора и представлява възнаграждение, дължимо под условие.

В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния установителен иск, е заявено искане за обявяване на недействителността на клаузата на т. 6.2 от процесния договор за кредит, с подробно изложени в исковата молба доводи за нейната неравноправност и нищожност.

Претендират се и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, действащо чрез адв. Х. М. от САК – преупълномощен от Адвокатско дружество „Н.У, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. чл. 10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗКП, тъй като са спазени всички изисквания на закона, ищецът предварително е запознат с условията, параметрите и изискванията за сключване на договора, видно от приложения лог файл, предоставения му СЕФ и общи условия по кредита. Именно затова не е налице нарушаване на принципа на добросъвестност, справедливост и на добрите нрави, като се сочи, че ищецът е имал и 14 дни да се откаже от сключения договор за кредит.

Сочи се, че ГЛП и ГПР са ясно и разбираемо посочени, индивидуално 2 уговорени са и не могат да бъдат преценени като неравноправни. По отношение на ГПР са спазени всички изисквания за неговото изчисление и посочване в договора, към датата на неговото сключване, поради което в него няма основание да се включва начислената впоследствие неустойка. Това е така, тъй като на кредитора не е известно дали заемателят ще изпълни поетото с договора задължение, а чл. 19, ал. 3 от ЗПК гласи, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща за неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит – т.е. след сключване на същия.

По отношение на неустойката са изложени подробни доводи за нейната действителност, като се оспорват твърденията на ищеца в обратен смисъл.

Твърди се също, че не е налице и неравноправност на клаузата по смисъла на ЗЗП, като ищецът е бил предварително информиран ясно и разбираемо за всички параметри на договора, вкл. за размера на неустойката, с предварително предоставения му СЕФ и общи условия – т.е. предварително е бил наясно с икономическите последици от сключения договор за кредит и в продължение на три години е ползвал многократно един и същи кредитен продукт на ответното дружество.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото и е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатското възнаграждение.

Предявен е насрещен иск срещу ищеца, с цена на иска 2700 лв. за заплащане на изискуемата главница по процесния кредит, ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск – 15.11.2024 г., до окончателното й изплащане. Във връзка с този иск се признава факта, че с П. Н. С. е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 836670/29.03.2023 г., че сумата по него от 2700 лв. е усвоена, а падежът на заема е настъпил на 30.09.2024 г. Сочи се, че заемополучателят не е погасил нито една вноска по договора за заем, вкл. и след настъпване на крайния му падеж, поради което общото задължение възлиза на сумата от 11 329,22 лв., от които 2700 лв. главница, 1084,14 лв. договорна лихва, 5467,86 лв. неустойка и 2077,22 лв. такси по заема. При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения срещу „Сити Кеш” ООД иск като неоснователен и уважаване на насрещния иск, като се претендират разноски по делото и е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което претендира ищецът.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор по насрещната искова молба, депозиран от П. Н. С., действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК.

Твърди се недопустимост и неоснователност на предявения насрещен иск.

Отправена е молба за възлагане на разноските по насрещния иск върху „Сити Кеш” ООД и е заявено възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 98 от 06.03.2025 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между П. Н. С. и „Сити Кеш” ООД е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 3

836670/29.03.2023 г. за сумата от 2700 лв., със съответните уговорени между страните условия и параметри, че в ГПР не е включена неустойката по т. 6.2 от договора, както и че заемополучателят е усвоил главницата в размер на 2700 лв., но не е погасил задълженията си към „Сити Кеш” ООД по цитирания договор.

Видно от представения по делото Договор за паричен заем Кредирект № 836670/29.03.2023 г. и погасителен план към него се установява, че ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 2700 лв., както и че лихвения процент е фиксиран от 40,05 % и ГПР е 47,94 %, при срок на заема 18 месечни вноски. Също така е видно, че към вноската по заема е добавена и вноска за разсрочена дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема, при което крайната вноска по заема възлиза на 514 лв. за целия срок на заема. При това положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 3784,14 лв. (главница и договорна лихва), той дължи сумата от общо 9252 лв.

Тези обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства СЕФ и общи условия. Приети по делото са и доказателства за движенията и актуалния размер на заема, както и документ за плащане на претендирата сума по насрещния иск от страна на ищеца от 21.03.2025 г. – преводно нареждане към „Сити Кеш” ООД за сумата от общо 2829,83 лв., включваща претендираната главница от 2700 лева, ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск - 15.11.2024 г., до датата на плащането й – 129,83 лв., който факт съдът взема предвид, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно заемно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за паричен заем Кредирект № 836670/29.03.2023 г., като заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор. В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете почл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.