Решение № 137 от 23.07.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. ХАСКОВО, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Ф. Ж. Ф.

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245600600205 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 1 от 10.01.2024 г., постановена по НЧХД № 510 по описа за 2021 година, РС – Д.град е признал подсъдимия В. С. Д. – роден на *****г. в ****, живущ в същия град, ул.“*** -****“ №**, ***, *****гражданин, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 20.11.2020г. в гр. Д.град, Хасковска област, пред заведение „Ел Патрон“ причинил на тъжителя Ф. А. Ф., ЕГН ********** разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в контузна рана на главата- болки в двете стави на долната челюст и затруднено отваряне на устата- лека телесна повреда – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

С посочения съдебен акт, подсъдимият В. С. Д. е осъден да заплати на Ф. А. Ф. – от гр.**********, ул.“*******“ №**, вх*, ап. *, ЕГН **********, сумата в размер на: 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от описаното престъпление неимуществени вреди, като гражданският иск в останалата му част - за разликата до пълния предявен размер за обезщетение на неимуществените вреди от 2500 лева, и по отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 50 лева- е отхвърлен като неоснователен и 1 недоказан. Подсъдимият В. С. Д. е осъден да заплати на Ф. А. Ф. и 1182 лева разноски по делото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият В. Д. е осъден да заплати по сметка на РС-Д.град 80 лева, заплатени на вещото лице от бюджетните средства на съда, и 80 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия – адв. Б. И., който я обжалва в срок с оплаквания за неправилност.

Твърди, че изводите на съда относно основните фактически положения не кореспондират със събраните по делото доказателства. Според защитата деятелността на подсъдимия в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение не е установена по категоричен и несъмнен начин. По изложените съображения се иска от съда да отмени обжалваната първоинстанционна присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

В срока по чл. 322 от НПК не е депозирано писмено възражение от частния тъжител.

В съдебно заседание подсъдимият В. С. Д., редовно призован, не се явява. Явява се защитникът му – адв. Б. И., който поддържа подадената жалба.

В хода на съдебните прения защитникът заявява, че доказателствената съвкупност по делото не установява по безспорен начин виновността на подс.

Д..

Само един от разпитаните по делото свидетели, твърдял, че непосредствено е възприел, че подсъдимият е нанесъл удар с крак на пострадалия, но това доказателство останало неподкрепено от останалите доказателствени средства, вкл. и заключението по СМЕ. Въпреки допуснатия преразпит на вещото лице по СМЕ неустановен останал и механизмът на причиняване на инкриминираната телесна повреда. От показанията на полицейските служители се установявало, че частният тъжител е паднал и подсъдимият бил до него с още едно лице, с което са се опитвали да му окажат първа помощ и да му извадят езика. Данни, непосредствено след инцидента, че пострадалият е бил ударен от В. С. Д. липсвали. Такива твърдения се появили една година по-късно в хода на съдебното производство и то не от всички свидетели на частното обвинение. Защитата се позовава на показанията на св. Г. Г.(вероятно, визирайки свидетеля Г. П. С.), от които се доказвало, че в момента, в който пострадалият е паднал на терен, подсъдимият бил на разстояние от около 10 метра, тоест далече от инцидента. От друга страна от заключението по СМЕ се установявало, че частният тъжител има болки в двете стави на долната челюст и липсвало ясно изразено увреждане от удар, като хематом или кръвонасядания, каквито биха се получили от удар с крак в главата с такава сила и интензитет, че това лице да бъде повалено на земята. Затова вещото лице не изключило варианта тези болки в ставите, да 2 бъдат причинени от оказаната първа помощ на място, когато са се опитвали да му отворят устата и да му извадят езика, за да не се задуши. В този смисъл обвинението не било доказано съобразно изискването на чл.303 от НПК.

В съдебно заседание частният тъжител Ф. Ф., редовно призован, не се явява. Явява се повереникът му – адв. А. Й., която оспорва жалбата на защитника и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Във въззивното производство страните не правят доказателствени искания.

С оглед необходимостта от цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото въззивният съд служебно допусна преразпит на вещото лице д-р Х. Е..

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема следното:

Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на Ф. А.

Ф., от гр. **********, в която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от подсъдимия В. С. Д. престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за каквото същият е предаден на съд. С тъжбата са предявените и граждански искове за причинени неимуществени вреди от деянието в размер на 2500лв. и за имуществени вреди - в размер на 50лв., които са приети за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд.

Въз основа на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал, допълнен със събраните във въззивното производство доказателства, настоящата инстанция прие за установена следната фактическа обстановка:

На 20.11.2020г. вечерта свидетелите А.К., И.М., Ц.М., С.С. и тъжителят Ф. Ф. били в питейно заведение „Ел Патрон“ в гр. Д.град.

В същото заведение бил и подсъдимият В. Д. със св.Г.С. и други свои приятели.

Около 22:00ч. същата вечер, голяма част от клиентите на заведението били извън него-пред входа, където пушели цигари. Свидетелите А.К., И.М. и Ц.М., заедно с тъжителя Ф. и св.С.С. разговаряли помежду си отвън. Когато св.Ц.М. се приближил към вратата на заведението, за да влезе вътре, св.Г.С. се приближил и ударил св.М. в гърба. Последвало нанасяне на още удари с ръка, след което двамата се спречкали и отдалечили на няколко метра от заведението-до улицата. Приятелската компания на св. М., състояща се от тъжителя Ф. и свидетелите К., М., С., виждайки случващото се, решили да се намесят, за да преустановят побоя. Подсъдимият Д. се намирал отстрани, в близост до тъжителя Ф., който бил с ръце в джобовете на якето си, като им указал да не се намесват и да оставят двамата - св.Ц.М. и св.Г.С., да се разберат помежду си. В момента, в който свидетелите К., М., С. и тъжителя Ф. се запътили да помогнат на св. М., последвал удар с крак от подс. В. Д. в 3 лявата страна на лицето на тъжителя Ф. Ф., след който удар тъжителят паднал на земята по гръб. Докато тъжителят Ф. бил още на земята, близко стоящите подс. В. Д., св. А. К., св. И. М., видели, че Ф. си е глътнал езика, не може да диша и се задушава. В това време св.И.М. отишъл в заведението, за да търси вода, за да помогне на тъжителят Ф..

В създалата се суматоха бил уведомен и излязъл от заведението полицейският служител при РУ-МВР-Д.град- св.Б. М., който с други полицейски служители били в заведението на проверка. Същият излязъл, след като чул възгласи за побой и паднал човек, като видял, че подс. Д. и св. С. правят безрезултатни опити да извадят езика на Ф.. Свидетелят М. приближил падналия на земята тъж.Ф. и успял да му извади езика. След което дошла извиканата линейка и откарала тъж.Ф. до спешно отделение на болницата, където впоследствие отишъл и св. .Й.К. - родственик на тъж. Ф.. Тъжителят отказал да бъде приет в болницата и се прибрал вкъщи.

От заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, прието и неоспорено от страните, се установява, че тъжителят Ф. Ф. е получил контузия на главата, изразяваща се в болки в двете стави на долната челюст и затруднено отваряне на устата. Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат от изритване с крак и последвало падане на терена по начина и обстоятелствата, описани в делото.

Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията на свидетелите А.К., И.М., Ц.М., .Й.К., Т.К., Б. М., Е.Г., С.С., и св. Г.С., заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, както и материалите приети по делото и приобщени към доказателствената съвкупност.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал, намира, че не се налагат различни изводи по гореизложената фактическа обстановка от тези, изложени от първоинстанционния съд .

Правилен е възприетият от първата инстанция подход на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки логическата вътрешна последователност на данните, установявани със съответното доказателствено средство, както и тяхната кореспонденция с останалите доказателствени източници.

В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 и след като е отчел, че са налице задължителните предпоставки на чл. 78а от НК, освободил подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Настоящата инстанция намира за правилен и законосъобразен правния извод за съставомерност на деянието, като от доказателствата е установено, че чрез нанесения на тъжителя удар с крак, подсъдимият му е причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.

4

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля А.К. в частта за нанесения на частния тъжител удар с крак в лявата част на лицето от страна на подсъдимия Д., както и за времето и мястото на осъществяване на деянието, тъй като този свидетел е пряк очевидец на осъществилото се физическо съприкосновение между двамата. Противно на възражението на защитата, че тези показания са изолирани от другите доказателства, настоящата инстанция намира, че дадените от него сведения са еднопосочни и непротиворечиви с останалия доказателствен материал, в това число и с косвени доказателства, писмените такива и заключението по назначената СМЕ. Така Свидетелят И.М. добросъвестно заявява, че не е видял удар по тъжителя Ф., но веднага след това уточнява, че е бил тръгнал към биещите се и бил с крачка напред и зад себе си е чул шум от якето на Ф., като след обръщането си вече видял Ф. на земята, а всичко това се случило в рамките на 5-6сек. В този смисъл са и показанията на св. С.С., както и св. Ц.М., като личните им възприятия започват от момента, в който всички са се струпали около частния тъжител Ф., който е бил повален на земята, като от присъстващите на място разбрали, че подс. Д. ударил Ф. Ф.. Тук е мястото да се подчертае, че в теорията и практиката няма спор за това, че вътрешното убеждение на инстанциите по фактите може да бъде изградено и само въз основа на косвени доказателства (в конкретния случай са налице както първични доказателства, така и косвени такива), стига логическата връзка между тях поотделно и в съвкупността им да води до един единствен несъмнен извод относно подлежащия на доказване факт, в случая – нанесеният от подсъдимия удар с крак в главата на частния тъжител, с което е причинена контузна рана на главата- болки в двете стави на долната челюст и затруднено отваряне на устата.

Изнесеното с показанията на св.А.К. се потвърждава напълно и от посочения в съдебномедицинската експертиза механизъм на причиняване на уврежданията на тъжителя. Съдът кредитира заключението по СМЕ като компетентно изготвено от лице с необходимата специалност, отговарящо в пълнота на поставените задачи и неоспорено от страните. В хода на разпита му в с.з. на 30.06.2024 г. пред първоинстанционния съд експертът е категоричен, че нараняванията, описани в експертизата, не могат да се получат при падане и контакт с повърхност, нито е възможно да са в резултат от падане върху камъни и тръби. С категоричност сочи, че са причинени с юмрук или ритник. Опита на защитата да обоснове теза за причиняване на инкриминираните телесни увреждания от действията при вадене на езика на пострадалия остава неуспешен, тъй като вещото лице не дава заключение в тази насока. Напротив, както е изложил при разпита му пред въззивния съд, от медицинска гледна точка експертът е установил нанасянето на удар на частния тъжител, както и падането му на терена, поради наличие на ожулване, което е характерно за теренна травма, заради абразивните свойства на терена.