Решение № 3928 от 09.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2040/2026
- Вид
- Решение № 3928
- Подписан
- 09.06.2026
- В сила
- 09.06.2026
- Състав
- Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3928 гр. София, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100502040 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Н.П., ищец в първоинстанционното производство срещу решение № 22 770/11.12.2025 г. на СРС, 43 състав, постановено по гр.д. 20 335/2025 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 153 от ЗЕ искове за осъждане на ответницата Д. Г. Ц. да заплати сума в размер, представляващ горницата над 210, 82 лв. до пълния предявен размер от 421, 64 лв., сумата от 45, 16 лв. – мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 27.01.2025 г., сумата от 49, 68 лв. – главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.05.2022 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 11, 95 лв. – представляваща обезщетение за забава върху услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. – 27.01.2025 г.
В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния закон. Заявени са твърдения, че ответницата е подала заявление за откриване на партида и така е станала клиент на въззивника.
1
Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете в обжалваната им част да бъдат изцяло уважени. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство Д. Г. Ц.. В открито съдебно заседание, нейният особен представител адв. С. е оспорил жалбата с твърдения, че не са положени усилия ответницата да бъде уведомена за задълженията й, а е осъдена несправедливо и „зад гърба й“.
Третото лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство „Термокомплект“ ООД не заявява становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните не са формирали спор, че въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производството е съсобственик на процесния имот през процесния период, а това се установява и от приложените по делото писмени доказателства, установяващи факта на придобито право на собственост на основание наследствено правоприемство.
С оглед представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 002065 на СО – район „Люлин“ наследодателят на ответницата – В.Д.А., в чийто патримониум приживе е било правото на собственост на процесния имот, е починала на 15.10.2008 г. и е оставила за свои наследници по закон въззиваемата страна – ответник Д. Г. Ц., нейна низходяща от първа степен, и З.Ч., низходяща от първа степен.
2
При тези данни по делото, ответницата се легитимира като съсобственик на имота за 1/2 идеална част.
От представеното по делото заявление-декларация рег. № ОП-438/17.04.2009 г., подписано от ответника Д. Ц. и неоспорено от страните по делото, се установява, че след придобиването на 1/2 ид.ч. от имота по наследство последната е поискала партидата при ищеца за топлоснабдяването на процесния имот с аб. № 1524417 да бъде променена на нейно име съгласно ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди.
Същата е декларирала, че е била запозната, че дяловото разпределение се извършвало от „Термокомплект“ ООД съгласно избора на общото събрание на етажната собственост.
От представените по делото съобщения към фактури, извлечение от сметка за аб. № 4000129286, индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет, представени от третото лице-помагач и неоспорени по делото, се установява, че на името на ответника Д. Ц. за процесния имот на горния адрес е била открита партида.
С депозираното пред ищеца заявление-декларация от 17.04.2009г. волеизявлението на ответника Ц. за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното откриване на партидата на името на ответницата се установява и писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между “Топлофикация София“ ЕАД и ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързали ответницата Ц., като със заявлението-декларация същата се е позовала на ОУ на ищеца за промяна на партидата. Предвид изложеното между ищеца по делото и ответницата за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
При наличието на изрично сключен писмен договор между ищеца и ответника без значение е дали трето за спора лице притежава вещни права /и в какъв обем и вид/ от процесния имот. Основанието за облигационната обвързаност на ищеца и ответника не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ето защо през процесния период единствено ответницата е била страна по облигационното договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за същия топлоснабден имот.
По тези съображения решението на СРС в частта относно претенцията за главница, представляваща доставена топлинна енергия е изцяло основателна. Поради 3 частично несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението в тази му част следва да бъде отменено като бъде постановено друго, с което се признае за установено, че ответницата дължи сумата, представляваща горницата над 210, 82 лв. до пълния предявен размер от 421, 64 лв. т.е. за сумата от 107, 79 евро, предвид Закона за въвеждане на еврото в РБ.
Други възражения в рамките на въззивната жалба не са заявени, а в условията на ограничен въззив, настоящият съдебен състав дължи произнасяне само по наведените в жалбата възражения. Поради което, решението на СРС в останалата му обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Този изход на спора налага изменение на решението на СРС и в частта относно разноските. Въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на „Топлофикация София“ сума в размер на още 261, 10 евро разноски в първоинстанционното производство.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК в настоящото производство право на разноски има въззивника с оглед уважената част от претенциите като въззиваемия следва да бъде осъден да заплати сумата от 110, 78 евро - разноски за платена ДТ и депозит за особен представител, съразмерно на уважената част от претенцията. Юрисконсултско възнаграждение не се следва предвид бланкетната жалба и липсата на осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22 770/11.12.2025 г. на СРС, 43 състав, постановено по гр.д. 20 335/2025 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск по реда на чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 153 от ЗЕ за осъждане на ответницата Д. Г. Ц. да заплати сума в размер, представляващ горницата над 210, 82 лв. до пълния предявен размер от 421, 64 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Г. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 153 от ЗЕ сумата от още 107, 79 евро – главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, кв. „******** за периода 01.07.2022 г. – 30.10.2023 г., която сума представлява горницата над 210, 82 лв., присъдена с решението на СРС, до пълния предявен размер от 421, 64 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от още 261, 10 евро – съдебни разноски в производството пред СРС над присъдените от СРС, както и сумата от 110, 78 евро – съдебни разноски пред настоящата инстанция.
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22 770/11.12.2025 г. на СРС, 43 състав, постановено по гр.д. 20 335/2025 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 153 от ЗЕ искове за осъждане на ответницата Д. Г. Ц. да заплати сумата от 45, 16 лв. – мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 27.01.2025 г., сумата от 49, 68 лв. – главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.05.2022 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 11, 95 лв. – представляваща обезщетение за забава върху услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. – 27.01.2025 г.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца – „Термокомплект“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5