Решение № 23123 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23123 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110156067 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу ответник Т. Т. К. осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 977,02 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2023г. за топлоснабден недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

**********, аб. № 163184, ведно със законна лихва от 02.02.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 124,74 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 22.01.2024г., за които суми с Разпореждане № 40963 от 18.03.2024 г. по ч.гр.д. № 6539/2024 г. по описа на СРС, 77 състав е отхвърлено Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Посочва, че ответницата се явява клиент на топлинна енергия за посочения топлоснабден недвижим имот като наемател на общинско жилище. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е 1 доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

Ответникът Т. И.ова Т. подава отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва наличието на задължения на ответника. Оспорва наличието на облигационни отношения с ищцовото дружество, както и че е потребител на топлинна енергия за посочения имот и за процесния период, както и че ищецът е доставял енергия на посочената стойност. Релевира възражение за погасяване по давност на претендираните суми за периода от м. май 2020 г. до 20.09.2021 г., както и на лихвите върху посочените суми. Твърди, че годишното изравняване не е направено коректно и са допуснати грешки при отчитането на топлинна енергия и дела за сградна инсталация. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този 2 имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства (Заповед за настаняване от 11.03.1998 г., Договор за наем от 23.09.2010 г. и Молба декларация за открИ.е на партида от 30.03.1998 г., може да се направи обоснован извод, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, за доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Етажната собственост по местонахождението на 3 процесния имот не е сключила договор с ФДР за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Същото е извършвано от ищеца. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.

По делото е безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно заключението на вещото лице В. Т. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.

Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия топломер в абонатната станция на процесната сграда. Вещото лице е съобразило, че за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2023г. няма начислявана ТЕ за отопление на имот, няма начислявана ТЕ за отопление на общи части, съгласно Акт за изключване на отоплението в стълбището на жилищната сграда от 07.02.2001г. Посочено е, че през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. е начислявана ТЕ за БГВ е както следва: За периода 01.05.2020 г. 4 30.04.2022г. - въз основа на снети отчети на 1 брой водомер за топла вода с № 92433197, отчитан след края на отоплителния сезон; За периода 01.05.2022 30.04.2023г. - е начислена служебно при условията на неосигурен достъп ТЕ за БГВ за 1 брой потребител при норма на разход 0,140 куб.м за 1 потребител за 1 денонощие в съответствие с т.2 на чл.69 от в Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването и при условията на неотчетен водомер в имота.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 981,43 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.