Решение № 944 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Георги Иванов

Иванка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000501943 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 10.06.25г. /с участието на секретаря Богомилова/ въззивно гражданско дело № 1943/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-14 състав от 27.03.24г. по г.д. № 10484/23г. е уважен /частично: за сума в размер на 79 128 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след завеждането на делото/ иск по чл. 405 от КЗ на А. Ц. против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.

Решението на СГС се обжалва от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ /изцяло/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищцата поддържа, че между нея /в качеството й на собственик на МПС-во:

Порше с рег. № ********/ и ответника /в качеството му на застраховател/ е било учредено /с договор от 21.10.22г./ правоотношение по з-ка „Каско“ и, че в срока на действие на застраховката /на 29.11.22г./ посоченият автомобил /застрахованата вещ/ е бил отнет противоправно /откраднат/ от владението й /т.е, че е настъпило застрахователно събитие – покрит от договора риск/.

С оглед това: А. Ц. претендира – имуществената отговорност на ответника да бъде ангажирана /при условията на чл. 405 от КЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД/.

Жалбата е неоснователна /искът е основателен; първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Първоинстанционният съдия е описал конкретно и подробно съдържанието на 1 събраните в процеса доказателства, очертал е релевантната за процесния правен спор фактическа обстановка и в контекста на това е обосновал надлежни изводи /съобразени и с разпоредбите на закона, и с постановките на съдебната практика/ относно частичната основателност на заявената претенция.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към посочените части от първоинстанционното решение.

В допълнение:

Размерените пред САС книжа сочат, че на този етап от процеса /към момента/ са спорни единствено обстоятелствата – настъпило ли е застрахователно събитие, съответно – налице ли е основание /по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 т КЗ/ да бъде постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение /или същото да бъде редуцирано в хипотезата на чл. 395, ал. 4 от КЗ/.

В горната връзка /досежно посочените спорни обстоятелства/:

Фактът, че процесното МПС-во /застрахованата вещ/ е било откраднато /т.е., че в случая е настъпило застрахователно събитие по смисъла на процесния договор и ОУ към него/ е удостоверен надлежно с представените в тази връзка писмени доказателства /част от наказателната преписка, образувана във връзка с процесното престъпление/. Събития като спорното /престъпления/ се установяват именно с такъв вид доказателствени средства /документи, издадени от полицейски, следствени, прокурорски органи/. В тази връзка следва да се има предвид и следното: представеното по делото постановление на Прокуратурата съдържа изрична констатация, че липсват свидетели очевидци на престъплението, съответно, че липсват и видеозаписи от камери /т.е. ищцата в случая се явява поставена във фактическа – обективна невъзможност да ангажира друг вид доказателства относно настъпването на процесното застрахователно събитие; относно конкретния начин на отнемане на МПС-во/.

Събраните в процеса писмени доказателства установяват, че ищцата е предоставила на застрахователя /във връзка с изрично искане в тази насока на дружеството/ и втория транспондер на автомобила и, че този технически уред действително касае /е свързан с/ процесното - противоправно откраднато МПС-во /последното обстоятелство се явява констатирано от самата фирма, инсталирала допълнителната защитна система на автомобила – съгласно съдържанието на представеното в тази насока писмено доказателство/.

Изложеното свидетелства, че А. Ц. е изпълнила /макар и със забава, но това обстоятелство не рефлектира с негативен знак в изправността на ищцата/ и това свое задължение по договора.

От друга страна – в същата връзка /дори горните съображения да не бъдат споделени/:

В случая не може да се обоснове надлежен извод, че поведението /действията, бездействията/ на ищцата е било съпричастно /пряко или косвено – по смисъла на всяка една от хипотезите на чл. 408 от КЗ/ към незаконното отнемане /кражбата/ на автомобила /т.е., че същото поведение е допринесло за настъпване на процесното застрахователно събитие/:

Съгласно заключението на приетата по делото техническа експертиза /в тази насока е съдържанието и на писмото на фирмата, инсталирала допълнителната защита на МПС-во/ процесният транспондер не може да отключи вратите на автомобила /това може да бъде сторено само с ключ, какъвто е бил предаден на ответника от ищцата след настъпване на застрахователното събитие/, съответно транспондерът не може да стартира сам /при отсъствие на същия ключ/ двигателя на МПС-во. С други думи /предвид посочените две констатации/: евентуалното наличие на посоченото електронно устройство в автомобила към момента на кражбата – не може да се свърже пряко /по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 от 2

КЗ или по смисъла на чл. 395, ал. 4 от КЗ/ с настъпването на инцидента /транспондерът не е способствал – подпомогнал пряко противоправното отнемане на МПС-во/. В този смисъл: дори да се приеме,че ищцата е оставила /забравила/ в автомобила електронния чип, то това нейно поведение не може да обоснове отказ на застрахователя да изплати обезщетение или право на дружеството да редуцира същото - по смисъла на посочените законови текстове /при доказано застрахователно събитие – където вещта или извършителят на престъпното деяние така и не са били намерени/.

С оглед изложеното: обжалваното решение следва да бъде – потвърдено.

Предвид изхода на спора пред въззивния съд: в полза на ищцата следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни разноски за производството пред САС. Заявеното адвокатско възнаграждение обаче следва да бъде редуцирано /до размера на сумата от 1 500 лева/: този размер кореспондира /от една страна/ с обема на предоставената защита пред САС /която преповтаря изцяло вече застъпени тези от първоинстанционния процес - при отсъствие на производство по събиране на нови доказателства/; същият размер кореспондира /от друга страна/ с актуалната практика на СЕС /която позволява адвокатско възнаграждение да бъде присъдено и под минимума по Наредба № 1/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-14 състав от 27.03.24г. по г.д. № 10484/23г.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да плати на А. Р. Ц. 1 500 лева – съдебни разноски /адвокатски хонорар/ за производството пред САС.

В отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила /като необжалвано от страна на ищцата/

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3